Стъклени къщи

— Задник! — озъби се тя и тръгна по стълбите, преди да я улучи с възглавницата, която бе грабнал. Възглавницата се удари в стената зад нея и падна в подножието на стълбите. Тя се смееше, но спря, когато на най-горното стъпало сянка препречи пътя й към коридора.

Ева. И Миранда, която изглеждаше по-шантаво от всякога.

— Миранда си тръгва! — извика Клеър към дневната. Което не беше добро хрумване, защото Ева изглеждаше разстроена, а Шейн беше пиян и щеше да позволи на някакво изперкало хлапе, което се вълнува от вампири, да си отиде вкъщи само.

— Миранда няма да си ходи — каза Ева и затропа надолу по стълбите, а Миранда се носеше след нея като черно-бял призрак. — Миранда ще прави сеанс.

На долния етаж в дневната тя чу Майкъл да казва с искрен ужас:

— О, по дяволите!

12

Ева бе толкова настоятелна, че дори Шейн, на три бири, не можа да й откаже. Майкъл не каза нищо, просто наблюдаваше Миранда с поглед, доста ясен за човек, изпил същото количество бира като Шейн. Докато Ева разчисти масата и постави една черна свещ в средата, Клеър нервно кършеше ръце, като се опитваше да привлече вниманието на Майкъл. Когато успя, тя само с помръдване на устни попита: Какво ще правим?

Той сви рамене. Значи нищо, помисли тя. Е, все пак само Ева вярва на тези неща. Предполагаше, че това няма да им навреди.

— Добре — каза Ева и настани Миранда на един стол в края на масата. — Шейн, Майкъл, Клеър — сядайте.

— Това са глупости — каза Шейн.

— Моля те. Просто го направи. — Ева изглеждаше напрегната. И изплашена. Каквото и да са правили с Миранда с картите Таро в стаята й, то наистина я бе разтревожило. — Направете го заради мен.

Майкъл седна на стола в другия край на масата, колкото се може по-далеч от Миранда. Клеър седна до него, а Шейн се настани от другата му страна, като остави Ева и Клеър най-близко до Миранда, която така трепереше, сякаш щеше да получи припадък.

— Хванете се за ръце — нареди Ева и взе лявата ръка на Миранда, после хвана Шейн за дясната. Тя погледна Клеър, която я последва като хвана Миранда за другата ръка и взе ръката на Майкъл. Останаха само Шейн и Майкъл, които се спогледаха и свиха рамене.

— Какво пък толкова — каза Майкъл и хвана ръката на Шейн.

— О, боже, момчета, не проявявайте хомофобията си. Не става въпрос за вашата мъжественост, а за…

— Мъртъв е! Виждам го!

Клеър се стресна, когато Миранда направо изкрещя. Всички около масата замръзнаха. Дори Шейн. А после едва сдържаха налудничавото си желание да се изкикотят… Клеър го направи, а виждаше как се тресат и раменете на Шейн. Ева прехапа устни, в очите й се появиха сълзи.

— Някой е умрял в тази къща! Виждам го, виждам тялото му да лежи на пода… — Миранда изстена и се замята на стола си, като се въртеше насам-натам — Не е свършило. Никога не свършва. Тази къща няма да позволи да свърши.

Клеър не се сдържа и погледна Майкъл, който гледаше Миранда със студени и присвити очи. Стискаше здраво ръката на Клеър. Когато тя понечи да каже нещо, той я стисна още по-силно. Добре. Ще мълчи.

Миранда обаче не млъкваше.

— Има призрак в тази къща! Един тревожен дух!

— Тревожен дух? — шепнешком повтори Шейн. — Това да не е любезната фраза за вбесен? Нали знаеш, нещо като немъртвия американец?

Миранда отвори очи и намръщено го погледна.

— Някой вече е умрял — обяви тя. — Точно тук. Точно в тази стая. Духът му обитава това място и е силен.

Всички се спогледаха. Майкъл и Клеър избягваха да се погледнат в очите, но Клеър почувства как не й достига въздух и сърцето й бясно препуска. Тя говореше за Майкъл! Знаеше ли? Как е възможно?

— Опасно ли е? — попита Ева напрегнато.

Клеър едва не се задави.

— Не мога да кажа. Много е мрачно.

Шейн рече:

— Така! Мъртвец се разхожда, но не можеш да кажеш дали е опасен, защото е мрачно? Нещо друго?

Клеър отново трябваше да сподави напушилия я смях. Лицето на Миранда се изкриви в мъчителна и неприятна гримаса.

— Пожар — каза тя. — Виждам пожар. И някой, който пищи в пламъците.

Шейн дръпна ръцете си от Ева и Майкъл, блъсна стола си назад и каза:

— Добре, стига толкова. Аз напускам. Организирайте си екстрасенските забавления другаде.

— Не, чакай! — каза Ева и го сграбчи. — Шейн, чакай, тя видя същото и в картите…

Той се дръпна.

— Тя вижда, каквото ти искаш! А вниманието й доставя удоволствие, в случай че не си забелязала! И е гадже на вампир!

— Шейн, моля те! Поне я чуй!

— Чух достатъчно. Кажи ми кога искате да започнете с почукването по масата и със спиритическата дъска — те са много по-забавни. Можем да извикаме десетгодишни да ни покажат как става.

— Шейн, чакай! Къде отиваш?

— Лягам си — сопна се той и пое по стълбите. — Лека нощ.

Клеър още държеше ръката на Майкъл и тази на Миранда. Тя пусна и двамата, бутна стола си и тръгна след него. Чу вратата му да се затръшва, преди да стигне последното стъпало, затича се по коридора, после заудря с юмрук по вратата. Не последва отговор, отвътре не се чуваше никакво движение.

Тогава забеляза, че картината на стената в коридора бе накриво и я премести, за да погледне копчето под нея. Нима бе…?

Ами да!