Степният вълк

Темуджин го погледна спокойно. Дори понито му стоеше абсолютно неподвижно.

— Не. Няма да го направи. Един от нас някой ден ще стане хан, Елук. Помисли за това и се връщай, както ти казах. Ще се приберем сами.

— Тръгвай — внезапно каза Бехтер с по-дълбок глас от тези на братята си.

Елук го погледна, сякаш са го ударили. Не можаха да видят очите му, когато обърна коня си, като го управляваше само с колене. Не каза нищо, но най-сетне кимна отсечено и се отдалечи, оставяйки ги сами, треперещи от странно напрежение. Не бяха в опасност, Темуджин бе почти сигурен в това. Елук не беше толкова глупав, че да извади оръжие срещу синовете на Есугей. В най-лошия случай можеше да ги напердаши и да ги накара да се върнат пеша. Въпреки това усещането бе като от спечелена битка и Темуджин чувстваше погледа на Бехтер върху врата си през целия път до реката и лагера на баща им.

Доловиха острата миризма на урина още преди да видят герите. След прекараната в сянката на Делиун-болдах зима миризмата се беше пропила в почвата около герите. В края на краищата, човек не беше склонен да се отдалечава прекалено много в тъмното. И все пак, това беше техният дом.

Елук стоеше до гера на баща им и очевидно чакаше да види как ще бъдат наказани. Темуджин се зарадва, че е предизвикал такъв интерес, и продължи с високо вдигната глава. Хазар и Хаджиун препуснаха пред него, Темуге се отплесна от миризмата на овнешко, а Бехтер възвърна обичайната си мрачна физиономия.

Есугей излезе, щом чу понитата им да цвилят, поздравявайки останалите от стадото. Носеше меч на хълбока си и бе облечен в тежка синя роба със златни шевици, която се спускаше до коленете му. Ботушите и панталоните му бяха чисти и добре излъскани и той сякаш изглеждаше още по-висок. На лицето му не се четеше гняв, но те знаеха, че се гордее с умението си да прикрива чувствата си — нещо, което трябваше да научи всеки воин. По стар навик Есугей прецени синовете си, докато приближаваха към него. Отбеляза, че Темуджин крие нещо до гърдите си и долови скритото им вълнение. Дори Бехтер полагаше усилия да не издава задоволството си и Есугей се запита какво ли са намерили момчетата му.

Видя също, че Елук се суети недалеч и се преструва, че четка понито си. Това беше странно за дружинник, който държи кобилата си със сплъстена от кал и тръни опашка. Познаваше Елук достатъчно добре, за да долови, че киселото му настроение е насочено към момчетата. Щеше да свие рамене, но вече бе заел неподвижната стойка на воин. Затова изхвърли грижите на Елук от главата си.

Хазар и Хаджиун слязоха от конете, така че за малко закриха Темуджин. Но Есугей вече беше видял, че нещо мърда под туниката на сина му. Сърцето му заби по-бързо. Въпреки това нямаше да им се размине така лесно.

— Имате сестра, макар че раждането беше по-трудно заради отсъствието ви. Майка ви изгуби почти всичката си кръв от безпокойство за вас.

При тези думи момчетата сведоха погледи. Есугей се намръщи. Прииска му се да ги напердаши заради егоизма им.

— Бяхме на Червения хълм — промърмори Хаджиун и се сви под погледа на баща си. — Темуге видял там орел и се качихме да търсим гнездото.

При тези думи сърцето на Есугей направо литна. Само едно нещо можеше да се гърчи на гърдите на Темуджин, но той не посмя дори да помисли за това. От три поколения, откакто вълците се бяха спуснали тук от далечния запад никой от племето не беше хващал орел. Птиците бяха по-скъпи от дузина най-добри жребци, и то не само заради месото, което можеха да осигурят при лов.

— У теб ли е орлето? — обърна се Есугей към Темуджин и направи стъпка напред.

Неспособно да крие повече възбудата си, момчето се ухили широко, изправи се гордо и бръкна в пазвата си.

— С Хаджиун намерихме две.

Студеното лице на баща му се разчупи в усмивка и белите му зъби заблестяха на фона на тъмната кожа и рехавата брада.

Двете птици, внимателно извадени и поставени в ръцете на Есугей, нададоха писъци, щом се озоваха на светло. Темуджин усети липсата на топлината им веднага щом ги извади от пазвата си. Погледна към Червената птица с очите на собственик, следейки всяко нейно движение.

Есугей не можа да намери подходящите думи. Видя, че Елук се е приближил да види орлетата, и ги вдигна със светнало лице. Обърна се към синовете си.

— Влизайте вътре да видите майка си. Извинете се, че сте я уплашили, и посрещнете сестричката си.

Темуге нахълта през вратата, преди още баща му да бе свършил, и всички чуха радостния вик на Хулун при вида на най-малкия й син. Хаджиун и Хазар също влязоха, но Темуджин и Бехтер останаха на местата си.

— Едното е малко по-дребно от другото — каза Темуджин и посочи птиците. Отчаяно се надяваше да не бъде отпратен. — Има червено по перата си. Нарекох го Червената птица.

— Хубаво име — потвърди Есугей.

Темуджин прочисти гърлото си притеснено.

— Надявах се да я задържа за себе си. Нали са две…

Есугей погледна безизразно сина си.

— Протегни ръка — каза той.