Читаем Сърцебиене полностью

Сетих се за всички онези жени, които са направили от мъжете си това, което те днес са: успели, самоуверени, относително добре възпитани и прекрасно облечени хора, които всеки ден сменят боксерките си с цепка отпред, подаряват на майките си специално аранжирани букети за рождените им дни и предпочитат да намерят децата си заспали вечер, когато след особено важни сделки се връщат у дома.

Досега никога не съм се лишавала от нещо заради някой мъж — с изключение на душевното си спокойствие, многото, ама много блокчета шоколад и също така удобните следобеди, които, вместо да прекарам на канапето у дома, отдадох на бягащата пътечка. При това винаги твърдя, както и повечето от жените, които познавам, че ям нискокалорична храна и изгарям калориите по неестествен начин само защото искам да се чувствам добре в собственото си тяло, но шейсет процента от това твърдение е пълна лъжа. Истината е, че искам другите да се чувстват добре в моето тяло.

Искам да кажа, че няма на света мъж, който да е направил кариера, защото съм му защитавала гърба и че съм подчинила желанията си на неговите. Съобразявам се с потребностите. Главно със собствените. Но въпреки това съм солидарна с жени като съпругата на Юлиус Шмит.

Мария Шмит. От двайсет и седем години съпруга на Юлиус. Прекъснала е образованието си, за да му роди и отгледа син, докато той следва — същият, който двайсет и четири години по-късно ще ми шепне мръсотии в ухото. Когато мъжът й поканеше на вечеря шефа си, когато все още имаше шеф, тя приготвяше специални блюда. През това време Мария увеличи размера на дрехите си с два-три номера повече. Също както и съпруга й.

Юлиус и Мария, както се случва с повечето двойки, които са от дълго време заедно, започнаха да си приличат един на друг. Когато за първи път видях Мария на петдесетгодишнината на Юлиус, двамата изглеждаха като брат и сестра. По един и същ начин държаха чашата за вино, по един и същ начин отделяха костите на рибата и по един и същ начин изведнъж извисяваха глас в края на изречението също като двутактов „Несна“, изправил се пред неочаквано появила се стръмнина.

Трогателно е да гледаш как двама души взаимно се пропиват един в друг. Затова дори не е нужно да се обичат, достатъчно е да прекарват заедно известен брой часове от седмицата. Размяната на навици може да придобие куриозни размери, както например се случи при приятелката ми от училище Кати. След възпаление на средното ухо мъжът й започна да чува лошо с лявото си ухо. При разговори обикновено леко накланя глава, за да подаде към говорещия дясното си, добре чуващо ухо. Какво да кажа? Последния път, когато видях Кати, тя правеше същите движения с главата си, въпреки че чува чудесно и с двете уши.

При Шмитови приликите засягат дори и външния им вид. И двамата са средни на ръст, широки в ханша и с удивително дебели носове. Дали носът на някой от тях е надебелял с течение на времето от любов към другия?

Дали и аз не почвам да приличам на Филип? Може би след петнайсетина години ще го настигна по ръст, т.е. ще стана почти двойно повече, отколкото съм сега? Или той ще се смъкне надолу? Дали ще усвоя самочувствието му? Това основополагащо самочувствие при постигане на поставените цели, което понякога води до това, че Филип изобщо не се радва на успеха си, тъй като и бездруго е знаел, че така ще стане. Аз също не се радвам на успехите си чак толкова много, защото веднага си казвам, че никога не ми е било така тежко, ако и тежкото вече да е минало. Дали и аз като Филип ще започна да си казвам, че винаги имам право? Дали ще се науча да не приемам лично обективната критика? Дали ще започна да си купувам само тези книги, които след това ще прочета и нали ще използвам само тези чужди думи, чийто смисъл разбирам? Дали някога ще престана да задавам глупави въпроси? От рода на:

„Жизел Бюндхен повече ли ти харесва от мен?“

„Ти не харесваше големите цици, нали, или бъркам?“

„Виж този кльощав супермодел, който в момента влиза в ресторанта — би ли спал с нея, ако не беше сега с мен?“

„Идвало ли ти е някога на ум да ми изневериш?“ „За кого си мислиш, докато онанираш?“ „Ще ме намираш ли все така хубава, когато стана на четирийсет и девет?“

„Обичал ли си някоя друга повече от мен?“ Защо мъжете не задават такива глупави въпроси? Да, защо? Защото не искат да бъдат лъгани? Или защото се страхуват, че жените ще им отговорят честно:

„Не, сумтящото ми животинче, да ти кажа честно, нямам нищо против яките коремни мускули. Джордж Клуни например изглежда доста съблазнително, но пък при теб съм привлечена от духовните ти качества. Което със сигурност не означава, че бих изритала Джордж Клуни от леглото си, поне във фантазиите си досега хиляди пъти съм правила страхотен секс с него. А особеностите на напредващата ти възраст ще приема като даденост едва след като стане напълно ясно, че благодарение на особеностите на моята напредваща възраст не мога да си намеря по-млад любовник.“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза