Стая

— Тогава няма да можем да виждаме.

— Ще можем, ще седим ето тук, в люлеещия се стол.

— Лоша идея.

— Добре, остави. — Мам кръстосва ръце силно.

Жената в Телевизор плаче, защото къщата й сега е жълта.

— Повече ли й харесваше кафява? — питам аз.

— Не — казва Мам, — толкова е щастлива, че й се плаче. Много странно.

— Това тъжно-весело да не е както когато има прекрасна музика в Телевизор?

— Не, тя е просто идиотка. Дай да изключим телевизора вече.

— Още пет минути? Моля те?

Тя клати глава.

— Ще правя Папагал, ставам още по-добър. — Слушам внимателно жената в Телевизор. Повтарям: Мечтата ми се превърна в реалност, трябва да ти кажа, Дарън, дори не съм си представяла, корнизите…

Мам натиска изключа. Искам да я попитам какво е корнизи, ама мисля, че е раздразнена заради местенето на мебеловете, много откачен план беше.

В Гардеробчо уж трябва да заспя, само че аз броя караниците. Станаха общо три за три дни: една за свещите, една за Мишле и една за Лъки. Предпочитам пак да съм на четири, ако пет означава да се караме всеки ден.

— Лека нощ, Стая — казвам тихичко. — Лека нощ, Лампа и Балон.

— Лека нощ, печка — казва Мам, — и лека нощ, маса.

Хиля се.

— Лека нощ, Топка от думи. Лека нощ, Форт. Лека нощ, Черга.

— Лека нощ, въздух.

— Лека нощ, звуци навсякъде.

— Лека нощ, Джак.

— Лека нощ, Мам. И Буболечките, не забравяй Буболечките.

— Лека нощ, да спиш в кош и далеч от мечки, дори от буболечки.

* * *

Когато се събуждам, Прозорче е синьо в стъклото си, не е останал сняг дори в ъглите. Мам седи в стола и държи лицето си в ръце, това означава, че боли. Гледа нещо върху Маса, две неща.

Скачам и грабвам.

— Това е джип. Джип с дистанционно! — Въртя го из въздуха, червен е, голям колкото ръката ми. Дистанционното е сиво и правоъгълно, когато побутвам един от лостовете с палец, гумите на джипа се завъртат: ззззззззз.

— Подарък за рождения ти ден.

Знам кой го е донесовал, Стария Ник, но тя не казва.

Не искам да си ям овесените ядки, но Мам казва, че мога пак да играя с джипа веднага след. Изяждам двайсет и девет, после не съм повече гладен. Мам казва, че това е прахосване, така че изяжда и останалите. Откривам как да местя Джип само с Дистанционно. Тънката сребърна антена мога да я правя много дълга или много къса. Единият лост кара Джип да върви напред и назад, другият — от една страна на друга. Ако движа и двата едновременно, Джип се парализира като от отровна стреличка, казва: грррррр. Мам казва, че най-добре да започне да чисти, защото е вторник.

— Внимателно — предупреждава ме, — не забравяй, че може да се счупи.

Това вече го знам. Всичко може да се счупи.

— И ако го държиш включен дълго време, батериите ще свършат, а нямаме резервни.

Мога да накарам Джип да обиколи Стая, лесно е, освен през края на Черга, тя се накъдря под колелата му. Дистанционно е шефът, командва:

— Хайде тръгвай, Джип, ти бавна каруца такава. Два пъти около онзи крак на Маса, с бясна скорост. Не спирай да се въртиш.

Понякога Джип е изморен, Дистанционно върти колелата му: рррррр. Пакостникът Джип се крие в Гардеробчо, ама Дистанционно го намира с магия и го прави да се хвърля напред-назад и да се удря в процепите.

Вторниците и четвъртъците винаги миришат на оцет. Мам търка под Маса с парцала, който преди е бил моя пелена, каквито съм носил, докато съм станал на една. Сигурен съм, че изтрива мрежата на Паяк, но не ми пука много. После взема Прахосмук, който прави супершумно и прашно ууу-ууy-ууу. Джип се промъква от Подкреватчо.

— Върни се, малък мой Джипчо — казва Дистанционно. — Ако се превърнеш на риба в реката, аз ще стана рибар и ще те хвана в мрежата си.

Ама онзи хитър Джип се спотаява, докато Дистанционно си подремва със спусната до долу антена, после се промъква зад него и му изважда батериите ха-ха-ха.

Играя си с Джип и Дистанционно цял ден, само че докато съм във Вана, те трябва да паркират на Маса, за да не ръждясат. Когато правим Викане, ги бутам много близо до Прозорче и Джип ррръмжи с колела колкото силно може.

Мам ляга и си държи зъба. Понякога прави голям дъх навън, навън, навън.

— Защо съскаш толкова дълго?

— Опитвам се да го надвия.

Аз отивам и сядам до нея, и нежно вадя косата от очите й, челото й е хлъзгаво. Тя ми хваща ръката и я стиска.

— Всичко е наред.

Не ми изглежда наред.

— Искаш ли да играеш с Джип, Дистанционно и мен? — питам.

— Може би по-късно.

— Ако играеш, няма да ти пука и няма да е важно.

Тя се усмихва малко, но следващият дъх излиза по-силно, като стенене.

В 05:57 казвам:

— Мам, почти шест е — и тя става да приготви вечеря, без да яде.

Джип и Дистанционно чакат във Вана, защото сега е суха, тя е тайната им пещера.

— Всъщност Джип умря и отиде в Рая — казвам аз, както си ям пилешките хапки много бързо.

— Така ли?

— Ама после, през нощта, докато Господ спеше, Джип се измъкна навън и се спусна по Бобовото стъбло до Стая, за да дойде при мен.

— Колко хитро само.