Стая

За Физическо Мам избира Острови, което е да застана на Креватчо, а Мам да сложи възглавниците и Люлящ, и столовете, и Черга сгъната, и Маса, и Боклук на изненадващи места. Аз трябва да отида до всеки остров само веднъж. Най-труден е Люлящ, все се опитва да ме катурне. Мам плува наоколо, защото е Чудовището от Лох Нес, което се опитва да ми изяде краката.

Мой ред, избирам Бой с възглавници, но Мам казва, че всъщност дунапренът е започнала да излиза от моята, така че по-добре Карате. Винаги се покланяме, за да уважим другия. Казваме Хъ и Хия много злобно. Един път ударих прекалено силно и заболях болната китка на Мам, ама без да искам.

Тя е уморена, затова избира Разтягане на очи, защото то е да лежим един до друг на Черга с ръце до тялото, та да се поберем и двамовете. Гледаме далечни неща като Прозорче, после близки като носове, трябва да виждаме между тях бързо-бързо.

Докато Мам загрява обяд, аз разкарвам горкия Джип навсякъде, защото вече не може да върви сам. Дистанционно спира неща, замръзва Мам като робот.

— Сега включ — казвам.

Тя разбърква тенджерата пак и казва:

— Манджата е готова.

Зеленчукова супа, бляяяк. Пускам балончета, за да го направя по-смешно.

Не съм уморен за дрямка, така че свалям няколко книги. Мам си преправя гласа:

— Тоооooй е Дилън! — После спира. — Не мога да понасям Дилън.

Аз я гледам изумено.

— Той ми е приятел.

— О, Джак, просто не мога да понасям книгата, добре, недей… не казвам, че не понасям самия Дилън.

— Защо не могаш да понасяш „Дилън“ книгата?

— Чела съм я прекалено много пъти.

Ама аз като искам нещо, го искам винаги като шоколадови бонбони, никога не съм ял шоколадов бонбон прекалено много пъти.

— Можеш сам да си я четеш — казва тя.

Това е глупаво, аз всички мога сам да си чета, дори „Алиса“ с нейните старомодни думи.

— Предпочитам ти да ги четеш.

Очите й са строги и блеснали. После отваря пак книгата.

— Тоооооой е Дилън!

Защото е раздразнена, и давам да чете „Палавото зайче“, после малко „Алиса“. Моята най-обичана от песните е „Супа за вечеря“, бас ловя, че не е зеленчукова. Алиса все е в зала с много врати, едната е съвсем мъничка и като я отваря със златния ключ, там има градина с ярки цветя и прохладни водоскоци, ама тя е вечно неправилният размер. После, като най-накрая влиза в градината, се оказва, че розите са само нарисувани, не истински, и тя трябва да играе на крокет с фламинго и таралежи.

Лягаме върху Юрганчо и аз бозкам колкото ми се иска. Мисля, че Мишле може пък да се върне, ако сме много тихи, но той не се, Мам явно е натъпкала всичките дупки. Не е гадна, но понякога прави гадни неща.

Ставаме, играем Викане, аз удрям капаците на тиганите като барабани. Викане продължава безкрайно, защото всеки път, когато почна да спирам, Мам изписква още малко, гласът й почти изчезва. Белезите на шията й са, все едно когато рисувам със сок от цвекло. Мисля, че са отпечатъци от пръстите на Стария Ник.

После аз играя на Телефон с рула от тоалетна хартия, харесва ми как думите дудукат, когато говоря през едно дебело. Обикновено Мам прави всички гласове, но този следобед има нужда да полежи и почете. Избира „Шифърът на Леонардо“ с очите на онази жена, дето надничат, прилича на Мам на бебето Исус.

Обаждам се на Ботичко и Патрик, и бебето Исус, разказвам им много за новите си способности сега, като съм на пет.

— Мога да съм невидим — прошепвам в телефона, — мога да обръщам езика си наопаки и да се изстрелвам като ракета в Открития космос.

Клепачите на Мам са затворени, тогава как чете през тях?

Играя си на Клавиши, което е да стоя на стола до Врата и да натискам Клавиши бързо-бързо, без грешки. Обикновено Мам ми казва числата, но днес трябва да си ги измислям. Числата не карат Врата да се отвори, но аз обичам малките щраквания, като ги натискам.

Маскиране е тиха игра. Слагам царската корона, която е няколко парчета златно фолио и няколко парчета сребърно фолио с кутия от мляко отдолу. Измислям на Мам гривна от два завързани чорапа, от нейните, един зелен и един бял.

Свалям Кашон за игра от Лавица. Измервам с Линия, всяко парченце от Домино е почти един инч, а от Дама — половин. Правя пръстите си на свети Петър и свети Павел, покланят се един на друг, а след всеки път полетяват.

Очите на Мам пак са отворени. Нося й гривната от чорапи, казва, че е красива, и веднага си я слага.

— Може ли да играем на Гледай си работата?

— Дай ми една секунда — казва тя. Отива до Мивка и си измива лицето, не знам защо, не беше мръсно, ама може да е имало микроби.

Аз я обирам веднъж, тя мен два пъти, мразя да губя. След това Джин и Лъженка, аз печеля повечето. После просто си играем с картите, танцуваме и се бием, и такива работи. Валето каро ми е любимо, също и неговите приятели, другите валета.

— Виж — посочвам Часовник. — 05:01, може да вечеряме.

Вечерята е по един хотдог на всеки, ммм вкусно.