Степният вълк

Объркан, Темуджин вдигна ръката си. Есугей задържа двете вързани орлета в едната си ръка, натисна с другата тази на Темуджин и я свали насила надолу.

— Когато пораснат, тежат колкото куче. Можеш ли да задържиш куче на китката си? Не. Това е голям подарък и аз съм ти благодарен за него. Но Червената птица не е за момче, дори то да е мой син.

Темуджин усети, че очите му се пълнят със сълзи. Сутрешните му мечти отидоха на вятъра. Баща му като че ли не долови гнева и отчаянието му и повика Елук.

В очите на Темуджин усмивката на Елук беше лукава и противна, щом той приближи до тях.

— Ти си първият ми воин — обърна се Есугей към него. — Червената птица е твоя.

Очите на Елук се разшириха. Той пое благоговейно птицата, напълно забравил за момчетата.

— Оказваш ми голяма чест — каза и склони глава.

Есугей се разсмя високо.

— Ти ми оказваш чест със службата си. Ще ловуваме заедно. Довечера ще пеем за двата орела, дошли при вълците — отвърна той и се обърна към Темуджин. — Трябва да разкажеш на стария Чагатай всичко, за да напише думите на песента.

Темуджин не отговори, неспособен да стои и да гледа Червената птица в ръцете на Елук. Двамата с Бехтер се пъхнаха през ниската врата на гера, за да видят Хулун и новородената си сестра, заобиколени от останалите братя. Момчетата чуваха баща си отвън, той разказваше на хората какво са донесли синовете му. Довечера щеше да има празненство. Въпреки това всички се чувстваха някак неудобно, щом погледите им се срещнеха. Радостта на баща им означаваше много за тях, но Червената птица си беше на Темуджин.

Вечерта племето запали огньове от изсушена тор. Опекоха месо и сложиха на пламъците огромни врящи казани. Певецът Чагатай пя за двете орлета от Червения хълм, а високите и ниските тонове на гласа му се съчетаваха в странна свръхестествена комбинация. Младите мъже и жени на племето приеха с овации стиховете и Есугей бе принуден да показва орлетата отново и отново, докато те жално пищяха за изгубеното си гнездо.

Изкатерилите Червения хълм момчета приемаха чаша след чаша черен айраг край огньовете в тъмното. Хазар пребледня и се умълча след второто питие. След третото Хаджиун ниско изхърка и бавно падна назад по гръб, а чашата му се катурна в тревата. Темуджин се взираше в пламъците, напълно сляп за нощта наоколо. Не чу приближаването на баща си, а и да беше, едва ли щеше да му обърне внимание. От айрага кръвта му гореше.

Есугей дойде при синовете си и приклекна на мощните си крака. Носеше тежък, подплатен с вълна дел, за да се предпази от вечерния студ, но под него гърдите му бяха голи. Черният айраг го бе стоплил достатъчно, а и той винаги беше твърдял, че един хан е неуязвим за студа.

— Не прекалявай с пиенето, Темуджин — каза му той. — Вече показа, че си готов да те приемат като мъж. Утре ще изпълня бащинския си дълг и ще те откарам при олхунутите, при народа на майка ти.

Видя Темуджин да вдига поглед, но не разбра изражението на бледожълтите му очи.

— Ще видим най-красивите им дъщери и ще изберем някоя да топли леглото ти, когато започне да кърви — каза бащата и потупа Темуджин по рамото.

— И ще стоя там, докато Елук отглежда Червената птица — отвърна Темуджин с равен студен глас. Нещо в тона му проби алкохолната мъгла и Есугей се намръщи.

— Ще направиш, както ти казва баща ти — отсече той и перна силно Темуджин по главата, може би по-силно, отколкото възнамеряваше. Темуджин политна напред, после се изправи и впери поглед в баща си. Есугей вече бе изгубил интерес към него и надаваше одобрителни викове към Чагатай, който кършеше старите си кокали в танц и ръцете му разсичаха въздуха като орлови криле. След известно време ханът забеляза, че Темуджин продължава да го гледа.

— Ще пропусна събора на племената и състезанията — каза момчето, когато погледите им се срещнаха. Очите му се напълниха с гневни сълзи.

Есугей го изгледа безизразно.

— Олхунутите също ще дойдат на събора — каза той. — Белоног ще бъде с теб. Може би ще ти позволят да се състезаваш срещу братята си.

— Предпочитам да остана тук — каза Темуджин, готов за нов удар.

Есугей сякаш не го чу.

— Ще живееш една година с тях, също като Бехтер — каза той. — Няма да ти е леко, но ще ти останат добри спомени. Не е нужно да казвам, че трябва да опознаеш силата и оръжията им.

— Но ние нямаме спорове с олхунутите — каза Темуджин.

— Зимата е доста дълга — сви рамене баща му.

4.

Главата на Темуджин болезнено туптеше в слабата светлина на утрото, докато баща му и Елук товареха понитата с храна и одеяла. Хулун също обикаляше навън, а новородената й дъщеря сучеше в пазвата й. Двамата с Есугей тихо си поговориха, той се наведе към нея и опря лице в извивката на врата й. Това бе рядка проява на близост, но дори тя не успя да разсее мрачното настроение на Темуджин. Тази сутрин мразеше Есугей с цялата сила, на която е способно едно дванадесетгодишно момче.