Степният вълк

Атаката на Темуджин ги помете и остави умиращи коне и хора на групички по двама, петима и повече. Лъковете изпращаха бърза смърт със сила, на която разпокъсаните татарски редици не можеха да се съпротивляват. На Темуджин му се струваше, че са изминали само няколко мига, а вече бяха оставили след себе си купища мъртъвци и коне без конници. Каруците се приближаваха насреща им с главозамайваща скорост. Той се огледа, преди да изсвири три пъти с рога. Направи го почти в последния момент, но хората на Юан препуснаха напред с Хаджиун и Джелме отдясно. Удариха каруците като полумесец, обкръжавайки с рев стадата и татарите.

Пръстите на Темуджин напипаха празния колчан, той захвърли лъка си на земята и извади меча. Намираше се в центъра на полумесеца и пътят му бе препречен от тежко натоварена с плъст и кожи каруца. Забеляза първия изпречил му се мъж, отсече главата му с едно-единствено замахване, заби пети в хълбоците на коня и се хвърли в тълпата татарски воини. Арслан и десетимата му бойци го следваха в центъра, избивайки всичко по пътя си. Жените и децата се хвърляха ужасени под каруците и надаваха писъци като ястреби на вятъра.

Промяната настъпи неочаквано. Един от татарите хвърли меча си и щеше да бъде убит, ако не се бе проснал на земята, докато Хазар минаваше край него. Останалите сториха същото. Налягаха по земята, докато Темуджин и офицерите му галопираха около лагера, търсейки съпротива. Мина време, жаждата за убиване се поуталожи, Темуджин вдигна рога и изсвири дългия сигнал, който означаваше край на битката. Хората му бяха покрити с прясна кръв, но го чуха и прокараха пръсти по мечовете си, изтривайки от остриетата блясъка на живота.

Настъпи момент на пълен покой. Миг по-рано ушите им звъняха от грохот на копита и ревящи заповеди гласове, а сега се възцари мълчание. Темуджин се заслуша в тишината, която се проточи достатъчно дълго, за да могат братята му да се съберат около него. Някъде зарева жена и блеенето на овце и кози започна отново. Може би то не беше спирало, но Темуджин не го беше чувал от пулсирането на кръвта в ушите и бясното биене на сърцето му.

Дръпна повода, завъртя коня в кръг и огледа бойното поле. Лагерът беше разпердушинен. Останалите живи татари лежаха по очи на земята, мълчаливи и отчаяни. Погледна натам, откъдето бяха дошли, и видя един конник, който незнайно как бе оцелял при атаката. Човекът стоеше с отворена уста и бе прекалено потресен от видяното, за да избяга и да спаси живота си.

Темуджин присви очи към самотния конник и кимна към Хаджиун.

— Доведи го тук или го убий, ако се съпротивлява.

Хаджиун кимна отсечено и потупа Хазар по рамото за още стрели. На Хазар му бяха останали само две, но му ги подаде и Хаджиун взе лъка, който грижливо бе привързал към седлото. Не беше изхвърлил ценното оръжие, отбеляза Темуджин и се усмихна криво.

Двамата с Хазар гледаха как Хаджиун препуска към татарина. Видът на приближаващия противник изтръгна човека от транса му и той най-сетне обърна коня си, за да избяга. Хаджиун покри разстоянието преди татаринът да препусне в галоп и пусна стрела, която го улучи високо в гърба. Мъжът остана в седлото няколко мига преди да падне и Хаджиун го остави там. Обърна се към лагера, вдигна лъка си и даде знак, че е мъртъв.

Темуджин трепна, когато хората му изреваха. Всички бяха видели жеста и той сякаш отприщи напрежението им. Онези, които още имаха лъкове, ги вдигнаха и замахаха тържествуващо. Всичко бе станало толкова бързо, че накрая бяха спрели, без да са сигурни какво точно става. Сега ги изпълни огромната радост, която изпитва всеки, който се е изправил пред смъртта и е останал жив. Мъжете започнаха да слизат от конете. Някои от дружинниците на Тогрул възбудено пристъпиха към каруците и отметнаха покривалата, за да видят какво са спечелили.

Хората на Арслан завързаха пленниците и отнеха оръжията им. Някои нямаха белези и с тях се отнасяха грубо, с презрение. Нямаха право да живеят след такава битка и Темуджин изобщо не го бе грижа за тях. Откри, че ръцете му се тресат, слезе от коня и го поведе за повода, за да скрие обхваналата го слабост.

Вдигна поглед и се отърси от мислите си, щом видя, че брат му Темуге спира коня си наблизо и слиза от него с омекнали крака. Момчето бе побеляло като мляко, очевидно потресено, но Темуджин видя, че държи окървавено острие, сякаш не знае как се е озовало в ръката му. Опита се да срещне погледа му и да го поздрави, но Темуге се обърна и повърна в тревата. Темуджин се отдалечи, за да не го посрами. По-късно щеше да намери няколко думи да го похвали.

Застана насред каруците и усети погледите на офицерите си. Чакаха нещо и Темуджин вдигна ръка към очите си, отблъсквайки тъмните мисли, които се бореха за място в главата му. Прочисти гърлото си и заговори високо: