Степният вълк

Пленникът сведе глава.

— Първо ме развържи — каза той.

Темуджин извади меча си, все още покрит с кръвта на убитите воини. Татаринът се обърна и изпъна ръцете си, за да му прережат въжетата. Вместо това усети допира на студен метал в гърлото си. Темуджин беше зад него.

— Казвай.

— Ханът на олхунутите — с треперещ глас каза татаринът. — Взе сребро, за да ни прати вест.

Темуджин отстъпи назад. Татаринът се обърна към него с разширени очи.

— Така започна тази кървава вражда. Колко души си убил досега?

— Заради баща ми ли? Не достатъчно. Съвсем не достатъчно — отвърна Темуджин. Помисли си за жена си и за охладняването помежду им. — Още не съм започнал разплатата.

Гледаха се в очите, когато вратата се отвори. Отначало не погледнаха кой влиза в гера, после очите на татарина се отместиха към входа. Рязко пое дъх при вида на Юан, който ги гледаше с мрачно изражение.

— Познавам те! — възкликна татаринът и отчаяно задърпа вързаните си китки. Обърна ужасеното си лице към Темуджин. — Моля те, мога…

Юан пристъпи бързо, извади меча си и го уби с едно движение. Острието преряза гърлото на татарина и бликна фонтан кръв.

Темуджин реагира светкавично, сграбчи китката на Юан и го изблъска назад, докато не го закова на паянтовата решетка на стената. Стисна гърлото и ръката му и го загледа свирепо.

— Казах му, че ще го пощадя. Кой си ти, че обезчестяваш думата ми?

Юан не отговори. Пръстите стискаха гърлото му като клещи и лицето му започна да става пурпурно. Темуджин стисна кокалчетата на ръката му и мечът се изхлузи от пръстите му. Разтресе го гневно и изруга.

Без всякакво предупреждение го пусна и Юан рухна на колене. Темуджин изрита меча му настрани, преди мъжът да дойде на себе си.

— Какви тайни криеше той, Юан? Откъде те познаваше?

Когато воинът заговори, гласът му бе дрезгав и на шията му вече се появяваше синина.

— Не знаеше нищо. Може да съм го виждал преди, когато господарят ми беше на север. Помислих, че те напада.

Темуджин изсумтя.

— На колене? С вързани ръце? Лъжец.

Юан вдигна глава и го изгледа с пламнал поглед.

— Ще приема твоето предизвикателство, щом желаеш. Това не променя нищо.

Темуджин го зашлеви толкова силно, че главата му отлетя настрани.

— Какво криеш от мен?

Вратата се отвори отново и Арслан и Хаджиун се втурнаха вътре с извадени оръжия. Герите не осигуряваха никакво уединение и всеки, който се намираше наблизо, можеше да чуе звуците от борбата. Юан не обърна внимание на мечовете, но мрачният му поглед спря за миг върху Арслан. Пое дълбоко дъх и затвори очи.

— Готов съм за смъртта, ако решиш да отнемеш живота ми — спокойно изрече той. — Както сам каза, погазих честта ти.

Темуджин забарабани с пръсти по едната си ръка, загледан в коленичилия на земята воин.

— От колко време Вен Чао е сред моя народ, Юан? — попита той.

Мъжът отговори с усилие, сякаш се беше отнесъл някъде надалеч.

— От две години.

— А преди това кой е бил пратеник на първия министър?

— Не зная — отвърна Юан. — По онова време съм бил още в армията.

— Господарят ти се е спазарил с татарите — продължи Темуджин.

Юан не отговори и продължи да го гледа спокойно.

— Чух, че ханът на олхунутите е предал баща ми — тихо каза Темуджин. — Как биха могли татарите да се обърнат към някое голямо племе и да уредят подобно нещо? Ще им е нужен посредник, някой неутрален, на когото се доверяват и двете страни, не мислиш ли?

Чу как Хаджиун ахна зад него, когато чу новината.

— Били ли сте при олхунутите? Преди да отидете при кераитите? — продължи да го притиска Темуджин.

Юан остана неподвижен, подобно на каменна статуя.

— Говориш за времето преди господарят ми изобщо да стъпи в тази земя — каза той. — Търсиш тайни там, където ги няма.

— Питам се кой ли е бил сред нас преди Вен Чао — промърмори Темуджин. — Питам се колко пъти Дзин е изпращал свои хора в страната ми и е предавал народа ми. Питам се какви обещания са давали те.

Светът, който тази сутрин изглеждаше така твърдо установен, сега се рушеше около него. Това му дойде прекалено и Темуджин се задъха, замаян от откритията.

— Не искат да станем силни, нали, Юан? Искат татарите и монголите да се разкъсват на парчета помежду си. Самият Вен Чао ми го каза? Татарите са станали прекалено силни и са прекалено близо до скъпоценните им граници!

Затвори очи, представяйки си студения поглед, с който в Дзин гледат на племената. Ясно беше, че от векове им влияят подмолно и правят всичко възможно те да се стискат едно друго за гърлата.

— Колко от моите хора са умрели заради вашите, Юан? — попита той.

— Казах ти всичко, което зная — каза Юан и вдигна глава. — Ако не ми вярваш, вземи живота ми или ме прати обратно при Вен Чао. — Чертите на лицето му се стегнаха, когато продължи: — Или ми дай меч и ми позволи да се защитя от тези обвинения.

Обади се Арслан, пребледнял от чутото.

— Остави на мен, господарю — каза той, отмествайки поглед от Юан. — Дай му меч и ще се изправя срещу него.

Юан се обърна към ковача и ъгълчетата на устата му леко се повдигнаха. Без да каже нищо, той сведе леко глава, приемайки предложението.