Стая

— Ами… — захапва устна Мам. — Означава, че всичко е наред. Но ай проблема3.

— Виж обаче колко големи мускули имам. — Хвърлям се на Креватчо, аз съм Джак Убиеца на Великани, с неговите бързоходни ботуши.

— Огромни — казва Мам.

— Гигантски.

— Масивни.

— Грамадански.

— Исполински — казва Мам.

— Грасполински — това е дума-сандвич, когато смачкаме две в едно.

— Добре казано.

— Знаеш ли какво? — казвам й аз. — Когато стана на десет, ще съм пораснал.

— Така ли?

— Ще ставам по-голям и по-голям, и по-голям, докато се превърна в човек.

— Всъщност ти вече си човек — казва Мам. — И двамата сме хора.

Мислех си, че думата за нас е „истински“. Човековете в Телевизор са направени само от цветове.

— Или искаше да кажеш жена?

— Аха — казвам аз, — жена с момче в яйце в корема ми, то също ще бъде истинско. Или ще порасна като великан, само че добър, ей дотук. — Подскачам и докосвам Табла на Креватчо много високо, почти където Покрив започва да се накланя.

— Добре звучи — казва Мам.

Лицето й е посърнало, означава, че съм казал грешно нещо, само че не знам кое.

— Ще пробия Прозорче и ще стигна до Открития космос и ще се дум-дум-дум между всичкото планети — казвам й аз. — Ще отида на гости на Дора и на Спондж Боб, и на всичките ми приятели, ще си имам куче с име Лъки.

Мам се е усмихнала, прибира Химикалка на Лавица.

Питам я:

— На колко години ще станеш на твоя рожден ден?

— Двайсет и седем.

— Уха!

Това май не я развесели.

Докато Вана се пълни, Мам изважда Лабиринт и Форт от върху Гардеробчо. Лабиринт го правим, откакто бях на две, той е целият от вътрешно на рула тоалетна хартия, които са залепени на тунели и се вият на много посоки. Подскачаща топка обича да се губи из Лабиринт и да се крие, налага се да я викам и да я разтърсвам, и да я обръщам настрани и надолу с главата, преди да се изтърколи, иххх. После изпращам други неща в Лабиринт, като например фъстък или отчупено парченце от синия пастел и къси спагети несварени. Те се преследват в тунелите и се показват, и викат „Па!“, аз не ги виждам, но слушам с ухо на картона и се досещам къде са.

Четка за зъби иска да се пробва, но й казвам, че съжалявам, много е дълга. Вместо това тя скача във Форт, за да пази една кула. Форт е направен от шишенца и кутийки от витамини, построяваме го по-голям всеки път, когато имаме празна. Той вижда на всички страни, излива врящо олио върху враговете, те не знаят за тайните му прорези с нож, ха-ха. Ще ми се да го донеса в Баня, за да бъде остров, ама Мам казва, че водата ще му направи тиксото да не лепи.

Развързваме си опашките и оставяме косите да плуват. Аз лежа върху Мам и дори не говоря, харесва ми думкането на сърцето й. Когато диша, се издигаме и после се спускаме малко. Пиш се носи във водата.

Заради рождения ми ден на мен се пада да избера какво ще облечем и двамовете. На Мам живеят във високото чекмедже на Скринчо, а моите — в ниското. Избирам любимите й дънки с червените шевове, които облича само за специални случаи, защото получават нишки на коленете. За мен взимам жълтата ми качулка, внимавам с чекмеджето, но въпреки всичко десният ъгъл се изважда и Мам трябва да го сложи обратно. Обличаме ми качулката заедно, тя пък ми изяжда лицето, но после то пак се показва.

— Какво ще кажеш да я резна съвсем малко около шията? — казва Мам.

— Няма начин, човече.

За Физическо не си слагаме чорапите, защото босите крака залепват по-добре. Днес избирам първо Писта, обръщаме Маса с краката нагоре върху Креватчо и Люлящ върху нея с Черга най-отгоре. Писта заобикаля Креватчо от Гардеробчо до Лампа, формата на Под е черно „С“.

— Ей, виж, мога да направя три и обратно с шестнайсет стъпки.

— Охо! Когато беше на четири, бяха осемнайсет стъпки, нали? — казва Мам. — Според теб колко три и обратно можеш да избягаш днес?

— Пет.

— А пет пъти по пет? Това прави любимия ти квадрат.

Броим го на пръстите, аз получавам двайсет и шест, но Мам казва „двайсет и пет“, така че аз пак броя и също получавам двайсет и пет. Тя ми следи на Часовник.

— Дванайсет — вика тя. — Седемнайсет. Много добре се справяш.

Дишам хууу-хууу-хууу.

— По-бързо…

Давам още по-бързо, както Супермен лети.

Като идва ред на Мам да тича, аз трябва да напиша в нейната тетрадка с редове числото в началото и числото, след като свърши, после ги разделям, за да видя колко бърза е била. Днес нейното е девет секунди по-голямо от моето, което значи, че печеля, така че подскачам нагоре-надолу и пърдя с уста.

— Хайде да направим състезание по едно време.

— Звучи забавно, нали — казва тя, — само че нали помниш как веднъж пробвахме и аз си ударих рамото в скрина?

Понякога, като забравя нещо, Мам ми казва и тогава го спомням.

Сваляме всичките мебелове от Креватчо и слагаме Черга обратно, където си беше, за да покрие Писта, та Стария Ник да не види мръсното „С“.

Мам избира Трамплин, само аз подскачам на Креватчо, защото Мам може да го счупи. Тя е коментаторът:

— Смело превъртане във въздуха от младия шампион на Съединените щати…