Стоик

— Знам — каза Каупъруд на приятеля си. — Ти естествено искаш да ме окуражиш. Но аз все пак чувствам, че няма да оздравея. Затова, моля те, извикай Ейлийн. Искам да обсъдя с нея някои въпроси по имуществото. Отдавна се каня да го направя, но сега ми се струва, че не трябва повече да отлагам.

— Както кажеш, Франк — отвърна Джеймс. — Но си избий от главата тези мисли, че няма да оздравееш. Зле ти се отразяват. Пък и аз смятам точно обратното. Опитай, а? Заради мен.

— Ще опитам, Джеф, но, моля те, извикай Ейлийн.

— Разбира се, Франк, само не води дълги разговори.

Джеймс се върна в стаята си, обади се по телефона на Ейлийн и я помоли да дойде да се види с мъжа си.

— Ще ви бъде ли удобно днес следобед към три часа? — попита той.

Тя се поколеба за миг, после отвърна:

— Да, разбира се, доктор Джеймс.

В уречения час Ейлийн се яви смутена, учудена и доста тъжна.

Като я видя, Каупъруд усети онази някогашна досада, която го бе преследвала дълги години, досада не толкова от вида й, колкото от нейния дух, Ейлийн не притежаваше онази душевна извисеност, която го бе привлякла у Беренис. Но все пак Ейлийн му беше съпруга и той трябваше да се отнася с нея с уважение, тъй като тя бе така предана и добра към него навремето, когато това му бе толкова необходимо. Спомените го предразположиха към нея и когато Ейлийн доближи леглото му и го поздрави, той взе ръката й в своята.

— Как си, Франк? — попита тя.

— Е, Ейлийн, цял месец вече съм тук и макар докторът да ми разправя, че се оправям, аз усещам, че губя сили. Извиках те, защото отдавна трябваше да поговорим за някои неща. Имаш ли да ми казваш нещо за ремонта?

— Да, има това-онова — започна тя колебливо. — Но защо сега? Нека да се оправиш.

— Виж какво, Ейлийн, аз едва ли ще се оправя. Тъкмо затова исках да се видим днес — каза й той меко.

Ейлийн млъкна, тъй като не знаеше какво да отговори.

— Почти цялото си имущество завещавам на теб, Ейлийн — продължи Каупъруд. — Оставил съм по нещо и на други — на сина си, на дъщеря си. Но всички грижи ще се стоварят върху теб. Става дума за огромни суми и бих искал да зная дали смяташ, че ще се справиш. И ако е така, дали ще изпълниш точно указанията в завещанието ми.

— О, да, Франк, ще направя всичко, което кажеш. Той въздъхна облекчено и продължи:

— В завещанието ти възлагам всички права върху имуществото си. Тъкмо затова смятам за нужно да те предупредя да не се доверяваш на всички. Знам, че щом си отида, веднага ще те обсадят всякакви просители, които ще ти искат пари за това или онова, за всякакви дела и институции. Взел съм необходимите мерки — изпълнителите на завещанието ми не могат да предприемат нищо без твоето одобрение. Ти ще решаваш коя молба Да се приеме и коя — да се отхвърли. Както знаеш, един от изпълнителите е доктор Джеймс. На неговата преценка мога напълно .да разчитам. Той е не само опитен лекар, но и добър и порядъчен човек. Казал съм му, че може да имаш нужда от неговия съвет, и той обеща да ти помага, доколкото му стигат силите и опитът. Джеймс е толкова почтен, че когато му казах за сумата, която съм му оставил от благодарност за всички направени ми от него услуги, той отказа да я приеме. Съгласи се само да бъде твой съветник. Така че ако изпаднеш в затруднение и не знаеш какво да правиш, преди всичко се обърни към него и чуй какво ще ти каже.

— Да, Франк, ще направя каквото искаш. Щом ти му вярваш, няма защо да не му вярвам и аз.

— Разбира се — продължи той, — в завещанието ми има няколко по-специални точки, с чието изпълнение ще се заемеш, след като всички наследници получат частта си. Едната е завършването на ремонта и съхраняването на художествената ми галерия. Искам къщата да се запази такава, каквато е сега, и да се превърне в обществен музей. И тъй като съм оставил достатъчно пари за поддръжката й, твой дълг е да следиш всичко да е както трябва. Всъщност, Ейлийн, ти разбираш ли колко важен бе за мен този дом? В него съм разрешавал успешно безкрайните си практически проблеми. Когато го строих и купувах статуите и картините, исках да внеса в моя живот и в твоя онази красота, която няма нищо общо с градската суета и бизнеса.

Докато го слушаше да говори, Ейлийн най-сетне осъзна, поне до известна степен и може би за пръв път, колко важно е било това за него, и отново обеща да направи всичко така, както той иска.

— Има още нещо — продължи Каупъруд. — Болницата. Знаеш колко отдавна искам да я построя. Не е необходимо да е в скъп квартал. Дори напротив, някъде към Бронкс, защото тя ще е не за тези, които могат да си позволят да се лекуват другаде, а за бедните, за всички ония, които ще бъдат приемани без разлика на раса, вероизповедание или цвят на кожата.

Той замълча. Ейлийн също не каза нищо.

— И още нещо, Ейлийн. Преди не съм ти го казвал, защото не знаех какво ще си помислиш. Поръчал съм да построят гробница в гробището „Грийнуд“. Скоро ще е готова. Представлява великолепно копие на старогръцка гробница с два бронзови саркофага — един за мен и един за теб, ако решиш да те погребат там.