Стоик

Но Беренис чу гласа му, влезе, седна на столчето край леглото му и зачака. Скоро той отвори очи и заговори:

— Знаеш ли, Беренис — каза й Каупъруд, сякаш продължаваше някакъв разговор, — много е важно дворецът да се запази такъв, какъвто е, за да се излагат там моите картини и скулптури.

— Да, знам, Франк — отвърна Беренис тихо и съчувствено. — Ти толкова много го обичаш.

— Винаги съм го обичал. Прекрачваш прага, оставяш асфалта на Пето Авеню зад гърба си и след десет секунди се озоваваш в палмова градина, разхождаш се сред цветя и растения, посядаш да починеш, чуваш плясъка на водата. Потокът бъбли и се стича във вирчето и се чува водна музика, сякаш ручей ромоли в тихата прохлада на зелен лес…

— Знам, скъпи — прошепна Беренис. — Но сега трябва да почиваш. Спи, аз ще съм до теб. Ще ти бъда милосърдна сестра.

Тя се грижи неотклонно за него тази вечер, както и следващите, и остана поразена от нестихващия му интерес към делата, които вече не можеше да види.. Каупъруд говореше ту за картинната галерия, ту за метрото, ту за болницата.

Нито Беренис, нито доктор Джеймс подозираха, че му остават още само няколко дни. В нейно присъствие той се ободряваше, но поговореше ли няколко минути, усещаше умора и му се доспиваше.

— Оставяйте го да спи колкото иска — посъветва я доктор Джеймс. — Той просто си съхранява силите.

Тези думи съвсем обезкуражиха Беренис. Тя дори попита няма ли какво друго да се прави, за да му помогне.

— Не — отвърна Джеймс. — Сънят сега е най-доброто лекарство за него. Току-виж прескочил трапа. Давам му най-добрите общоукрепващи хапчета, които знам, но можем само да чакаме. Дано се оправи.

Но Каупъруд не се оправи. Две денонощия преди да умре, състоянието му се влоши толкова рязко, че доктор Джеймс съобщи на сина му, Франк А. Каупъруд-младши, и на Лилиан, дъщеря му, сега мисис Темпълтън. Но не и на Ейлийн, както забелязаха с пристигането си дъщерята и синът. Когато попитаха защо я няма мисис Каупъруд, доктор Джеймс им отговори, че по някакви свои съображения тя е отказала да посещава мъжа си.

Макар децата на Каупъруд да знаеха колко отчуждени са Ейлийн и баща им, нейното отсъствие край леглото му в такъв момент ги смути и те се почувстваха длъжни да й съобщят за състоянието му. Веднага намериха автомат и й позвъниха, но за голямо свое учудване разбраха, че тя не желае да обсъжда нищо с тях. Ейлийн им заяви, че Каупъруд е възложил на доктор Джеймс и мис Флеминг да се грижат за него, без да се съобразява е нейните желания, и тя е убедена, че те ще се справят. Отказа им категорично да дойде.

Зашеметени от нейната жестокост, на Лилиан и Франк ме им оставаше нищо друго, освен да се върнат при баща си и да чакат изхода от кризата. Доктор Джеймс, Беренис и Джеймисън стояха безпомощни и изплашени около болния и съзнаваха, че нищо не могат да направят. Чакаха часове наред, вслушваха се в тежкото му дишане, което от време на време замираше, докато внезапно, след още двадесет и четири часа, Каупъруд се размърда, сякаш искаше да се отърве от тази ужасна умора, понадигна се на лакът, като да се огледа наоколо, и изведнъж падна рязко назад и не мръдна.

Смърт! Смърт! Ето я пред тях — неудържима и сурова!

— Франк! — извика Беренис, вцепенена, вперила в него широко отворените си, изумени очи. Тя се приближи до леглото и падна на колене, като стискаше влажните му ръце и криеше лицето си в тях. — О, Франк, скъпи мой, не! — извика пак Беренис и се свлече бавно на пода в несвяст.

ГЛАВА LXX

Смъртта на Каупъруд ги изправи пред толкова много проблеми, някои от които трябваше да се свършат незабавно, а други по-нататък, че те останаха известно време вцепенени, като ударени от гръм. Доктор Джеймс запази самообладание и най-напред помоли делово Джеймисън да преместят Беренис на една кушетка. След това му предложи да се обади веднага на мисис Каупъруд и да я попита какво ще нареди за погребението.

Когато позвъни, Джеймисън за огромна своя изненада установи, че Ейлийн е неумолима. Двамата с доктор Джеймс се разтревожиха много, защото това й поведение щеше да доведе до огромен скандал.

— Защо питате мен? — отвърна тя. — Питайте доктор Джеймс и мис Флеминг. Те се занимават с неговите неща и тук, и в Лондон.

— Но, мисис Каупъруд — каза Джеймисън смаян. — Той ви е мъж. Нима наистина не искате да го пренесем в дома ви?

Ейлийн отвърна рязко:

— Мистър Каупъруд изобщо не ме зачиташе, мамеше ме заедно с лекаря си и любовницата си. Нека те да се погрижат за всичко — да изпратят тялото в някое погребално бюро и оттам да уредят погребението.

— Но, мисис Каупъруд — Джеймисън повиши глас от вълнение. — Това е нечувано. Вестниците ще узнаят. Нима ще ви бъде приятно да причините скандал с такава видна фигура като мъжа ви?

Като чу тези странни думи, доктор Джеймс взе слушалката.