Стоик

— Мисис Каупъруд, обажда се доктор Джеймс — каза той хладно. — Както знаете, аз съм лекар. Мистър Каупъруд ме извика, когато се върна тук. Той не ми е роднина, но аз се грижих за него, както бих се грижил за всеки друг пациент, включително и за вас. Но ако вие продължавате да упорствате и не промените недостойното си отношение към праха на човека, който ви е бил съпруг и ви е завещал имуществото си, ще се опозорите до края на живота си. Трябва да си давате сметка за постъпките си.

Той почака малко, но тя мълчеше.

— Не ви моля за услуга, мисис Каупъруд — продължи доктор Джеймс. — На мен не ми трябва нищо. Но помислете за себе си. Разбира се, можем да пренесем тялото на мъжа ви в някое погребално бюро и оттам да тръгнем за гробището, ако това е, което искате. Но добре си помислете. Вестниците ще научат от мен или от погребалното бюро какво е станало с тленните останки. Затова още веднъж, за последен път и заради вас самата ви моля да помислите. А ако не промените решението си, ще се погрижа още утре цялата тази история да гръмне във вестниците.

Той млъкна и зачака с надежда, че ще получи по-човешки отговор. Но чу щракане и разбра, че Ейлийн е затворила. Тогава каза на Джеймисън:

— Тази жена в момента не е на себе си. Просто трябва да вземем всичко в свои ръце и да действаме вместо нея. Всички слуги на мистър Каупъруд го обичаха много и аз съм сигурен, че ще можем да се уговорим с тях тайно да внесем тялото в дома му и оттам да тръгне едно прилично погребение. Можем и сме длъжни да го направим. Няма да допуснем такова безобразие.

И доктор Джеймс си взе шапката и излезе, като преди това нагледа Беренис, която се бе посъвзела, и я помоли да се върне в стаята си и да чака вест от него.

— Не се отчайвайте, Беренис. Повярвайте, ще уредим всичко както трябва и без излишен шум — и той й стисна ръката приятелски.

Следващото, което направи, бе да пренесат тялото на Каупъруд в едно погребално бюро близо до хотела. След това поговори е Джеймисън за слугите му, за това, дали някои от тях ще се съгласят да им помогнат. Защото доктор Джеймс бе убеден, че не трябва да се примири е Ейлийн. Сигурно бе превишил правата си, но друг изход нямаше. Много отдавна бе наясно е техните отношения. Знаеше, че Ейлийн бе много влюбена в мъжа си, но бе толкова ревнива, че следеше всяка негова стъпка и отдавна бе превърнала мечтата си за щастие в безкрайна болка.

За голяма изненада на. Джеймисън тъкмо в този тежък момент му се обади някой си Бъкнър Кар. Оказа се, че е старши иконом в дома на Каупъруд и служи там още от Чикаго. Той звънял не само за да сподели мъката и отчаянието си от смъртта на мистър Каупъруд, но и защото чул случайно телефонния разговор с мисис Каупъруд, нейните несправедливи обвинения и ужасното й решение да не допуска тялото на мъжа си в собствения му дом. Кар предложи услугите си, за да бъде избегнат такъв позор.

Когато доктор Джеймс се върна в хотела, свари там Кар с Джеймисън и им обясни какво е намислил. Вече наредил в бюрото да подготвят тялото за погребение, да го сложат в подходящ ковчег и да чакат нови нареждания. Сега най-важният въпрос бе кога да го пренесат в дома му и дали може да се разчита на слугите да го приемат тайно и безшумно и да го внесат в най-подходящата стая, без мисис Каупъруд да усети нещо, поне до другата сутрин. Смята ли Бъкнър Кар, че ще успеят? Той отговори, че сега трябва да се върне в дома на Каупъруд за час-два, да поговори със слугите, след което ще се обади на Джеймс и Джеймисън и ще ги уведоми дали планът на доктора може да се изпълни. Икономът си тръгна, а след два часа звънна и им съобщи, че най-подходящото време е между десет вечерта и един през нощта. Всички слуги били готови да помогнат, а къщата щяла да тъне в тишина и мрак.

В един часа през нощта, както се бяха уговорили, ковчегът с тялото на Каупъруд бе внесен в дома му, докато Кар патрулираше по пустата улица. Преданите слуги бяха приготвили залата на втория етаж и сложиха там богато украсения ковчег, в който лежеше господарят им — един от тях стоеше на пост пред вратата на Ейлийн, за да пази.

Така в тишината на нощта погребалната процесия с тялото на Франк Алджърнън Каупъруд влезе без парадни церемонии в дома му и Ейлийн отново се оказа под един покрив с мъжа си.

ГЛАВА LXXI

Утринната светлина събуди Ейлийн рано. Нощта бе преминала без тревожни мисли или сънища, които да й подскажат какво се е вършело в дома й. Макар че тя обикновено се излежаваше до късно, сега стана, защото чу някакъв странен звук от долния етаж, сякаш нещо тежко пада на пода. Ейлийн си помисли дали не е скъпоценната гръцка статуя, купена неотдавна и поставена там временно, и слезе долу. Огледа се внимателно, като мина край големите двойни врата на хола, и отиде при статуята, която се оказа цяла и невредима.