Сърцебиене

Колко много са безценните вещи, които съм повредила по невнимание?

Колко много вицове, разказвани от други хора, съм развалила?

Колко много шеги, дори и в момента в някои весели компании, се сипят за моя сметка?

Как можах дори и за секунда да си помисля, че раздялата ми с Филип ще протече без никакви проблеми? Нищо в моя живот досега не е минавало без проблеми.

Дори и тръгването ми на училище. И аз, както всички останали, се забавлявах, като плюех от училищния прозорец на двора. Само че моята плюнка — трябва да обясня, че бях малко настинала, което правеше храчката ми особено гъста и жилава — кацна направо на челото на директора, който точно в този миг погледнал нагоре.

Когато за първи път сама опитах да си боядисам косата, се наложи четири седмици подред да ходя с кърпа на главата, тъй като обещаните на опаковката многоцветни слънчеви отблясъци при мен имаха вид на развалено сирене горгонцола. Основният гланц пък се разнасяше из прическата ми като мухлясал ореол.

При първата си целувка с език върнах в устата на момчето изпитото вече — беше или полусухо шампанско или бира?

При първото си контролно по математика паднах от стола, когато се опитах да се обърна към съседа си, значително по-надарен в математиката от мен.

При първата си конфирмация се задавих от комката така, че майка ми трябваше да ме изведе навън и след това още веднъж специално да измолим благословията.

При първия ми фестивал на открито банда пияни преобърна химическата тоалетна, в която случайно в този миг се намирах аз.

При първия ми секс моят креватен спътник ме попита никога ли не си свалям чорапогащите. Оттогава започнах да си бръсна краката.

Истинско чудо е, че изобщо продължавам да живея. След четирийсет и пет минути ще стана на трийсет и две години. Трябва ли от срам да се стопя във въздуха. Ето какво ми предлага животът:

Амели Кукличката Щурм виси с размазано червило и със сандалите си с високи токчета в ръка пред вратата на някаква чужда къща. Тя е отвън, сутиенът й и пръстенът й „Булгари“ са вътре. Вратата е заключена, не може и да става дума да се позвъни. До нея стои едно куче, което също изглежда загрижено и явно не знае как точно да се държи. Чуват се стъпки. Кукличката уплашено вдига глава. Вече е твърде късно, за да се скрие.

— Добър вечер, госпожо Щурм. Каква изненада. Мога ли да ви бъда полезен с нещо?

Оливер и аз полежахме известно време на пясъка, както обикновено се прави, когато ти се иска да се отдадеш на секса, но заради добрите нрави оставяш да изтече още малко време. Гледаме — това също е характерно за случая — към звездното небе и аз се оставям да ми се обясни къде е Голямата мечка и как оттам лесно да намеря северната звезда.

Честно казано, вече толкова много пъти съм оставяна на разни мъжлета да ми обясняват къде е Голямата мечка, че бих могла да я открия и със затворени очи. Но водачеството е мъжки приоритет, също както притежанието на сандъче за инструменти, мотори или играчки-модели на автомобили. Правиш добро впечатление, когато приемеш това разпределение на ролите, поне що се отнася до някои свети за мъжете неща, защото така им вдъхваш самочувствие, че без техните експертизи, анализи и съвети ще си напълно загубен в този свят.

От опит знам, че е много важно да покажеш на мъжете, особено ако имаш намерение да спиш с тях, че вярваш в тяхната мъжественост. По-рано са бляскали със саби, днес обясняват на женорята къде е Голямата мечка. Времената се менят, но някои неща си остават все същите.

Беше много романтично. Море от звезди над мен, придружено от нежен плисък на вълни. От време на време на хоризонта се появява кораб, а аз си представям, че това е богът на моретата Посейдон, който там в далечината запалва свещичка заради мен.

Господи! Точно в този момент Оливер ме сграбчи, придърпа ме към себе си и решително заби език в ухото ми.

Това ми напомни за уроците, които взимах по „Първа помощ“. Партньорката ми в упражненията ме събори в стабилна странична позиция, след което хвана със зъби маркуча, с който бях вързана, и започна да го дърпа като бойно куче. Накрая попита: „Ако имаме такъв случай, при който поради злополуката си загубила ръцете си — как мога да те обърна в стабилната странична позиция?“

При Оливер беше ясно — иска да ми покаже, че е як, наблъскан с тестостерон пич. Още при първата целувка започна да стене много по-силно от мен, когато съм се схванала в кръста, а пък искам да се наведа и да си завържа обувките. Беше леко отблъскващо, но толкова бързо не исках да се отказвам.

— Искаш да ме убиеш или да ме съблазниш? — попитах го аз, като го погалих леко по раменете.

Оливер дишаше така тежко, сякаш е минал без кислородна маска последните метри до Монт Еверест. Беше ми някак неприятно, тъй като още съвсем не бях започнала да се възбуждам. Представата какви ли шумове ще издава, когато приложа програмата си за напреднали, бе потискаща.