Стоманеният плъх в танц със смъртта

Към звездите се извисяваше тънка мачта. Беше платноходка, малка. Исках нещо по-голямо. Продължих да плувам, докато над мен се появи по-тъмно тяло. Никакви мачти, което означаваше, че е с моторна тяга. Плувах покрай него до кърмата, където напипах закачена въжена стълба. Брънка подир брънка се изкачвах, а от дрехите ми се стичаше вода, докато стигнах до палубата. Светлината от звездите и от брега беше достатъчна да видя тапицирани седалки, щурвал… и врата, която може би водеше надолу. Отидох при нея, намерих дръжката и се опитах да я отворя. Беше заключена.

„Наистина добри новини, Джим. Щом е заключено, значи има нещо за крадене. Най-добре е да провериш.“

Проверих. Тъмнината не е пречка за един опитен крадец. С върха на шперца напипах езичето на много проста ключалка. Отместих го и отворих.

Работата след това беше бавна. Може би имаше осветление, но не исках да го включвам. Вършех всичко пипнешком. Във вътрешната наредба на всеки малък съд има определена логика, която трябва да се следва. Койки на носа покрай корпуса. Долапчета за дрехи под тях, рафтове над тях. След доста тракане, бърникане, блъскане и ругаене събрах моите богатства в едно одеяло, изнесох го на палубата и го разпрострях.

Онова, което приличаше на бутилка с винтова капачка, си беше бутилка с винтова капачка. Отвих я и помирисах. После натопих пръст и опитах. Вино. Много сладко. Не беше любимото ми спиртно питие, но бе райско след погълнатата солена вода. Имаше и голяма метална кутия със стар хляб или някакви сухари, с които едва не си счупих зъбите. Накиснах ги с вино, малко поомекнаха и лакомо ги изгълтах. Оригнах се силно и се почувствах по-добре.

Разучих останалата част от плячката. Имаше книги и кутии, неизвестни ми предмети със странни форми. И дрехи. Много фина риза, която просто не беше за мен. Но другите шивашки изделия бяха. Сортирах всички неща, които приличаха на облекло и не можах веднага да идентифицирам като предназначени за нежния пол, съблякох се и пробвах някои от тях. Нямах представа доколко ми отиват, но беше някакъв вид облекло. Панталоните бяха много големи, ала парче въже вместо колан помогна да се реши проблема. Ризата ми ставаше по-добре и ако палтото стигаше до коленете ми, може би такава беше модата. Обувките бяха много големи, само че аз напълних пръстите с плат и ми станаха. Това беше най-доброто, което можех да направя. После се съблякох, облякох мокрите си дрехи, прибрах новата премяна в кутията от хляба и я увих с някаква пластмаса, която се надявах да е непромокаема.

Въздухът беше започнал да става студен. Време беше да се раздвижа. Бях уморен, движенията ми бяха бавни от напрежението през деня, имах голяма нужда от сън. Нямаше да мога да поспя. Допих виното, върнах празната бутилка и всичко друго, което бях взел, обратно в каютата и заключих вратата. Преди да имам време да размисля, сложих вързопа на главата си и се спуснах във водата.

Брегът беше близо, плажът, доколкото можех да видя, пуст. Това беше много добре, защото плуването с една ръка и прикрепването с другата на кутия с дрехи на главата не е препоръчително упражнение. Излязох от водата и побързах към няколко големи скали, където съблякох и зарових нежеланото облекло в пясъка. Бързо облякох сухите дрехи, пъхнах малката кесия с притежанията си в пояса, мушнах камата отстрани в ботуша и бях готов да завладея света.

Всъщност исках да намеря някое тихо местенце, където да се свия и да подремна… прекрасно разбирах положението. Тези хора се отнасяха сериозно към сигурността на страната и, както показваше укреплението, брегът беше първата защитна линия. Трябваше да отида в града.

На стъргалото горе имаше светлини, чуваха се гласове, но долу, където вървях, беше тихо. От плажа нагоре водеха стъпала. Тръгнах по тях, но видях двама униформени въоръжени мъже и бързо се върнах назад. Притаих се и изброих наум от двеста до нула преди отново да погледна. Униформените си бяха отишли. Виждаха се само неколцина разхождащи се. Смесих се с тях и тръгнах по стъргалото, после завих в първата улица, която водеше далеч от брега. Тук имаше улично осветление, отворени прозорци и затворени врати. Моето облекло сигурно не изглеждаше много крещящо, защото няколко души минаха покрай мен, без дори да ме погледнат. Чух пред себе си музика и малко след това стигнах до бар, над който един надпис обявяваше: „ТАНЦИ И ПИЕНЕ — ЕЛАТЕ И СЕ ЗАБАВЛЯВАЙТЕ“. Покана, на която е почти невъзможно да се устои. Отворих вратата и влязох.

Някаква сила оформя по един и същи начин баровете в цялата вселена. Може би се дължи на факта, че в тях формата следва функцията. Функция: да се дават на хората чаши с алкохолни напитки. Форма: столове за сядане и маси за поставяне на чаши. Влязох, издърпах един стол и седнах до една свободна маса. Посетителите не ми обърнаха внимание, както и аз на тях. Закръглена сервитьорка с къса пола дойде при мен, пренебрегвайки подсвиркванията на група младежи от съседната маса и ловко избягвайки протегнатите ръце, които се опитваха да я ощипят.