Стъклени къщи

Той кимна, докато непрекъснато ядеше и от време на време я поглеждаше.

— Извинявай — каза накрая той.

— За какво?

— Че се държах като глупак. Виж, просто не мога… Трябва да внимавам. Много да внимавам.

— Не се държиш като идиот. Просто се опитваш да предпазиш приятелите си и себе си. Това е нормално. Така трябва да се постъпва.

Майкъл се усмихна и лицето му се преобрази, стана ангелско и красиво. Боже — помисли тя с удивление, той е страхотен. Нищо чудно, задето се притеснява от това, че е непълнолетна. При такава усмивка момичетата ще му се лепят като мухи!

— Ако живееш в тази къща, значи си ми приятелка — каза той. — Между другото, как се казваш?

— Клеър. Клеър Денвърс.

— Добре дошла в Стъклената къща, Клеър Денвърс.

— Но само временно.

— Да, временно.

Размениха си неловки усмивки и този път Майкъл раздига масата, а Клеър се прибра в стаята, разтвори книгите върху вграденото бюро и започна да учи.

Заслушана в неговата музика, нежен и прочувствен съпровод на настъпващата нощ, тя потъна в света, който обичаше.

4

Настъпи ранно и ясно утро. Клеър се събуди от миризмата на пържен бекон. С неуверени стъпки отиде до банята в дъното на коридора, като се прозяваше, без да съзнава, че е доста оскъдно облечена, само по дългата си тениска, докато изведнъж се сети: О, боже, тук живеят и момчета. За щастие, никой не я видя и банята бе свободна. Някой вече я бе ползвал тази сутрин, огледалата все още бяха замъглени от пара и стените на голямата баня в черно и бяло блестяха от капчици вода. Обаче ухаеше на чисто и на плодове.

Уханието на плодове беше от шампоана, разбра тя, докато си сапунисваше и изплакваше косата. Когато забърса огледалото и се огледа, видя синините по бледата си кожа. Можех да умра. Беше извадила късмет.

Навлече отново тениската и хукна към стаята си, за да вземе бикините, които вчера бе спасила от пералнята. Те бяха още влажни, но тя ги облече, а после нахлузи и дънките си.

Хрумна й да отвори килера и там намери стари дрехи, натъпкани в дъното. Повечето бяха тениски с рок банди, за някои не бе чувала, а за други знаеше, че са много стари. Имаше и няколко пуловера. Тя съблече изцапаната с кръв тениска, навлече една избеляла черна и, след като помисли малко, заряза обувките си на пода.

На долния етаж Ева и Шейн спореха в кухнята как се приготвят бъркани яйца. Ева каза, че трябва мляко.

Шейн каза, че млякото е за котките. Клеър мина безшумно край тях, отиде до хладилника и извади кутия портокалов сок. Наля си малко в чаша, после безмълвно поднесе кутията и на тях. Ева я взе, наля си и я подаде на Шейн.

— Значи, — попита Шейн — Майкъл не те изхвърли?

— Не.

Шейн кимна бавно. Той бе по-едър и по-висок, отколкото го помнеше, и кожата му имаше златистокафяв тен, сякаш през лятото е прекарал много време на слънце. Косата му имаше същия бронзов блясък. Изрусена от слънцето, докато на Майкъл бе естествено руса. Е, добре. И двамата са много секси. Съжали, че си е помислила такива неща, но поне не ги бе изрекла на глас.

— Трябва да знаеш нещо за Майкъл — каза той. — Не обича да рискува. Не бях сигурен, че ще ти разреши да останеш. Ако го е направил, значи е усетил добро излъчване у теб. Не злоупотребявай с това, защото, ако го направиш, няма да съм никак доволен. Схвана ли?

Ева безмълвно ги наблюдаваше и Клеър си помисли, че да не участва в разговора, е напълно ново преживяване за нея.

— Той ти е приятел, нали?

— Той ми спаси живота — отвърна Шейн. — Бих умрял за него, но би било много тъпо, ако взема да му благодаря. И така. Винаги ми е бил приятел, но ми е повече като брат. Затова не му навличай неприятности.

— Няма — каза тя. — Не се слага мляко в яйцата.

— Виждаш ли? — Шейн отиде до плота и започна да чупи яйцата в една купа. — Казах ти.

— Предателка — въздъхна Ева и разбърка бекона с вилица. — Добре. И така, как беше с Линда снощи?

— Лора.

— Все едно. Не че трябва да помня имената на момичетата, с които се срещаш за по една нощ.

— Много я бива!

— Боже, ти си голямо разочарование, Шейн. Говори най-после!

Шейн погледна с усмивка към яйцата.

— Ей, не пред хлапето. Получи ли бележката?

— Хлапе? — Това бе обидно. Клеър остави чиниите на плота малко по-рязко. — Бележка?

Шейн й подаде сгънат лист хартия. Бележката бе кратка и мила, и подписана от Майкъл. В нея им казваше, че Клеър е непълнолетна, и двамата трябва да я наглеждат, докато е в къщата.

Странно. Клеър не беше сигурна дали да е ядосана, или поласкана. Като размисли, май бе ядосана.

— Не съм хлапе — каза разпалено на Шейн. — Аз съм само година по-малка от Ева!

— А момичетата са много по-зрели — мъдро кимна Ева. — Така че, ти си с около десетина години по-голяма от Шейн.

— Сериозно говоря — настоя Клеър. — Не съм хлапе!

— Както кажеш, хлапе, — мило каза Шейн. — Горе главата. Това просто означава, че не трябва да ме слушаш да ти се оплаквам, че не ми се е отворил парашута.

— Ще кажа на Майкъл — предупреди го Ева.

— За това колко малко секс съм правил? Давай.

— Няма бекон за теб.

— Тогава няма яйца и за двама ви.

Ева го погледна мрачно.

— Размяна?