Степният вълк

— Добре се справяш, братко — каза Темуджин, когато Темуге минаваше покрай него. Чу Хазар да сумти недалеч, но не му обърна внимание. — Скоро ще ги намерим, Темуге. Ще бъдеш ли готов, когато тръгнем да атакуваме?

Темуге вдигна очи към брата, пред когото благоговееше. Той вече не говореше за студения страх в стомаха си, нито за това как ездата го изтощава до такава степен, че му се струваше, че в следващия момент ще падне от седлото и ще ги посрами всичките. Всеки път, когато се спешаваше, краката му бяха схванати до такава степен, че се налагаше да държи здраво понито, за да не рухне на колене.

— Ще бъда, Темуджин — каза той и се помъчи да звучи весело. Вътрешно се беше отчаял. Знаеше, че стрелбата му с лък едва ли заслужаваше дори да се нарече такава, а татарският меч, който му бе дал Темуджин, беше прекалено тежък за него. Беше скрил едно по-малко острие в дела си и се надяваше да използва него. Но дори и тогава мисълта за разрязване на кожа и мускули и за течаща по ръцете му кръв го изпълваше с ужас. Все още не разбираше каква е ползата от него тук, но не можеше да понася презрителната насмешка в очите на Хазар. Хаджиун бе дошъл при него в нощта преди да заминат и бе казал, че Бьорте и Хулун ще имат нужда от подкрепа в лагера на кераитите. Това беше явен опит да му даде повод да остане, но Темуге бе отказал. Ако изобщо имаха нужда от помощ, петдесет воини не биха могли да ги спасят в лагера на кераитите. Присъствието им там беше гаранция, че Темуджин ще се върне с главите, както бе обещал.

От всички братя единствено Темуге не бе годен за войник. С Джелме, Арслан, Юан и братята си, Темуджин разполагаше с хората, които му трябваха, и Темуге знаеше, че все още е млад и прекалено неопитен. Докосна с опасение острието на дългия си нож, докато се качваше на коня. Нощ след нощ сънуваше как спасява живота им, как го гледат изумени и разбират, че наистина е син на Есугей. Не обичаше да се събужда от тези сънища. Потрепери, препуснаха отново. Усещаше студа по-силно, отколкото останалите. Погледна в себе си с надеждата да намери куража, който показваха другите, но не откри нищо друго освен ужас.

Съгледвачите откриха основната сила на татарите само два дни след като Темуджин бе стигнал до мястото на стария лагер. Мъжете препуснаха в галоп обратно и скочиха от конете да доложат на хана.

— Местят се, господарю — задъхано рече първият. — Пуснали са малки отряди във всички посоки, но армията им се движи бавно през долината и идва насам.

Темуджин се озъби в усмивка.

— Изпратиха тридесет мъже да ни открият и нито не се върна жив. Сигурно предполагат, че в района има голямо племе. Добре. Ако са предпазливи, ще се колебаят.

Вдигна ръка, за да свика офицерите си. Всички бяха видели развълнуваните съгледвачи и се събраха бързо в очакване на новините.

— Кажете на хората си да следват заповедите — каза Темуджин, докато се качваше на коня. — Яздим заедно, скоростта определям аз. Ако някой развали строя, ще го оставя на ястребите.

Видя, че Хазар се усмихва, и го изгледа сурово.

— Дори и да е мой брат, Хазар, дори и тогава. Стреляте по моя команда, после вадите мечовете. Ще ги ударим в една редица. Ако се окажете на земята, гледайте да останете живи, докато не избием всички.

— Няма ли да вземаме пленници? — попита Арслан.

Темуджин не се поколеба.

— Ако някой оцелее след нападението ни, ще го разпитам, за да науча подробности. След това не ми е нужен. Няма да умножавам кръвните ни врагове.

Офицерите се върнаха по местата си и новината се разнесе бързо сред воините. Подредиха понитата си в една редица. Щом стигнаха хребета, видяха татарските конници и каруци, които се движеха бавно през равнината.

Потеглиха като един в тръс към врага. Темуджин чу далечния тревожен зов на роговете, развърза лъка, сложи му тетивата и я опита. Пресегна се назад, отвори закрепения за седлото колчан, взе първата стрела и провери перата с палец. Щеше да лети право и точно, както всички останали.

29.

На татарите не им липсваше смелост. Щом роговете затръбиха тревожно над равнината, всички мъже изтичаха към конете си и скочиха на седлата с диви викове, които достигнаха до ушите на воините на Темуджин. Шейсетте му бойци яздеха заедно и преминаха в галоп. Офицерите му излайваха заповеди към всеки нетърпелив и наблюдаваха как Темуджин приготви първата си стрела в идеален баланс.

Юан беше им обяснил преимуществото на атаката в един ред и то се прояви още при първия кървав сблъсък с предните отряди на противника. Хората на Темуджин нанизаха татарските съгледвачи на дългите стрели и телата им изпопадаха от конете. Темуджин видя, че татарите са разделили силите си и са оставили малко хора да пазят каруците. Онези, които фучаха в равнината като оси, се оказаха повече, отколкото предполагаше.