Стоик

— Скъпа! Винаги си готова да ми помогнеш така охотно… Не знам какво щях да правя без теб…

При тези думи Беренис се приближи, прегърна го и прошепна:

— Обичам те, Франк. Защо да не правя всичко, за да ти помагам…

ГЛАВА LXVI

На борда на кораба Каупъруд се почувствува самотен, много самотен. За пръв път в живота си разбра, че нито той, нито някой друг знае нещо за живота или за неговия Творец. Защото усещаше, че е на прага на промяна, която ще повдигне пред него завесата на една велика и красива тайна, чакаща да му се разкрие.

Изпрати на доктор Джеймс телеграма да го посрещне на пристанището и веднага получи следния отговор: „Добре дошъл в Ню Йорк. Ще те чакам. Твой — Джеф от Монте Карло.“ Каупъруд се разсмя с глас. Тази нощ спа спокойно. Но преди да си легне, взе мастило и хартия и написа телеграма до Беренис, която пътуваше под името Катрин Трент на кораба „Крал Хокон“: „Дели ни само един ден, но той ми се струва по-дълъг от десет години. Лека нощ, вълшебнице, твоят дух е с мен и ме теши и успокоява.“

В неделя сутрин се събуди съвсем слаб. Прислужникът му помогна да се облече и той съзна, че силите му са доста намалели. Наложи се да остане целия ден в леглото, В началото спътниците му, Джеймисън, неговият помощник мистър Хартли и прислужникът Фредериксън, не се разтревожиха, защото решиха, че си почива. Но късно следобед той накара Джеймисън да извика корабния лекар, защото се почувствува съвсем зле. Доктор Камдън го прегледа и му каза, че е много болен, че температурата му е 39,7° и е добре личният му лекар да го чака сутринта на пристанището е „Бърза помощ“.

Джеймисън се зае да телеграфира на Ейлийн, че (мъжът й е много болен, че ще го натоварят от кораба на болнична кола, и поиска от нея указания как да действува по-нататък. Ейлийн веднага отговори, че тъй като сега в дома на мистър Каупъруд се прави ремонт и разширение, за да се увеличи картинната галерия, шумът и бъркотията там са твърде големи, затова е най-добре той да бъде закаран в „Уолдорф — Астория“, където ще му бъдат осигурени необходимите грижи и той ще се чувствува далеч по-удобно.

След като доктор Камдън облекчи пациента си с инжекция морфин, Джеймисън му прочете телеграмата на Ейлийн.

— Да, така е по-добре — каза Каупъруд едва-едва. — Запазете ми стая.

Плановете му се провалиха и мислите, които го измъчваха сега, можеха само да го уморяват. Къщата му! Галерията! Болницата, която искаше да изгради! Нали смяташе да се върне в Лондон и да продължи работата по метрото! Изведнъж му се отщя да мисли за каквото и да било друго освен за Беренис.

Така лежа до другата сутрин, когато корабът влезе в нюйоркското пристанище. По шума и суматохата той разбра, че вече пристигат.

Още преди това доктор Джеймс бе наел лодка, бе се качил на борда на „Императрица“ и бе обсъдил положението с доктор Камдън и Джеймисън. Чак тогава влезе в каютата на Каупъруд.

— Здравей, Франк! Аз съм Джеф! — обяви той. — И искам съвсем точно да знам как се чувстваш. Сега ще ти дам едно лекарство и ще ти мине. Ти не бери грижа. Остави на мен, на стария си другар от Монте Карло.

— Знаех си, че щом дойдеш, Джеф, всичко ще е наред — каза със слаб глас Каупъруд и стисна с обич ръката на доктора.

— Уредихме да те закарат в „Уолдорф“ с „Бърза помощ“ — продължи Джеймс. — Нали нямаш нищо против? Така ще е по-добре.

— Не — отвърна Каупъруд. — Нямам нищо против. Само гледай да ме опазиш от репортерите, поне до хотела. Не съм сигурен, че Джеймисън ще може да се оправи с тях.

— За това разчитай на мен, Франк. Аз ще се заема с тях. Ти сега само почивай и мълчи, а аз отивам да се погрижа за всичко.

В този миг влезе Джеймисън.

— Хайде, Джеймисън — каза доктор Джеймс. — Първата ни работа е да поговорим с капитана.

Двамата излязоха заедно.

След три четвърти час една линейка, която чакаше на улицата, влезе на заден ход в изход 4, който бе празен, макар че пътниците все още слизаха от кораба. Двама санитари с носилка последваха Джеймисън в каютата на Каупъруд и го натовариха в чакащата кола. Вратите се затвориха, чу се тромбата на линейката и тя отпътува, докато изненаданите репортери, които чакаха недалеч, започнаха да се питат възбудено:

— Ти знаеш ли нещо? Измамиха ни май. Кой беше?