Стая

Следващо избирам Саймън казва, после Мам предлага да си обуем чорапите за Труп, което е да лежиш като морска звезда с увиснали нокти, увиснало пъпче, увиснал език, че дори и увиснал мозък. Мам я засърбява зад коляното и помръдва, и аз пак печеля.

Сега е 12:13, значи може да е обяд. Любимата ми част от молитвата е насъщният. Аз съм шефът на игрите, ама Мам е шефът на храненето, като например не ни дава да ядем овесени ядки на закуска и обяд, и вечеря, за да не се разболеем, а пък и да не свършат прекалено бързо. Когато съм бил на нула и на една, Мам е кълцала и ми е дъвчела храната, ама после съм си получил всичките двайсет зъба и сега мога да смеля всичко. Този обяд е риба тон със сухари, моята работа е да отворя капака на консервата, защото китката на Мам не може да се справи.

Малко не мога да си намеря място, затова Мам предлага да играем на Оркестър, което е да тичаме и пробваме какви звуци можем да изкараме от разни работи. Аз барабаня на Маса, а Мам прави чук-чук на краката на Креватчо, после фуп-фуп на възглавниците, аз използвам лъжица и вилица по Врата так-так, а пръстите ми правят бам върху Печка, ама любимо е стъпването върху педала на Боклук, защото така отварям капака му с едно плинк. Моят най-добър инструмент е Пинг, което е кутия от овесени ядки, накичена с различни цветове крака и обувки, и палта, и глави от стария каталог, закрепени с три разтегнати ластика през тях. Стария Ник вече не носи каталози, за да си избираме дрехите, Мам казва, че ставал по-стиснат.

Покатервам се на Люлящ, за да взема книгите от Лавица, и правя небостъргач от десет етажове върху Черга.

— Десет етажове значи — казва Мам и се смее, на мен не ми е толкова смешно.

Преди имахме девет книги, но само четири с картинки вътре:

„Моята голяма книга с песнички“

„Дилън Копача“

„Палавото зайче“

„Сгъваемо летище“

Също и пет с картинки само отпред:

„Колибата“

„Здрач“

„Пазителят“

„Горчиво-сладка любов“

„Шифърът на Леонардо“

Мам почти не чете онези без картинките, освен ако няма избор. Когато бях на четири, помолихме за повече с картинки за Неделно лакомство и дойде „Алиса в страната на чудесата“, харесвам я, но в нея има прекалено много думи и много от тях са стари.

Днес избирам „Дилън Копача“, той е близо до най-отдолу, така че предизвиква срутване на небостъргача тряяяс.

— Пак Дилън — прави муцунка Мам, после казва с най-силния си глас:

Тооой е Дилън, неуморният копач!

Готовите купчини растат на разкрач.

Виж как дълга лапа в земята провира,

няма друг трактор тъй за пръст да умира.

Огромно гребло, върти и издига с мощ,

вади лопати и пробива ден и нощ.

Има котка на втората картинка, на третата той е на купчина камънак. Камънакът е камъни, което значи тежко като порцелан, от каквото са направени Вана и Мивка, и Тоалетна, ама не толкова гладко. Котките и камъните са само в Телевизор. На петата картинка котката пада, но котките имат девет живота, не като мен и Мам само с по един.

Мам почти винаги избира „Палавото зайче“ заради майката зайка, дето накрая хваща малкото зайче и казва: „Хапни един морков“. Зайчетата са в Телевизор, но морковите са истински, аз им харесвам колко са шумни. На мен любимата картинка ми е с малкото зайче, когато се е превърнало в камък на планината и майката зайка трябва да се катери нагоре и още по-нагоре да го намери. Планините са прекалено големи, за да са истински, видях една в Телевизор, от нея жена висеше на въжета. Жените не са истински, както е Мам, нито пък момчетата и момичетата. Мъжете не са истински, освен Стария Ник, ама и за него всъщност не съм сигурен дали наистина е истински. Може пък наполовина? Той носи продукти и Неделно лакомство, и изчезва боклука, но не е човек като нас. Случва се само през нощта, като прилепите. Сигурно Врата го създава с няколко бип-бип и въздухът се променя. Мисля, че Мам не обича да говори за него, за да не вземе да стане по-истински.

Сега се извъртам в скута, за да погледна любимата си рисунка, на която бебето Исус си играе с Йоан Кръстител, дето му е хем приятел, хем голям братовчед едновременно. И неговата Мам Мария е там, тя е сгушена в скута на нейната си Мам, тоест бабата на бебето Исус, също като абуелата4 на Дора. Рисунката е шантава, няма никакви цветове, а някои от ръцете и краката също ги няма, Мам казва, че не е довършена. Бебето Исус започнало да расте в корема на Мария заради един ангел, който слязъл, като призрак, ама много як и с пера. Мария била изумена, казала си: „Ама как е възможно?“, а после: „Окей, така да бъде“. Когато бебето Исус дошло от прозорчето при нея на Коледа, тя го сложила в ясла, ама не кравите да го сдъвчат, ами да го топлят с дишането си, защото бил чудо.