Степният вълк

— Тогава аз се позовавам на правото си да те предизвикам пред всички. Ако искаш да заемеш мястото на баща ми, ще трябва да ме убиеш. Иначе ще те убия аз.

Говореше с абсолютна увереност и Темуджин изпита възхищение към него.

— Приемам — каза той. — Само че не зная името ти.

Синът на Сансар разкърши рамене.

— Аз съм Палнах, хан на олхунутите.

Това беше дръзко заявление, но Темуджин сведе глава, вместо да го отхвърли. Отиде до Арслан и взе чудесния меч от ръката му.

— Убий го бързо — тихо му изсъска ковачът. — Почнат ли да викат за него, с нас е свършено.

Темуджин го погледна в очите без да отговаря, обърна се към Палнах и му хвърли меча. Видя колко умело го улови синът на Сансар и се намръщи. Сега животът на всички тях зависеше от умението му и от безкрайните упражнения с Арслан и Юан.

Палнах разсече въздуха с оръжието и оголи зъби. Изсмя се подигравателно, когато Темуджин застана пред него.

— С тези доспехи ли? А защо просто не ме застреляш от разстояние? Страхуваш ли се да се изправиш срещу мен без броня?

Темуджин щеше да подмине думите му, но дружинниците замърмориха одобрително. Тогава той разпери ръце и изчака Арслан и Хаджиун да свалят бронята. Когато те се отдалечиха, Темуджин остана само по лека копринена туника и дебели памучни панталони. Вдигна оръжието си пред погледите на олхунутските мъже и жени.

— Ела ми — каза той.

Палнах изрева и се хвърли напред, и в яростта си опита да отсече главата на Темуджин с един-единствен диагонален удар. Темуджин отстъпи наляво и бързо го удари в гърдите. Мечът му сряза едната страна на мъжа, но той сякаш не усети. Острието се завъртя с ослепителна скорост и Темуджин бе принуден да го парира. Двамата се озоваха лице в лице и Палнах го блъсна назад със свободната си ръка. В същия миг Темуджин замахна и острието разряза шията на противника му.

Синът на Сансар се опита да изплюе бликналата от гърлото му кръв. Мечът на Арслан се изхлузи от пръстите му и той стисна врата си с две ръце. Обърна се с гръб към Темуджин, сякаш искаше да си тръгне, после рухна по очи на земята и остана неподвижен. През тълпата премина въздишка и Темуджин ги загледа студено, като се питаше дали ще го разкъсат на парчета. Видя сред хората Коке, отворил уста от ужас. Погледите им се срещнаха и братовчед му се обърна и започна да си пробива с лакти път между хората.

Останалите олхунути зяпаха като овце и търпението на Темуджин започна да се изчерпва. Закрачи между тях към едно огнище, бръкна под гърнето и взе горяща главня. Обърна гръб на всички, докосна с главнята ханския гер и загледа мрачно как пламъците прихващат и запълзяват нагоре по сухата плъст. Щеше да изгори добре, той нямаше да посрами дружинниците, като ги принуди да видят хана си мъртъв.

— А сега ни оставете до залез-слънце — викна той към тълпата. — Винаги има работа за вършене, а утре заминаваме. Пригответе се.

Загледа свирепо, потресената тълпа най-сетне се размърда и се раздели на по-малки групи, които обсъждаха станалото. Хората често поглеждаха към горящия гер, но Темуджин не помръдна, докато не останаха само дружинниците.

Избраниците на Сансар бяха по-малобройни, отколкото бе предполагал Темуджин. Олхунутите не бяха воювали от цяло поколение и дори вълците имаха повече въоръжени мъже около хана си. Въпреки това те бяха повече от хората на Хаджиун и щом останаха сами, между двете групи се появи напрежение.

— Няма да безпокоя жените и децата на Сансар — каза им Темуджин. — Нека оплачат с достойнство смъртта му. Няма да пострадат от моята ръка, нито ще бъдат изоставени като мен.

Някои дружинници кимнаха одобрително. Историята на синовете и жената на Есугей бе известна на всички. Беше разказвана от племе на племе, докато не се бе превърнала в една от хилядите други истории и митове на разказвачите.

— Добре сте дошли край огъня ми — каза Темуджин. Говореше им така, сякаш нямаше как да му откажат и може би заради това никой не възрази. Не го бе грижа. Обхвана го ужасно изтощение. Беше толкова гладен и жаден, че едва говореше. — Да донесат храна, докато обсъждаме предстоящата война. Трябват ми съобразителни мъже за офицери. Все още не зная кои от вас ще командват и кои ще се подчиняват.

Изчака Хаджиун и Хазар да добавят дърва в огъня. Той се разгоря силно и високо. Накрая Темуджин седна на земята край пламъците. Братята му и Арслан насядаха с него, последваха ги и други. Накрая всички седяха на студената земя и гледаха с опасение новопоявилата се в живота им сила.

31.

Освен по време на война, олхунутите никога не бяха приближавали доброволно кераитите и воините и на едните, и на другите определено нервничеха. И двете племена бяха вечно в движение и Тогрул поддържаше дистанция между хората си и татарските нашественици.