Стая

Мам вече изключва Лампа и лягаме, първо казваме молитвата за пастира и злачните пасбища, мисля, че те са като Юрганчо, само че пухкави и зелени вместо бели и сплескани.

(Оназ препълнена чаша сигурно много е изцапала.) Бозкам малко, дясната, защото в лявата няма много. Когато бях на три, все още бозках по много по всяко време, но откакто станах на четири, съм толкова зает да правя разни работи, че бозкам малко само няколко пъти в деня и през нощта. Ще ми се да можех да говоря и да си бозкам едновременно, ама имам само една уста.

Почти изключвам, но не съвсем. Мисля, че Мам обаче изключи, заради дишането й.

* * *

След дрямката Мам казва, че се е сетила, че няма нужда да искаме рулетка, понеже можем сами да си направим линия.

Взимаме кутията от овесени ядки с Древноегипетска пирамида, за да я преработим. Мам ми показва да изрежа лента, която е колкото стъпалото й, затова се нарича фут, и слага на нея дванайсет малки линийки. Измервам носа й, два инча е. Моят е един инч и четвърт, записвам си го. Мам кара Линия да се превърта на малки салта надолу по Стена на Врата, където са ми високите, казва, че съм три фута и три инча.

— Хей — казвам аз, — хайде да измерим Стая.

— Какво, цялата ли?

— Имаме ли друго за правене?

Тя ме поглежда странно.

— Май не.

Записвам всички числа, като например високото на Стена на Врата до ъгъла, където започва Покрив, е равно на шест фута и седем инча.

— Познай — казвам на Мам, — всяка коркова плоча е почти съвсем малко по-голяма от Линия.

— Уф — плесва се по челото тя. — Трябва да са един квадрат, май съм направила линията малко по-къса. Давай тогава просто да изброим плочките, така е по-лесно.

Започвам да броя високото на Стена на Креватчо, но Мам казва, че всички стени са еднакви. Друго правило е, че широкото на стените е същото като широкото на Под, изброявам единайсет фута и в двете посоки, това означава, че Под е квадрат. Маса е кръг и се обърквам, но Мам я измерва през средата, където й е най-широкото, което е три фута и девет инча. Столът ми е три фута и два инча високо и този на Мам е точно същото, което е с един по-малко от мен самия. После на Мам малко й омръзва да мери и спираме.

Оцветявам зад числата всяко различно с нашите пет пастела, дето са син, оранжев, зелен, червен, кафяв, а като приключва, страницата прилича на Черга, само че по-откачена. Мам казва защо не я използвам за подложка на Маса на вечеря.

Тази вечер избирам спагети, има и прясно броколи, което не избирам, то просто е полезно. Накълцвам броколито на парченца със Зигзагов нож, понякога хапвам по едно, когато Мам не гледа, и тя казва: „О, не, къде отиде онова голямо парче?“, но не е ядосана наистина, защото суровите неща ни правят суперживи.

Мам се занимава със загряването на двата кръга на Печка, които почервеняват, на мен не ми е позволено да докосвам ключовете, защото работата на Мам е да се грижи у нас никога да няма пожар като в Телевизор. Ако кръговете се докоснат до нещо като чиния или кърпа, или дори дрехите ни, пламъците ще покрият всичко с оранжевите си езици и ще изгорят Стая на пепел, ние ще кашляме и ще се давим, и ще пищим от много ужасна болка.

Не ми харесва как мирише броколито, докато се вари, но не е толкова лошо, колкото зелен фасул. Всички зеленчуци са истински, а сладоледът е в Телевизор, щеше ми се и той да е истински.

— Цвете сурово ли е?

— Ами да, но не е за ядене.

— А защо вече не цъфти?

Мам свива рамене и разбърква спагетите.

— Изморило се е.

— Трябва да поспи.

— Като се събуди, пак ще е изморено. Може би пръстта в саксията няма достатъчно храна.

— Мога да й дам моето броколи.

— Не такава храна, храна за цветя — смее се Мам.

— Може да поискаме, за Неделно лакомство.

— Вече имам дълъг списък с неща, които да искаме.

— Къде?

— В главата ми — Издърпва един спагетов червей и го захапва. — Мисля, че обичат риба.

— Кой?

— Растенията, обичат гнила риба. Или пък беше рибени кости?

— Гнус.

— Може другия път, като ядем рибни пръчици, да зарием малко под Цвете.

— Не от моите.

— Добре, малко от моите.

Защото харесвам спагети най-много, избирам песента на кюфтето, пея я, докато Мам пълни чиниите.

След вечеря правим нещо невероятно, торта за рожден ден. Сигурен съм, че ще е делисиосо5 със свещи същия брой като мен и запалени, каквито никога не съм виждал наистина.

Аз съм най-добрият духач на яйца, мога да карам гъстото да прелива нонстоп. За тортата трябва да издухам три. Свалям кабърче от картината „Импресия: Изгрев“, защото мисля, че лудият кон ще се ядоса, ако сваля „Герника“, нищо че после винаги връщам кабърчето обратно. Мам смята, че „Герника“ е най-добрият шедьовър, понеже е най-много истински, ама той всъщност е напълно объркан, конят крещи с много зъби, защото в него е забито копие, плюс един бик и една жена, хванала отпуснато с главата надолу дете, и лампа като око, а най-лошото е голямото надвесено ходило в ъгъла, все си мисля, че ще ме настъпи.

Мога да оближа лъжицата, после Мам слага тортата в горещия търбух на Печка. Опитвам да жонглирам с всичките черупки от яйцата едновременно. Мам хваща една.