Стоик

Опитите им да разберат кой е бил толкова болен, че да бъде откаран с линейка, бяха неуспешни, докато един от тях не се сети, че познава една медицинска сестра на кораба. След като се върна, той им съобщи, че болният е бил самият Франк Алджърнън Каупъруд, известният финансист. Но от какво е болен? И къде са го закарали? Някой предложи да се обадят на мисис Каупъруд и неколцина веднага хукнаха към най-близките телефони, за да питат Ейлийн дали мъжът й е бил откаран от кораба „Императрица“ с линейка и ако това е вярно, къде е той сега. Вярно било, отговори Ейлийн, той наистина е бил болен. И е щял да бъде откаран в дома си, ако в момента сградата не била в ремонт — правели разширение, за да бъдат изложени новите картини и статуи, като цялата колекция след време щяла да стане собственост на град Ню Йорк. Засега мистър Каупъруд предпочел да се настани в „Уолдорф—Астория“. Там щял да получи необходимите грижи и спокойствие, които тя не можела да му осигури в къщи в момента.

В един часа същия ден новината за пристигането, болестта и възстановяването на Каупъруд излезе във всички следобедни вестници, макар доктор Джеймс да нареди на трите сестри да не пускат никого при болния без писмено разрешение от него.

Каупъруд се сети, че Беренис може да узнае за болестта му от вестниците и да се разтревожи, затова помоли доктор Джеймс да й изпрати следната телеграма на кораба: „Съобщенията за моята болест крайно преувеличени. Действай, както се разбрахме. Доктор Джеймс се грижи за мен. Ще ти каже какво да правиш. С обич — Франк,“

Въпреки лошата новина Беренис се утешаваше, че той все пак е бил в състояние да й телеграфира, за да я успокои. Но мисълта за неговата болест въпреки това я измъчваше. Каквото и да станеше, реши тя, мястото й беше до него.

Но привечер, като минаваше през големия салон, тя видя на таблото за съобщения следната новина: „Франк Каупъруд, прочутият американски финансист и железопътен магнат, собственик на лондонското метро, внезапно заболя на борда на кораба «Императрица» и бе откаран в «Уолдорф — Астория».“

Сломена и наскърбена от студените думи в черно и бяло, Беренис намери известно утешение само във факта, че той ще бъде в хотела, а не у дома си. Тя имаше запазен апартамент и можеше да се грижи за него. Разбира се, ако се засечеше с Ейлийн, щеше да бъде крайно неприятно както за нея самата, така и за Каупъруд. И все пак той й бе казал да отседне в хотела, значи бе намерил изход от това положение. Но колко опасно и двусмислено бе сега положението й! Колко различно от това в Прайърс Коув! Тя не знаеше ще й стигнат ли смелостта и силите, за да се справи с всичко. Но въпреки трудностите и опасностите чувствуваше, че трябва да е до него независимо от последиците. Защото той имаше нужда от нея и тя бе длъжна да му помогне.

Взела това решение, тя слезе на другата сутрин от кораба, мина през митницата, отиде в хотела и се настани там спокойно под името Катрин Трент. Но щом остана сама в апартамента си, се замисли. Какво да прави? Ейлийн може би сега бе при него. Но докато се чудеше какво да предприеме, доктор Джеймс й се обади и й съобщи, че Каупъруд иска да я види. Апартаментът му бе в номер 1020. Тя му благодари сърдечно и каза, че идва веднага. Доктор Джеймс добави, че макар сега Каупъруд да е вън от опасност, той все пак е наредил да не пускат никого освен нея — болният имал нужда от почивка и спокойствие за няколко дни.

Когато влезе в апартамента, Беренис завари Каупъруд да седи, облегнат на възглавници, много блед и някак отсъстващ. Но щом я видя, живна. Беренис се наведе и го целуна.

— Скъпи мой! Колко ми. е мъчно. Знаех си, че това пътуване ще те сломи. И аз не бях с теб! Но доктор Джеймс ми каза, че не е сериозно. От първия пристъп се оправи, защо не и от този, ако се пазиш. Ох, защо не мога да съм непрекъснато с теб. Скоро бих те поставила на крака!

— Беви, скъпа — каза Каупъруд, — само като те гледам, ми олеква. Ще уредим как да ме виждаш. Много шум се вдигна за моята болест и колкото по-малко те замесвам, толкова по-спокоен ще съм. Но аз обясних положението на Джеф. Той всичко разбира и ни съчувства. Нещо повече, ще намира време и възможност да те пуска при мен. Само от един човек трябва да се пазиш много. Знаеш кой. Но ти дръж връзка е доктор Джеймс и всичко ще мине добре, докато съм тук. Убеден съм.

— Толкова си смел, скъпи. За мен е такава радост да съм край теб. Ще бъда особено предпазлива. Обичам те и непрекъснато се моля за теб.

И тя се наведе и го целуна.

ГЛАВА LXVII