Стоманеният плъх в танц със смъртта

— И ти поставяш твоята жалка военна кариера пред живота на безопасните, невъоръжени цивилни?

— Можете да бъдете сигурен, че ще го направя.

Понечих да му кажа какво мисля за него. Но се отказах. Сигурно имаше някакъв начин да го притисна.

— Вземаш ли подкупи, сержанте?

— Не.

— Не говоря за малки подкупи. Имам предвид суми около десет хиляди кредита във валута на Галактическия съюз, която ще получиш, когато свърши нашествието. Имаш честната ми дума.

— Честната дума на шпионин? Десет хиляди или десет милиона… отговорът е един и същи. Вие сте за дръвника, шпионино.

Отвъд вратата зад него се чу бързо движение, силен звук от удар и сержантът падна на земята. Спуснах се и грабнах пистолета му.

— Недейте — каза един глас. — Стойте настрана от него.

Погледнах и видях един редник, бившия ефрейтор Аспия, насочил към мен пистолета, с който току-що бе ударил сержанта по главата.

— Чудех се защо сержантът се криеше тук цяла нощ. Сега разбрах.

На лицето му неочаквано се появи усмивка и разкри кривите му зъби. Той прибра пистолета в кобура.

— Аз вземам подкупи — заяви Аспия. — Но трябва да е двайсет хиляди.

Посочих към птицата.

— Дай ми я и след свършването на нашествието ще получиш трийсет хиляди стабилни титанови кредита на Галактическия съюз. Имаш честната ми дума.

— Серийният ми номер е 32959727. В армията има много хора с името Аспия.

После той си отиде. Аз също… преди някой друг да се присъедини към играта. Грабнах птицата и хукнах обратно към реката.

— Влизайте в тунела! — извиках, докато тичах към чакащите ме придружители. Действието на стимулаторите отминаваше и бях започнал да се препъвам. — Тревога, може би скоро, да вървим.

Тръгнахме. Обратно през тунела и навън сред нивите. Трябва да съм изгубил съзнание, защото следващото нещо, което видях, беше гора. Лежах на земята. Зад дърветата прозираше светло небе, сърцето ми започна панически да тупти.

— Птицата!

— Ето я — каза Стърнър и я вдигна. — Вие изпаднахте в несвяст и ние се редувахме да ви носим. Докторът каза, че най-умното е да ви оставим в покой, тъй като допълнителните стимулатори могат да дадат тежки поражения. Тук сме на сигурно място.

Взех робоптицата и поклатих учудено глава.

— Вие, хора, сте невероятни… благодаря ви. Имаше ли преследване?

— Нищо не сме чули. Но вие имахте толкова загрижен вид, че продължихме да вървим, докато все още беше тъмно. Тук сме на сигурно място. Наблизо има скривалище, в случай че дойдат да ни търсят в гората.

— Надявам се да е сигурно, защото те много ще се ядосат. Имаше проблем и сега ще обявят тревога. Така че нека да направим онова, за което дойдохме.

Изстенах, когато се изправих и докторът се появи със спринцовка в ръка.

— Това е само болкоуспокояващо — каза той. — Стимулаторите сега са противопоказни.

— Вие сте гений, докторе.

Тежката черна птица, все още миришеща на ракетно гориво, беше в ръцете ми. Тиха и неподвижна. Време бе да поработи. Натиснах два пъти човката и очите й се отвориха.

— Това е записано съобщение от капитан Варод — заговори тя и се обърна по гръб. — На гърдите на птицата ще намерите капаче. Отворете го.

— И на светлинни години разстояние заповедите са си заповеди — промърморих аз и зарових между перата. Стърнър и докторът наблюдаваха внимателно с широко отворени очи. Намерих бутон, натиснах го и закритото с пера капаче се отвори. Вътре имаше светещ контролен пулт. Отварянето на вратичката явно отново активира птицата, защото тя започна да грачи още инструкции.

— Като използвате междугалактическите ефемеридни показания, въведете на циферблатите местоположението на слънцето в тази система, също и координатите на планетата.

Изскърцах със зъби.

— Как бих могъл аз да зная тези неща? Или някой друг на тази планета?

— Ако нямате тази информация, завъртете ключа за захранване и натиснете бутона за активиране. Действайте.

Изпълних указанието и се дръпнах назад. Птицата завибрира, отвори човка и изграчи. От зейналата й уста се появи жълта антена, която бавно се изтегли нагоре. Когато напълно се разгъна, над два метра, очите на птицата започнаха да светят. Антената леко изжужа и очите започнаха да потъмняват. Така бавно, както се беше изтеглила, антената се прибра и птицата отново утихна.

— Много интересно — каза доктор Лам. — Можете ли да го обясните?

— Не. Но бих искал тази глупава птица да може.

— Нека да ви обясня — изграчи птицата. — Тъй като вие не въведохте галактическите координати на тази планета, не може да се изпрати съобщение със ССС. Ето защо беше предадено предварително записано съобщение. Всички бази и кораби на Съюза са уведомени. Когато се установи източника на съобщението, ще бъде отбелязан и този птицошпионин информиран.

— Ако все още функционира! — извиках аз и вдигнах крак да я стъпча, но бях спрян от доктора. Птицата продължаваше да говори:

— Сега изключвам, за да спестя енергия. Стойте близко до този комуникационен апарат, който ще бъде включен, когато разстоянието е достатъчно малко за приемане на сигнал.