Стая

Изяждаме си овесените ядки, мием си зъбите и се обличаме, и поливаме Цвете. Опитваме се да напълним Вана, но водата излиза ледена, така че само се измиваме с гъби. През Прозорче става по-светло, ама не много. Телевизор също не работи, липсват ми моите приятели. Преструвам се, че идват на екрана, потупвам ги с пръсти. Мам казва да си сложим по още една риза и панталони, за да ни е топло, дори по два чорапа на всеки крак. Тичаме още и още, и още мили на Писта, за да се затоплим, после Мам ми разрешава да си сваля външните чорапи, защото пръстите ми са премачкани.

— Ушите ми болят — казвам й аз.

Тя повдига вежди.

— Много е тихо в тях.

— А, това е, защото не чуваме тихите звуци, на които сме свикнали, като например от отоплението или от жуженето на хладилника.

Играя си с Болен зъб, крия го на различни места като например под Юрганчо или в ориза, или зад Сапун за чинии. Опитвам се да забравя къде е, после много се изненадвам. Мам кълца всичкия зелен фасул от Фризерчо, защо кълца толкова много?

Точно тогава си спомням единственото хубаво от снощи.

— О, Мам, близалката.

Тя не спира да кълца:

— В боклука е.

Защо я е оставил там? Изтичвам, стъпвам на педала и капакът казва плинк, но не виждам близалката. Бъркам около обелките от портокал и ориза, и задушеното, и найлоните.

Мам ме хваща за раменете:

— Остави я.

— Тя ми е бонбоните за Неделно лакомство — обяснявам й.

— Тя е боклук.

— Не, не е.

— Струвала му е най-много петдесет цента. Присмива ти се.

— Никога не съм ял близалка. — Изтръгвам се от ръцете й.

Нищо не може да загрее на Печка, защото електричеството е ударено. Така че обяд е хлъзгав замръзнал зелен фасул, който е дори по-гаден от сготвен зелен фасул. Трябва да изядем всичкия, защото иначе ще се разтопи и ще изгние. Нямам нищо против, ама е прахосване.

— Искаш ли „Палавото зайче“? — пита Мам, след като си измиваме чиниите със студено.

— Кога токът ще се отудари?

— Не знам, съжалявам.

Лягаме в Креватчо да се стоплим. Мам издърпва всичките си дрехи и аз бозкам много, лявата, после дясната.

— Ами ако Стая стане по-студена и още повече най-студена?

— О, няма. След три дни идва април — казва тя и ме гушва на лъжичка. — Не може да е толкова студено.

Задрямваме, ама аз само малко. Изчаквам, докато Мам много натежи, после се изхлузвам и отивам да търся в Боклук пак.

Намирам близалката почти на дъното, с форма на червена топка е. Измивам си ръцете и нея, защото е в гадно.

Махам найлончето веднага и я смуча ли смуча, най-сладкото нещо, което някога съм ял. Чудя се дали такъв е вкусът на Навън.

Ако избягам, ще се превърна в стол и Мам няма да знае кой точно. Или пък ако се направя невидим и се залепя за Прозорче, тя ще гледа право през мен. Или на малка прашинка, та да й вляза в носа и тя веднага да ме изкиха.

Очите й са отворени.

Скривам близалката зад гърба си.

Затваря ги пак.

Аз продължавам да смуча часове наред, макар че ми е малко лошо. После е само лошо и я хвърлям в Боклук.

Мам се събужда и мълчи за близалката, може да си е била заспала с отворени очи. Пробва Лампа отново, но тя още е изключена. Казва, че ще я остави включена, за да разберем веднага щом токовият удар мине.

— Ами ако дойде посред нощ и ни събуди?

— Не мисля, че ще е посред нощ.

Правим Боулинг с Подскачаща топка и Топка от думи и бутаме шишета от витамини, на които сложихме различни глави, когато бях на четири, като например Дракон и Пришълец, и Принцеса, и Крокодил, аз печеля най-много. Упражнявам си събирането и изваждането, и скобите, и умножението, и делението, и записването на най-големите числа на света. Мам ми ушива две нови кукли от чорапи откогато съм бил бебе, имат усмивки от шевове и най-различни очи от копчета. Знам да шия, ама не е много забавно. Ще ми се да можех да си спомня аз като бебе какъв съм бил.

Пиша писмо на Спондж Боб с рисунка на мен и Мам отзад как танцуваме, за да се стоплим. Играем на Война и Помненка, и Лъженка, Мам иска на Шах, но от него ми се размеква мозъкът, така че тя казва „добре, тогава на Дама“.

Пръстите ми стават толкова схванати, че ги слагам в уста. Мам ме подсеща, че това разпространява микроби, кара ме да отида да ги измия със заледната вода.

Правим много мъниста от брашнено тесто за огърлица, но не можем да ги нанижем, докато не са напълно сухи и твърди. Строим космически кораб от кашони и кутии за храна, тиксото почти е свършено, но Мам казва: „О, защо пък не“, и използва последното парче.

Прозорче потъмнява.

За вечеря е сирене, което е изпотено, и топящо се броколи. Мам казва, че трябва да ям или ще ми стане още по-студено.

Взема две безболяващи и голяма глътка, за да ги изпие.

— Защо още те боли, въпреки че Болен зъб излезе?

— Сигурно сега обръщам повече внимание на другите.

Преобличаме се в пижамените тениски, но си слагаме и още дрехи отгоре. Мам запява песен:

— Другия склон на планината…

— Другия склон на планината… — пея аз.

— Другия склон на планината…

— Виждахме единствено ние.