Стъкленият меч

Въпреки всичките ни способности и хитрости не сме достатъчно бързи да спасим всички. На всеки новокръвен, когото откриваме и отвеждаме в лагера си, се падат още двама, висящи от бесилки, „изчезнали“ или умиращи от загуба на кръв в канавките. По няколко тела личат издайническите знаци на смърт, причинена от магнитрон - пронизани или удушени от метални пръчки. Птолемей несъмнено, макар че Еванджелин може също да е там, радвайки се на благоволението на краля. Съвсем скоро тя ще бъде кралица и със сигурност ще положи всички усилия да задържи Мейвън близо до себе си. Някога това би ме вбесило, но сега не изпитвам нищо освен жал към момичето магнитрон. Мейвън не е Кал и ще я убие, ако така му изнася. Също като новокръвните - мъртви, за да опазят живи лъжите му, да ни накарат да продължаваме да бягаме. Мъртва, защото Мейвън си е направил погрешно сметката. Вярва, че достатъчно трупове ще ме накарат да се върна.

Но аз няма.

ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

След три дни, в които не намираме нищо освен мъртви новокръвни, три дни на провал, заминаваме за Темплин. Тихо градче по пътя за Делфи, предназначено главно за резиденции, състоящо се от огромни имения на Сребърни и тесни терасовидно разположени къщи на Червени покрай реката. Еосподари и слуги. Темплин е опасен град - няма обширна гора, тунели или претъпкани улици, в които да се крием. Обикновено бихме използвали

Шейд, за да се промъкнем зад стените, но днес той не е с нас. Вчера си изкълчи крака, раздразни се един все още заздравяващ мускул и аз накарах Шейд да остане в лагера. Кал също го няма, след като предпочете да преподава и остави Ей да да пилотира джета „Блекрън“. Тя още е там, уютно разположена в пилотското си кресло, и чете както винаги. Опитвам се да не съм нервна, да водя, както би ни водил Кал, но се чувствам странно гола без него и брат си. Никога не съм била без двамата едновременно на мисия за набиране на попълнения и това е моментът, когато трябва да се докажа. Да покажа на другите, че не съм само оръжие, което трябва да бъде отприщено, а човек, който е готов да се бие заедно с тях.

За щастие, имаме зашеметяващо ново предимство. Новокръвен на име Харик, спасен от ямите на каменната кариера Ориенпратис преди две седмици. Това ще бъде първата му мисия за вербуване и се надявам да мине без особени събития. Той е безцветен като мишка и нервен, с жилестите мускули на зидар. С Фарли се постараваме да сме от двете му страни в каруцата, безмълвно нащрек, в случай че реши да хукне. Другите с нас, Никс срещу мен и Кранс, който управлява двуколката, са по-заети да гледат пътя.

Нашата двуколка се присъединява към много други - търговци или работници, отправили се на работа в центъра на града. Ръцете на Кранс се стягат върху юздите на откраднатата ни впрегатна кобила - старо, петнисто животно с едно сляпо око и болно копито. Но той я пришпорва напред, придържа се в крак с останалите, опитва се да се слее с тях. Пределите на града се извисяват пред нас, обозначени от отворена врата със сложно украсени каменни колони от двете страни. Между тях е окачено знаме, познат флаг на позната династия. Червени и оранжеви ивици, почти сливащи се на ранната утринна светлина. Династия Леролан - заличители, управителите на район Делфи. Примигвам към него, спомнила си телата на трима мъртви заличители, членове на Династия Леролан, всичките - убити в стрелбата в Двореца на Слънцето. Бащата, Беликос, убит от Фарли и Алената гвардия. И неговите синове близнаци, не много повече от бебета, разкъсани на парчета от експлозията, която последва. Мъртвите им лица бяха разлепени из цялото кралство, във всяка новинарска емисия, поредното знаме на пропагандата на Сребърните. Алената гвардия убива деца. Алената гвардия трябва да бъде унищожена.

Хвърлям поглед към Фарли, питам се дали знае какво означава знамето, но тя се съсредоточава върху офицерите пред нас. Харик също. Очите му се присвиват съсредоточено, а треперещите му ръце се стягат в юмруци. Мълчаливо го докосвам по ръката, насърчавам го.

- Можеш да се справиш - промърморвам.

Той ми отправя съвсем лека усмивка и аз се изправям, за да го успокоя. Вярвам в способността му - упражнява се при всяка възможност, - но самият той трябва да вярва в нея.

Никс се напряга, мускулите се издуват под ризата му. Фарли не бие толкова на очи, но знам, че я сърбят ръцете да посегне към ножа в ботуша си. Няма да покажа същия страх заради Харик.

На портата стоят офицери от Сигурността, оглеждат всеки, който минава през нея. Изучават с търсещи погледи лицата и вещите на минаващите, без да си дават труд да проверяват личните им карти. Тези Сребърни не се интересуват какво пише на някакво си парче хартия - техните заповеди са да открият мен и спътниците ми, а не някой фермер, отклонил се твърде далече от селото си. Скоро нашата каруца е следващата, която трябва да

премине, и само потта по горната устна на Харик показва, че той изобщо прави нещо.