Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Това е добрата новина — казах аз. — Лошата новина е, че може би ще мине известно време, преди да ни изпратят помощ. Съобщението за помощ предадох по радиото… което означава, че му трябва много време, за да пристигне.

— Това наистина е лошо — съгласи се Мортън и лицето му моментално помръкна от отчаяние. — Докато те нямаше, започнаха да вземат заложници. Зенър говори по телевизията и съобщи, че ще ги разстрелва един по един, докато всички не се върнат на работа. Каза, че първия ще екзекутира призори… и по един през всеки десет минути, докато не постигне сътрудничество.

Той сложи ръце на лицето си, гласът му беше притихнал, треперещ.

— Дойдоха войници да претърсват и тази къща. Така че всички тук, Шарла и всички други, излязоха. Предадоха се, за да не ме намерят. Сега са пленници, заложници… и ще бъдат разстреляни!

Двайсет и първа глава

— Не може да бъде — каза докторът озадачен, но спокоен. — Човешки същества просто не вършат такива неща.

— Да, вършат ги! — извиках аз, скочих на крака и се заразхождах из стаята. — А може и да не ги вършат… но зверове като Зенър ги вършат. Извинявам се заради зверовете. Но сигурно няма да се стигне дотам, нали, Стърнър? Вашите хора сега ще се върнат на работа?

— Не, няма да се върнат. Ако познавахте Индивидуалния мутуализъм, щяхте да разберете защо. Всеки индивид е отделна и самостоятелна единица, отговорен за неговото или нейното собствено съществуване. Онова, което Зенър прави на някой индивид, не се свързва с никой друг самостоятелен индивид.

— Зенър не мисли така.

— Тогава Зенър мисли неправилно.

Потиснах изкушението да отскубна шепа коса от собствената си глава. Съвсем не можех да разбера всичко това.

— Вижте, да погледнем на въпроса по друг начин. Ако вие не направите нищо, за да попречите на Зенър, вие ще сте отговорни за смъртта на заложниците.

— Не. Ако пред лицето на тези заплахи направя нещо да угодя на Зенър, тогава аз признавам неговата власт над моите действия, въпреки факта, че не желая неговата власт. Значи се е възродила държавната власт, ИМ е мъртъв. Затова ние сме за пасивна съпротива. Ние не изпълняваме заповеди, не отстъпваме пред заплахи…

— Но вие можете да бъдете убити.

— Да. — Той кимна мрачно. — Някои ще умрат, ако той продължи в тази насока. Но убийството е самопоражение. Как можеш да накараш някого да работи, като го убиеш?

— Разбирам… но не го харесвам. — Бях прекалено разстроен, за да седна. Разхождах се из стаята. — Трябва да има изход, който не застрашава живота на никого. Какво иска Зенър?

— Той беше много ядосан — отвърна Мортън. — И много конкретен. Първо, иска пускане на електричество в заетата от военните сграда. След това иска редовно осигуряване на храна за неговите войници. Ако тези две условия бъдат изпълнени, никой няма да бъде убит и затворените ще бъдат пуснати. Засега.

— Невъзможно — каза доктор Лам. — Те не ни дадоха нищо в замяна срещу използваната електроенергия, затова бяха изключени. Същото важи и за храната. Пазарите затвориха, защото селяните не носят храна в града.

— Но… — запелтечих аз. — Ако пазарите са затворени, какво ядат вашите хора в града?

— Отиват във фермите или напускат града. Почти една трета от населението вече напусна.

— Къде ще отидат?

— Където искат. — Той видя израза на лицето ми и се усмихна. Стърнър разбра, че чувам думите, но не схващам тяхното значение. — Мисля, че трябва да се върна към основата, да обясня по-подробно ИМ, за да можете да го разберете. Нека вземем един прост пример. Един селски стопанин. Той произвежда всичката необходима му храна, задоволява всичките си нужди, без да иска нищо от другите.

— Нищо? — Бях го хванал в капан. — Ами ако се нуждае от нови обувки?

— Отива при човека, който прави обувки, и в замяна му дава храна.

— Бартер? — изненада се Мортън. — Най-примитивната икономическа система. Но тя не може да съществува в едно модерно технологическо общество… — Той огледа стаята и гласът му заглъхна. Стърнър отново се усмихна.

— Разбира се, че не може. Но ИМ е повече от бартер. Индивидът доброволно се обединява с други индивиди в по-голяма общност за производство на някаква стока или построяване на къща, да речем. За всеки изработен час на тях им се приписват рабч.

— Какво?

— Работен час. Тези рабч той разменя с други за стоки и услуги.

— Рабч е друго име на пари — каза Мортън. — А парите — това е капитализъм, така че вашето общество е капиталистическо.

— Страхувам се, че не е. Индивидуалният мутуализъм не е капитализъм, комунизъм, социализъм, вегетарианство, нито дори онзи ужасен монетаризъм, който съсипа много технологически общества. Аз съм запознат с тези термини от трудовете на Марк Форър. Рабч не съществува физически, той не се изразява с рядък метал или морска раковина. Нито може да се инвестира и да носи лихва. Това е основното различие между рабч и парите. Банките не могат да съществуват, защото няма лихва върху депозити, нито заеми.

Вместо да ми стане по-ясно, главата ми се завъртя от тези рабч.