Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Никога не съм била там… намерих името му на картата. Но вие забравяте силата на ИМ. Не се безпокойте. Аз ще ги придружа и там с радост ще ги приемат. След два дни ще се върна. О, ето ги, идват, колко са красиви без онези ужасни униформи!

Изглеждаха отвратително, според мен, демонът на ревността ме изгаряше. Почти бях готов да отида с тях. Но не, тук имах работа. Обърнах се към съседната маса, където Мортън мечтаеше след отдалечаващото се прекрасно тяло на Шарла. Трябваше да го ритна два пъти, за да привлека вниманието му.

— Ще се върне, не се тревожи. Записа ли разговора на лента?

— Всяка дума. Мога ли да получа още една бира? Изпих единствено онази, която ми поръча Шарла, преди да дойдете вие. И вие ядохте бифтек…

— Никакво пиене на поста, войнико.

Стърнър дойде при нас и посочи кошницата, която носеше.

— Това са техните униформи, точно както искахте.

— Добре. Ще ни трябват за видеозаписа. Сега… заведете ни във вашето студио за записи.

Той ни заведе по странични улици до една сграда, задната врата на която се отвори при приближаването ни. В ярко осветеното студио ни очакваха с нетърпение. Беше без прозорци и не се виждаше от улицата. Всички бяха доброволци, ИМ ентусиасти, прегърнали идеята да разложат армията. Подадох им аудиокасетата.

— Трябват ни неколкостотин копия от това.

— Ще ги имате след час! — Грабнаха я от ръката ми и бързо я отнесоха. Обърнах се към чакащите оператори, които трепереха от ентусиазъм.

— Кой е режисьорът? — попитах аз. Една великолепна червена глава излезе напред.

— На вашите услуги. Светлини, звук, камера — всичко е готово.

— Чудесно! Щом с колегата ми облечем тези униформи… можете да снимате. Посочете ни съблекалнята.

Докато се събличах, Мортън взе едната униформа от кошницата и я вдигна, хванал я с два пръста като мръсен парцал.

— Изпитвам ужас, само като гледам това нещо — каза мрачно той. — Да го чувствам отново до кожата си, да съм в неговата хладна прегръдка…

— Млъквай, Мортън — смъмрих го аз. Извадих другата униформа и я разгърнах пред себе си. Точно по мярка. — Сега си артист, Мортън, играеш пред камера. Ще си изиграеш ролята… след това ще свалиш униформата завинаги. Изгори я, ако искаш. Хиляди ще ръкопляскат на играта ти. Хайде, обличай я. Ей така.

Седнах и пъхнах краката си в панталоните. Нещо изпадна от джоба и издрънка на пода. Наведох се и го вдигнах. Идентификационен диск. Ефрейтор Пйек0765 е искал да изтрие от паметта си всякакъв спомен за армията, да бъде щастлив новороден цивилен. Въртях диска в ръка и в ума ми се зароди една идея. Викът на изненада на Мортън прекъсна мислите ми.

— Ето го! Виждам го! Онзи блестящ поглед в очите ти. Винаги, когато замисляш някоя самоубийствена идея, гледаш така. Не отново! Не искам да участвам!

Потупах го весело по рамото, после поправих възела на вратовръзката според устава.

— Успокой се. Имам блестяща идея, да. Но ти не си включен, не. Сега нека направим този видеофилм и след това ще ти обясня плана си.

Поставих Мортън пред една стена за фон; не беше добър избор, защото изглеждаше като изправен за разстрел. Но нямаше време за промени, бързината беше решаваща.

— Ако обичате. Искам този човек да бъде сниман в цял ръст. Дайте ми подвижния микрофон. Готови.

Мортън трепна, когато двата прожектора го приковаха към стената. Пъхнаха един микрофон в ръката ми и в студиото прозвуча контраалтов глас:

— Тишина. Готови за запис.

— Дами и господа, граждани на Чоджеки, приемете нашите поздрави. Вие виждате един типичен случай на член на нашественическата армия на Невенкебла, който не желае да служи. С този видеофилм ще получите и една аудиокасета, на която е записан на живо действителен разговор с тези войници. Ще чуете техните горчиви оплаквания, ще бъдете шокирани от ужаса на наложената им военна служба, те ще крещят от радост, тъй като им е дадена възможност да свалят това бреме от плещите си и да отидат в провинцията, където да живеят спокойно и охолно под ласкавото слънце на Индивидуалния мутуализъм.

Гласът ми звучеше толкова искрено, че Стърнър не можа да се спре и изръкопляска… както и операторите и техниците. Мортън вдигна ръце над главата си — във всеки от нас се крие един лош актьор — и се поклони.

— Тишина — заповядах аз и моментално всички млъкнаха. Отидох до камерата и посочих съкрушения Мортън. — С такива войници вие трябва да се сприятелявате и да им помагате. Обърнете внимание на пълното отсъствие на отличителни знаци на ръкава. — Мортън протегна ръка и аз посочих точното място. — Никакви нашивки под ъгъл или извити цветни лентички. За такива неща трябва да гледате. Ако има една нашивка, две или повече, или което е още по-лошо — три горе и три долу с ромб по средата, пазете се! Не говорете с никого с такъв вид украшения, защото това е олицетворение на заробващ дявол!

Също внимавайте да няма блестящи метални украшения на раменете, тук и тук. Онези, които имат такива, са известни като офицери и обикновено са твърде тъпи, за да бъдат опасни. Тях трябва да избягвате.