Стая

Много е късно за Телевизор, заради тортата, Часовник показва 08:33. Жълтата ми качулка почти ми откъсва главата, когато Мам я издърпва. Обличам си пижамената тениска и си мия зъбите, докато Мам връзва торбата с боклука и я слага до Врата заедно с нашия списък, който аз написах. Тази вечер е: „Моля, паста, леща, риба тон, сирене (ако не прекалено скъпо), порт. сок, Мерси“.

— Може ли да поискаме грозде? То е много полезно.

Най-долу Мам добавя: „Грозде, ако има как (или каквито и да е пресни или консервирани плодове)“.

— Може ли приказка?

— Кратичка. Какво ще кажеш за „Малката питка“?

Прочита я наистина бързо и смешно, Малката питка изскача от пещта и тича, и се търкаля, и тича, и се търкаля, та никой не може да я хване, нито старицата, нито старецът, нито вършачите, нито орачите. Но накрая като истински идиот оставя лисицата да я пренесе през реката и да я излапа.

Аз ако бях направен от торта, щях да се изям сам, преди някой друг да успее.

Правим бърза скоростна молитва, дето е с хванати ръце и затворени очи. Аз се моля Йоан Кръстител и бебето Исус да дойдат да си поиграят с Дора и Ботичко. Мам се моли топлината да стопи снега от Прозорче.

— Може ли малко?

— Утре рано-рано — казва Мам и си придърпва тениската надолу.

— Не, тази вечер.

Тя посочва Часовник, който показва 08:57, което е само три минути преди девет. Така че изтичвам в Гардеробчо и лягам на възглавницата, и се завивам с Одеялчо, което е изцяло сиво и рошаво с червения подгъв. Точно под рисунката на мен съм, бях забравил, че е там. Мам шмугва глава.

— Три целувки?

— Не, пет за господин Петгодишен.

Дава ми пет, после затваря скърцащата врата.

В процепите все още влиза светлина, така че виждам част от мен на рисунката — онази, дето е като на Мам, и носа, който си е само като мен. Погалвам хартията, много е копринена. Изпъвам се, така че главата ми опира в Гардеробчо, също и краката ми. Слушам как Мам се преоблича в пижамената тениска, взема безболяващите, винаги две вечер, защото казва, че болката е като водата и се разстила веднага щом легне. Изплюва паста за зъби.

— Гърбът на наш Захари много го запари — казва тя.

Аз измислям също:

— Гърбът на наш За-зах казва та-дах.

— Наш Ебенизер живее във фризер.

— Наша Дора отишла в магазинора.

— Това е нечестна рима — казва Мам.

— О, не! — простенвам аз като Крадльо. — Наш Исус обича кускус.

— А пък юфката попя на луната.

Луната е Сребърното лице на Господ, което се показва само при специални случаи.

Сядам и притискам лице към процепа, виждам ивици от Телевизор, който е изключен, Тоалетна, Вана, рисунката ми със синия октопод, която се е накъдрила, Мам, която прибира дрехите ни в Скринчо.

— Мам?

— Ммм?

— Защо съм скришом като бонбоните?

Мисля, че сяда на Креватчо. Говори тихо, едва я чувам.

— Просто не искам да те гледа. Дори като бебе винаги те завивах в одеялото, преди той да дойде.

— Ще боли ли?

— Кое ще боли ли?

— Ако ме види?

— Не, не. Заспивай вече.

— Направи Буболечките.

— Лека нощ, да спиш в кош и далеч от мечки, дори от буболечки.

Буболечките са невидими, но аз им говоря и понякога броя, последния път стигнах до 347. Чувам щракането на копчето и Лампа изгасва в същата секунда. Звуците на Мам, която се мушва под Юрганчо.

Виждал съм Стария Ник през процепите в някои нощи, но никога целия отблизо. По косата му има бяло и е по-малка от ушите му. Може би очите му ще ме превърнат в камък. Зомбитата хапят децата и ги превръщат в неумрели, вампирите ги изсмукват, докато увиснат, канибалите ги размахват за краката и ги ядат. Великаните могат да са също толкова лоши, жив или мъртъв, аз си знам, наместо хляб ще го изям6, ама Джак избяга със златната кокошка и бързо-бързо се спусна надолу по Бобовото стъбло. Великанът се спусна след него, но Джак извика на своята Мам да му даде брадвата, дето е като нашите ножове, само че по-голяма. Неговата Мам беше прекалено уплашена сама да отсече Бобовото стъбло, но когато Джак стигна до земята, го направиха заедно и Великана каза пляс и се размаза, и му се разпиляха вътрешностите, ха-ха. Тогава Джак стана Джак Убиеца на Великани.

Чудя се дали Мам вече е изключила.

В Гардеробчо винаги се опитвам да стискам силно очи и да изключа бързо, за да не чуя, като дойде Стария Ник, после се събуждам и вече е сутрин, и съм в Креватчо с Мам, и бозкам, и всичко е наред. Само че тази нощ съм още включен, тортата бълбука в корема ми. Изброявам горните си зъби с език от дясно наляво до десет, после долните от ляво надясно, после обратно по същия път, трябва всеки път да стигам до десет, а два пъти по десет е равно на двайсет, ето толкова имам.

Няма бип-бип, трябва да е много след девет. Преброявам си зъбите отново и стигам до деветнайсет, объркал съм се или един е изчезнал. Посмуквам си пръста съвсем малко и после още мъничко. Чакам часове.

— Мам? — прошепвам. — Той няма ли да идва, или да?

— Изглежда не. Ела тук.