Стоик

Тя потръпна неспокойно — той уреждаше бъдещата си смърт делово като истински бизнесмен.

— Къде казваш, че е, в „Грийнуд“? — попита Ейлийн.

— Да — отвърна Каупъруд тържествено.

— И вече е готова?

— Почти готова. Ако умра скоро, ще може да ме погребете там.

— Франк, ти си най-странният човек на света. Да ти хрумне да си построиш гробница… за теб и за мен… откъде знаеш дали няма да оздравееш от…

— Но тази гробница, Ейлийн, няма да мръдне хиляда години — каза той малко приповдигнато. — Пък и всички ние все някога ще умрем, така че защо да не почиваме заедно в мир. Ако искаш.

Тя плачеше.

— Е, това е — каза Каупъруд накрая. — Реших да е за двама ни, така я поръчах. Но ако ти не искаш…

Тук тя го прекъсна.

— О, Франк, нека да не говорим сега за това. Ако искаш да ме погребат там, така да е. Ти ме познаваш… — гласът й потрепна от едва сдържано ридание.

В този миг вратата се отвори, доктор Джеймс влезе и заяви, че болният не трябва да води дълги разговори. Ейлийн можела да дойде друг път, но да му се обади предварително. Тя стана, хвана Каупъруд за ръката и му каза:

— Утре ще дойда пак, Франк, за малко. Ако имаш нещо да ми поръчваш, нека доктор Джеймс ми се обади. Но ти трябва да оздравееш. Трябва да повярваш в това. Чакат те още такива дела. Опитай…

— Добре, добре, скъпа, ще се постарая — каза той, като й помаха е ръка и добави: — До утре.

Тя се обърна и излезе. Запъти се към асансьора, замислена тъжно за разговора си с Каупъруд. Вратата на асансьора се отвори й оттам излезе някаква жена. Ейлийн се взря в нея и се вцепени — беше Беренис. Двете застанаха една срещу друга като хипнотизирани, след това Беренис пресече хола, отвори някаква врата и изчезна по стълбата за долния етаж. Ейлийн, вън от кожата си, се обърна, за да се върне в апартамента на Каупъруд, но се отказа и пое в обратна посока към асансьорите. Направи няколко крачки и пак спря. Беренис! Значи е тук, в Ню Йорк. Явно по молба на Каупъруд. Разбира се, че по негова молба. А той ще й се прави, че умира! Няма ли граница това негово вероломство? И ще я моли утре да дойде пак! Ще й говори за гробница, където да почивали двамата в мир! С него! Е, стига! Не желае повече да го вижда, ако щат и по хиляди пъти на ден да я викат! Ще нареди на слугите да не я свързват, ако се обажда мъжът й или неговият съучастник, доктор Джеймс, или който и да е друг по тяхно поръчение.

Тя влезе в асансьора, а в душата й се изви буря. Яростта й клокочеше и бушуваше като морски вълни. Ще разкаже във вестниците за този негодник, как е оскърбявал и унижавал една съпруга, която е направила толкова много за него! Тъпкано ще му го върне!

Излезе от хотела, веднага взе такси и нареди на шофьора да кара накъдето ще, само по-бързо. Седеше вътре и прехвърляше в ума си като зърна на предълга броеница всички злини, които ще стовари върху главата му. Таксито продължаваше, а стрелите на нейната ярост вече се насочваха към Беренис.

ГЛАВА LXVIII

Междувременно Беренис се добра до стаята си и седна вдървена, неспособна да мисли — толкова голям бе страхът й за Каупъруд и за нея самата. Ами ако Ейлийн се е върнала в апартамента му? Колко ужасни можеха да са последиците от един скандал сега! Можеха дори да го убият! И колко лошо, че тя, Беренис, не е в състояние да стори нищо, за да му помогне! Накрая реши да отиде при доктор Джеймс и да се посъветва с него какво да правят с Ейлийн, която е изпаднала в такова злостно, безжалостно настроение. Но страхът, че пак ще я срещне, я задържа. Сигурно още беше в хола или в стаята на доктор Джеймс! Постепенно чакането й стана толкова непоносимо, че тя се сети какво да прави — ще се обади на доктора по телефона. За голямо нейно облекчение той вдигна слушалката.

— Доктор Джеймс — започна тя, като се запъваше, — Беренис се обажда. Много ви моля да дойдете веднага в стаята ми. Случи се нещо ужасно и аз съм така разтревожена и разтърсена, че трябва да говоря с вас!

— Разбира се, Беренис, сега идвам — отвърна той.

Тогава тя добави с треперещ глас:

— Ако видите мисис Каупъруд в хола, моля ви, не допускайте да ви последва тук.

Гласът й съвсем изчезна и Джеймс, усетил опасността, веднага остави слушалката, взе си лекарската чанта, отиде до апартамента й и почука на вратата. Беренис прошепна, преди да отвори:

— Сам ли сте, докторе?

Едва след като я увери, че е сам, тя отвори вратата и той влезе.

— Какво има, Беренис? Какво е станало? — попита доктор Джеймс рязко, като не откъсваше очи от побледнялото й лице. — Защо сте така ужасена?

— О, докторе, и аз не зная — тя цялата трепереше от страх. — Мисис Каупъруд, видях я в хола, когато идвах. И тя ме видя. Изражението й бе толкова свирепо, че се боя за Франк. Знаете ли дали се е върнала при него? Боя се, че може да го направи.