Стая

Нещо живо, животно, наистина истинско, не в Телевизор. На Под е, яде нещо, може би троха от палачинка. Има опашка, мисля, мисля, че е мишка.

Приближавам се и тррр, тя изчезва под Печка, така че почти не я виждам. Не съм знавал, че нещо може да върви толкова бързо.

— О, Мишле — казвам аз тихо, за да не го изплаша. Така трябва да се говори на мишка, както в „Алиса“, само че тя погрешка заговаря за своята котка Дайна и нейната мишка става нервна и отплува. Аз сега скръствам ръце в молитва:

— О, Мишле, върни се, моля те, моля те, моля те…

Чакам часове, но то не се връща.

Мам със сигурност спи.

Отварям Хладилник, вътре няма много. Мишките обичат сирене, но на нас не ни е останало. Изваждам хляба, отчупвам малко върху една чиния и я слагам долу, там, където беше Мишле. Клякам и се смалявам, и чакам още часове.

И тогава най-прекрасното нещо, Мишле подава нос, остър е. Почти подскачам от радост, само че не, оставам супермирно. То се приближава до трохите и души. Аз съм само на около два фута разстояние, щеше ми се Линия да беше тук, за да измеря, но тя е подредена в Кашон в Подкреватчо, а не искам да мърдам и да изплаша Мишле. Гледам ръцете му, мустаците му, много къдравата му опашка. То е живо наистина, то е най-голямото живо нещо, което някога съм виждал, милиони пъти по-голямо от мравките или Паяк.

После нещо се стоварва върху Печка, тряяяс, аз изпищявам и, без да искам, стъпвам на чинията, Мишле е изчезнало, къде е отишло? Да не би книгата да го е строшила? Тя е „Сгъваемо летище“, преглеждам всичките й страници, но то не е там. Лентата за получаване на багаж се е откъснала и вече не стои права.

Лицето на Мам е странно.

— Накара го да изчезне — крещя й аз.

Тя държи Четколопатка, помита счупените парчета чиния.

— Какво правеше това на пода? Вече сме само с две големи чинии и една малка, това е…

Готвачката в „Алиса“ хвърля чинии по бебето, а също и тиган, който почти му откъсва носа.

— На Мишле трохите му харесват.

— Джак!

— Беше истинско, видях го.

Тя издърпва Печка, има малка цепка в дъното на Стена на Врата, тя взема рулото алуминиево фолио и започва да пъха топки от него в цепнатината.

— Недей! Моля те.

— Съжалявам. Дойде ли една, ще дойдат и десет.

Това е шантаво смятане.

Мам оставя фолиото и ме стиска здраво за раменете.

— Ако й позволим да остане, скоро ще ни нападнат бебетата й. Ще крадат храната ни, ще внасят микроби върху мръсните си лапи…

— Може да ядат моята храна, не съм гладен.

Мам не ме слуша. Бута Печка обратно до Стена на Врата.

След това използваме малко тиксо, за да накараме страницата с Хангар да стои по-добре в „Сгъваемо летище“, но Лента за багаж е прекалено скъсана, за да се оправи.

Седим сгушени в Люлящ и Мам ми чете „Дилън Копача“ три пъти, това означава, че съжалява.

— Да поискаме нова книга за Неделно лакомство — предлагам аз.

Тя изкривява уста.

— Поисках преди няколко седмици. Исках да я получиш за рождения си ден, но той каза да престана да го тормозя, нали сме имали вече цяла лавица.

Поглеждам през рамото й към Лавица, тя може да побере още сто книги и още, ако сложим някои от другите неща в Подкреватчо до Яйчена змия. Или пък върху Гардеробчо… ама пък там живеят Форт и Лабиринт. Не е лесно да се измисли къде е домът на всичко, Мам понякога казва, че трябва да хвърляме разни неща на боклука, но аз обикновено им намирам място.

— Той смята, че трябва просто да гледаме телевизия през цялото време.

Това звучи забавно.

— Тогава мозъците ни ще загният като неговия — казва Мам. Протяга се да вземе „Моята голяма книга с песнички“. Чете ми по една от всяка страница, която аз си избера. Най-любими са онези с Джак, като „Дребосъчето Джак“ или „Малкият Джак Хорнър“8.

Тичай, Джак,
и бърз бъди,
свещника ти прескочи.9

Мисля, че е искал да види дали може, без да си изгори нощницата. В Телевизор има пижами или нощнички на момичетата. Моята пижамена тениска е най-голямата ми, има дупка на рамото, дето обичам да си вкарвам пръста в нея и да се гъделичкам, докато изключвам. Има и за Джаки Уаки, само че като се научих да чета, видях, че всъщност е за Джорджи Порджи10. Мам го беше сменила, за да ми пасне, това не е лъгане, само преструване. Същото е и с „Джак, синът на тръбача“.

Синът на тръбача — Джак, Джак,
откраднал свиня и — бегом.
Откраднал свиня и набили го, значи.
И ето го, бяга по пътя и плаче.11

Всъщност в книгата пише Том, но Джак звучи по-добре. Краденето е, когато някое момче вземе нещо, което е на друго някое момче, защото в книгите и в Телевизор всички човекове си имат неща, които са си само техни, сложно е.