Стъклени къщи

— Шейн? Дали е защитен? — Ева изсумтя. — Ами! Дори да беше, в което се съмнявам, няма да си признае, а и не носи гривна или нещо друго. Майкъл, Майкъл също не е, но има стандартна защита за къщите. Тук сме нещо като изгнаници. Когато сме заедно, също ни дава сигурност.

Бе шантаво да водиш такъв разговор, докато ядеш чили и пиеш кола, и си с леден компрес на главата. Клеър се прозя, неочаквано и за самата нея. Ева се засмя.

— Приеми го като приказка за приспиване — каза тя. — Слушай, нека ти покажа стаята. В най-лошия случай ще полежиш малко, докато подейства компресът с лед, и после изчезваш. Или пък се събуждаш и решаваш, че искаш да говориш с Майкъл, преди да си тръгнеш. Ти решаваш.

Обзе я нов пристъп на хлад и тя потръпна. Вероятно се дължи на удара по главата и на умората. Бръкна в джоба си, намери хапчетата, които й предписа докторът, и изпи едно с последната глътка кола. После помогна на Ева да занесе подносите в кухнята, която бе огромна, с каменни мивки и старинни излъскани плотове и с два съвременни уреда — печка и хладилник — напъхани нелепо в ъглите. Чилито бе сготвено в почернял тиган и още къкреше.

Като измиха чиниите, подредиха приборите и изхвърлиха боклука, Ева вдигна от пода раницата на Клеър и я преведе през дневната, после по стълбите към втория етаж. На третото стъпало Ева се обърна разтревожена и попита:

— Хей, ще можеш ли да изкачиш стъпалата? Защото, нали…

— Добре съм — излъга Клеър. Глезенът адски я болеше, но тя искаше да види стаята. После, дори и да я изхвърлеха, искаше да поспи поне още веднъж в легло, колкото и старо и неравно да е то. До горе имаше тринайсет стъпала. Тя изкачи всичките, макар да остави отпечатъци от изпотените си пръсти по парапета, който Шейн не бе докоснал, когато се качи преди това.

Стъпките на Ева заглъхваха в скъпия овехтял килим на цветни шарки, който бе прострян по средата на лъснатия дървен под. На етажа се виждаха шест врати. Докато минаваха край тях, Ева сочеше и обясняваше:

— Първата врата е стаята на Шейн. На Майкъл е втората врата. И третата е негова, тя е с двойни размери. Следва голямата баня. Втората баня е на долния етаж, тя е нещо като резервна при спешност, когато Шейн е вътре и му трябва около час, за да си нагласи косата с пяна.

— Цуни ме! — извика Шейн зад затворената врата. Ева удари с юмрук по нея и поведе Клеър към последните две от поредицата. — Тази е моята. Твоята стая е в края.

Подготвена за разочарование, Клеър отвори вратата и изненадано пое дъх. Първо, бе огромна. Три пъти по-голяма от стаята в общежитието. Второ, беше ъглова, с три, цели три прозореца, на които сега бяха с пуснати щори и завеси. Леглото не бе с миниатюрен размер като в общежитието, а с голям матрак, с големи дървени колони по краищата, тъмни и солидни. На едната стена имаше гардероб, достатъчно голям да събере, ами четири или пет пъти повече дрехи, отколкото Клеър някога е имала. Плюс килер. Плюс…

— Това телевизор ли е? — запита тя с плах гласец.

— Да. Със сателитна. Можеш да се включиш, освен ако не искаш да го изнесеш от стаята. О, има и интернет. Ей там. Но трябва да те предупредя, че следят трафика. Трябва да внимаваш какво пишеш в имейлите и разни такива. — Ева остави раницата върху шкафа. — Не се налага да решаваш веднага. Първо трябва да си починеш. Заповядай, ето ти компреса. — Тя последва Клеър до леглото, помогна й да отгърне завивките и щом Клеър си събу обувките и си легна, я зави, като майка, и постави компреса на главата й. — Когато станеш, Майкъл ще се е събудил. Аз трябва да се връщам на работа, но всичко е наред. Наистина.

Клеър й се усмихна, малко замаяно, обезболяващите вече действаха. Пак й стана студено.

— Благодаря ти, Ева — каза тя. — Това е… лелее.

— Да, имаш нужда от малко лелее днес — сви рамене Ева и я дари с ослепителна усмивка. — Приятни сънища. И не се притеснявай, вампирите няма да влязат тук. Къщата има закрила, макар ние да нямаме.

Клеър помисли върху думите й за малко, докато Ева излезе от стаята и затвори вратата, а после съзнанието й се зарея щастливо, докато отбелязваше колко е мека възглавницата и колко е удобно леглото, и колко меки и свежи са чаршафите…

Сънува много странен сън: тиха стая, някой с блед вид тихичко седи на кадифен диван, разлиства книга и плаче. Тя не се изплаши, но на няколко пъти й стана студено, а къщата — къщата бе изпълнена с шепот.

След известно време потъна в по-дълбок мрак и вече не сънуваше.

В сънищата й нямаше нито Моника, нито дори вампири.

3

Събуди се в тъмното и изплашено се сепна, като бутна компреса, който тупна от възглавницата на пода — ледът се бе разтопил и водата се плискаше в плика. В къщата бе тихо, с изключение на скърцането и плашещите шумове, които обикновено се чуват из къщите. Навън вятърът шумолеше в сухите листа на дърветата и тя чу музика, която идваше отнякъде извън спалнята.