Стъклени къщи

— Извинявай, но трябва да отида на занятия! — Тя пусна душа и съблече старите си дрехи за отрицателно време. Наистина трябваше да си изпере джинсите, а и й бе останал само един последен чифт чисто бельо.

Клеър се мушна под душа и бързо излезе от там, като се надяваше водоустойчивата превръзка на гърба й да издържи (и тя наистина издържа). След по-малко от пет минути вече се опитваше да придаде обем на мократа си коса, мушна се край Шейн задъхана и забързана, грабна раницата си и натъпка книгите вътре.

— Къде, по дяволите, си тръгнала? — запита я той от вратата.

Сега не звучеше сънливо. Тя закопча ципа на раницата, метна я на рамото, което не я болеше, и се обърна към него, без да отговаря. Той се бе облегнал на рамката на вратата, с кръстосани ръце и наклонена глава.

— О, сигурно се шегуваш. Какво искаш, да умреш ли? Наистина ли искаш да те блъснат и пак да полетиш по стълбите?

— Ти сключи сделка. Те няма да ме преследват.

— Не бъди глупава. Остави това на специалистите. Наистина ли мислиш, че не могат да измислят нещо и да заобиколят сделката?

Тя тръгна към него, като го гледаше в лицето. Изглеждаше страшно висок. И едър, и й пречеше.

А на нея не й пукаше.

— Ти сключи сделка — каза тя — и аз отивам на занятия. Моля те, махни се от пътя ми.

— Моля те? По дяволите, момиче, трябва да се научиш как да се вбесяваш или…

Тя го блъсна. Беше глупаво и той бе достатъчно силен, за да не помръдне, но елементът на изненада бе в нейна полза и това го накара да отстъпи няколко крачки. Бе вече на вратата и излизаше с обувки в ръка. Нямаше намерение да спира и да му дава друга възможност да се грижи за нейната сигурност и удобство.

— Хей! — Той я хвана, сграбчи я за ръката и я завъртя. — Нали каза, че няма…

— През нощта — отвърна тя и се обърна, за да слезе по стълбите. Той я пусна… и тя се подхлъзна. За един ужасяващ миг загуби равновесие, залитна на ръба на стълбите, после топлите ръце на Шейн я хванаха през раменете и я спряха.

Той я задържа така за няколко секунди. Тя не се обърна, защото ако се бе обърнала, щеше…

Не знаеше какво щеше да стане.

— До скоро — тя преглътна и слезе по стълбите възможно най-бързо с разтреперани крака.

Сутрешната жега бе като пещ, само дето липсваше миризмата на вкусна храна. На улицата имаше няколко души. Една жена буташе бебешка количка и докато Клеър седеше на земята и обуваше изтърканите си маратонки, за момент с удивление осъзна този факт. Да гледаш деца в град като този! Къде им е умът на хората? Но си помисли, че деца се раждат навсякъде, независимо колко е ужасно. А около нежната малка китка на жената имаше гривна.

Бебето бе в безопасност, поне докато не навърши осемнайсет.

Клеър хвърли поглед към голата си китка, потръпна, и като тръгна към университета, прогони мислите от ума си.

* * *

Занятията не бяха интересни. Всъщност бяха ужасни. Лекциите бяха и по-дълги, и по-скучни, отколкото някога си бе представяла. Дори и преподавателите, от които бе очаквала да са забавни, се оказаха скучни и безинтересни. Само тъпчем на едно място, помисли си тя. Някои студенти напускат, други не. Не ги интересува дали ни учат на нещо, имат си свои проблеми.

Сега, когато вече се заглеждаше, откри, че всички носеха нещо на китките — жените гривни, а мъжете часовници. Не можеше да различи символите, но това нямаше значение. Трябваше да открие това подобие на азбука, може би някой е правил проучвания и е скрил резултатите на безопасно място, където вампирите няма да търсят.

Библиотеката е най-доброто място, реши тя. Отиде там след последното скучно занятие, като се оглеждаше за Моника, Джина, Дженифър или за някой, който проявява интерес към нея. Такъв нямаше.

Университетската библиотека бе огромна. И прашна. Дори библиотекарките на рецепцията сякаш бяха хванали паяжина. Това бе допълнително, макар и ненужно доказателство, че не следването, а преди всичко забавленията бяха основните занимания в ТПЮ.

Провери каталозите за книгите по рафтове и разбра, че книгите бяха подредени по десетичната система на Дюи, което си бе откачено, защото тя смяташе, че всички университети ползват системата за класификация на Конгресната библиотека. Провери списъците, като търсеше справочната литература и я откри в мазето.

Чудесно!

Тъкмо когато си тръгваше, обърна глава и пак погледна списъка. В него имаше нещо странно. Не можеше точно да определи какво…

Нямаше четвърти етаж. Не и в списъка, а системата на Дюи прескачаше от третия на петия етаж. Може би са кабинети, помисли тя. Или склад. Или място за експедиране на стоки. Или ковчези.

Но определено беше странно.

Пое по стълбите към мазето, после спря и извърна глава. Стълбите бяха старовремски, с масивни дървени перила и се извиваха под прав ъгъл по цялото си протежение.

Какво толкова, помисли си тя. Това са просто стълби. Винаги може да се престори, че се е загубила.