Стая

Изяждам три зелени фасулчета и изпивам голяма чаша мляко с още три, по три минават по-бързо. Пет щеше да е по-голямо бързо, но не мога, гърлото ми ще се затвори. Веднъж като бях на четири, Мам написа „Зелен фасул/други замр. Зел. Зеленч.“ на списъка за пазаруване и аз задрасках „зелен фасул“ с оранжевия молив, на нея й стана смешно. Накрая изяждам и мекия хляб, защото обичам да го държа в устата си като памук.

— Благодаря ти, бебе Исус, особено за пилешките хапки — казвам аз, — и моля много време да няма зелен фасул. Хей, защо благодарим на бебето Исус, а не на него?

— Него?

Кимам към Врата.

Лицето й се опъва, макар че не съм му казал името.

— Защо да му благодарим?

— Ами ти му благодари миналата вечер за продуктите и за махването на снега, и за панталоните.

— Не трябва да подслушваш. — Понякога, когато е много ядосана, устата й не се отваря наистина. — Беше фалшиво благодаря.

— Защо беше…?

— Той само носи — прекъсва ме тя. — Той не кара зърното да расте в полето.

— Кое поле?

— Не може да накара слънцето да огрее, дъждът да завали или каквото и да е.

— Ама, Мам, хлябът не идва от полето! — Тя стиска уста. — Защо ти каза…?

— Трябва вече да е станало време за телевизия — отсича бързо тя.

Дават клипове, обичам ги. Мам прави движенията с мен повечето пъти, но не днес. Скачам на Креватчо и уча Джип и Дистанционно да поклащат ботушки. Риана и Ти Ай, и Лейди Гага, и Кание Уест.

— Рапърите защо носят слънчеви очила дори нощем? — питам Мам. — Да не ги болят очните ябълки?

— Не, просто искат да изглеждат готини. И феновете да не ги зяпат в лицата през цялото време, защото са толкова известни.

Объркан съм.

— Защо са известни феновете?

— Не, звездите са известни.

— А не искат?

— Е, предполагам, че искат — казва Мам и става да изключи Телевизор, — но искат да запазят и малко само за себе си.

Когато бозкам, Мам не ми дава да взема Джип и Дистанционно в Креватчо, макар че са ми приятели. А после казва, че трябва да се качат горе на Лавица, докато спя.

— Иначе ще те стреснат през нощта.

— Не, няма, обещават.

— Слушай, нека приберем джипа ти, така може да спиш с дистанционното, защото е по-малко, стига антената да е прибрана докрай. Става?

— Става.

Когато съм в Гардеробчо, си говорим през процепите.

— Бог да благослови Джак — казва тя.

— Бог да благослови Мам и да направи магия на зъбите й за добре. Бог да благослови Джип и Дистанционно.

— Бог да благослови книгите.

— Бог да благослови всичко тук и в Открития космос, а също и Джип. Мам?

— Аха.

— Къде сме, когато спим?

Чувам да се прозява.

— Точно тук.

— Ама сънищата? — Чакам. — Те в Телевизор ли са? — Тя още не отговаря. — В Телевизор ли ходим, за да сънуваме?

— Не. Никъде не ходим, тук сме си. — Гласът й звучи много отдалече.

Аз лежа сгушен, докосвам лостчетата с пръсти, прошепвам:

— Не можете ли да спите, малки лостчета? Няма проблем, бознете си малко. — Слагам ги на зърната си, а те се редуват. Горе-долу съм заспал, ама само почти.

Бип-бип. Това е Врата.

Слушам много силно. Ето го студеният въздух. Ако главата ми беше излязла от Гардеробчо, щях да видя как Врата се отваря, бас ловя, че щях да видя направо до звездите и космическите кораби, и планетите, и извънземните, които се въртят наоколо в НЛО. Ще ми се, ще ми се, ще ми се да можех да ги видя.

Бум, това е затварянето на Врата. Стария Ник казва на Мам как е нямало от нещо си, а нещо си друго така или иначе било на безобразна цена.

Чудя се дали е погледовал нагоре към Лавица да види Джип. Да, донесовал ми го е, но никога не е играл с него, мисля си. Едва ли знае как Джип рязко тръгва, когато включа Дистанционно, бръммм.

Той и Мам тази вечер си говорят само малко. Лампа изгасва щрак и Стария Ник започва да скърца Креватчо. Понякога броя по едно вместо по пет, просто за различно. Само че започвам да бъркам бройката, та превключвам на петици за по-бързо, изброявам 378.

Всичко е тихо. Мисля, че май спи. Мам изключва ли, когато той изключи, или стои будна и го чака да си е отишъл? Може би и двамовете са изключени, а аз включен, колко странно. Мога да се изправя и да изпълзя от Гардеробчо, няма дори да разберат. Мога да нарисувам рисунка с двамовете в Креватчо или нещо такова. Чудя се дали са един до друг, или на обратни страни.

После ми хрумва ужасна идея, ами ако той си бозка? Мам би ли му позволила да бозка, или ще му каже: „Няма начин, човече, това е само за Джак“?

Ако бозне, може да започне да става повече истински.

Искам да скоча и да крещя.

Намирам копчето за пускане на Дистанционно и го правя зелено. Колко ще е смешно само ако неговите суперсили накарат колелата на Джип да тръгнат по Лавица! Стария Ник може да се събуди изненадан, ха-ха.

Пробвам лостчето за напред, нищо не става. Уф, забравих да издърпам антената. Правя я цялата дълга и опитвам отново, ама Дистанционно пак не работи. Промушвам му антената през процепа, тя е отвън, а аз съм си още вътре. Побутвам лостчето. Чувам лекичък звук, който трябва да са колелата на Джип, дето се събуждат и тогава… ТРЯЯЯЯЯЯС.