Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Разбира се, но само на база един към един. Един въоръжен човек може да принуди друг един да работи, може би, зависи, разбира се, от индивида. Но човекът с пушката по същество сам върши работата, защото той трябва да бъде непрекъснато там, иначе работата няма да се върши. Не мисля, че на вашия генерал Зенър това ще хареса.

— Можете да го повторите!

— Не мисля, че вашият генерал Зенър…

— Не, не наистина да го повторите, исках само да изразя съгласие. Вашите хора възприемат всичко прекалено буквално, прекалено много се придържат към ИМ, според мен. Тогава един хипотетичен въпрос.

— Те са най-добри!

— Да, наистина. Ако отида в някой далечен град и потърся работа… ще бъда ли приет?

— Разбира се. Това е основен принцип на ИМ.

— Ами ако там няма работа?

— Винаги има… спомнете си повишаването на стойността на рабч. Теоретично с нейното нарастване необходимите работни часове стават все по-малко, докато накрая се стигне до няколко секунди.

— Добре, чудесно, благодаря… нека за момент се спрем на приложението на вашата теория. Ако някой от тези чуждоземни войници избяга от армията…

— Което, разбира се, е тяхно право!

— Не съвсем, според армията. Ако той отиде в някой далечен град и намери там работа, и срещне едно момиче, и се случат всички обичайни добри неща… възможно ли е това?

— Не само възможно, но неизбежно. Принцип, лежащ в основата на ИМ.

— Ти мислиш, че аз мисля същото, каквото ти мислиш! — извика Мортън и скочи на крака с повишено настроение.

— Можеш да бъдеш сигурен, че точно това мисля! Като оставим настрана офицерите и сержантите, това е армия от насила събрани войници и мнозина от тях биха избягали от задължителна военна служба. Ако ние им осигурим възможност изобщо да се измъкнат от нея, тогава Зенър ще бъде принуден да се откаже от тази война, защото няма да има с кого да я води.

Предната врата се отвори и Мортън побърза да се скрие. Но беше Стърнър, водеше триумфално връщащите се освободени заложници. Мортън се втурна към Шарла, взе ръцете й да види дали са наранени при арестуването.

— Тази работа стана много бързо — казах аз.

— Използвах видеотелефона на улицата — обясни Стърнър. — Поръчах общонационална връзка и им казах какво сме открили. Електричеството моментално беше пуснато, първата храна — доставена. Затворниците — освободени.

— Зенър сигурно ще си помисли, че е спечелил войната. Нека да ви кажа какво открихме. Начин за гарантиране, че той ще изгуби неговата война… дори Съюзът да не дойде.

— Вашият ентусиазъм ме окуражава, но не разбирам какво имате предвид.

— Ще обясня… но по-напред да пием за освобождението.

Тази идея изглежда се хареса на всички. Напълнихме чашите и пихме, после Мортън и аз слушахме с известен интерес една песен, която другите пяха, как Индивидуалният мутуализъм освобождава човечеството от робството и потисничеството и така нататък. Докато теорията им беше добра, лириката не струваше, както всички други химни, които съм чувал, макар че ми бяха интересни големите усилия, които полагаха за римуване на Индивидуалния мутуализъм. Използвах времето да подредя мислите си, така че когато те свършиха и пийнаха още малко вино да наквасят пресъхналите си гърла, взех думата.

— Трябва първо да ви разкажа, добри хора, за неинформираната сган от главорези, която нахлу на вашата мирна планета. Голяма група като тази се нарича армия. Армията е отживелица от най-ранните дни на човечеството, когато е била необходима физическа защита срещу суровите условия на съществуване. Войнственият ген е бил много устойчив. Първобитните хора, които опазили родовете си, са предали този ген. През вековете този ген е причинил много злини. Той и сега причинява беди, както сами можете да се убедите. Когато всички застрашаващи зверове били убити, генът накарал хората да се нахвърлят един срещу друг и да се убиват. Със срам трябва да призная, че ние сме единствените същества, които избиват собствения си вид по много организиран начин. Армията е последния остатък от този войнствен ген. Тя се командва от стари мъже, наречени офицери. Те не вършат нищо, само издават заповеди. Най-долу в структурата на тази организация са войниците, които изпълняват тези заповеди. Между тях са низшите чинове, които се грижат заповедите да бъдат изпълнени. Интересното за нас сега е, че всички войници са наборници и много измежду тях са бегълци.

Трябваше ми известно време да обясня значението на последните два термина и когато накрая ги разбраха, от всички страни се чуха ужасени възгласи. Изчаках виковете на недоверие и отчаяние да замрат, после направих знак за тишина.

— Вашата реакция ме окуражава. Мислите ли, че вашите хора ще се съгласят доброволно, без заплащане с рабч, да освободят тези млади хора от техните вериги?

— Това е наше задължение — каза докторът и всички енергично поклатиха глави. — Това е като да спасим давещ се, обществен дълг, никакво заплащане не се очаква.

— Чудесно! Тогава аз сега ще ви науча друга дума…

— Да опитам ли да се досетя? — извика Мортън. Кимнах. — Дезертиране!

Отново кимнах. Най-после борбата ставаше обща.