Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Смърт на всички офицери! — извиках и понечих да го ритна в слабините.

Беше достатъчно умен, за да знае, че е пиян, така че вместо да се опита да блокира крака ми, отстъпи назад. Не можах да се спра и залитнах.

След което побягнах. Благоразумието е по-добро от доблестта. Онзи, който знае кога да се бие и кога да бяга, ще оцелее и пак ще се бие. Нямах за цел да печеля мазохистични точки. Исках да остана жив.

Прехвърлих се през плета. С рев той се блъсна в него, точно зад мен. Отпред имаше палатки, тежките ботуши тропаха подире ми. Прескочих едно въже на палатка, мушнах се под друго. Зад мен се чу рев и тежко падане. Беше се препънал във въже. Спечелих няколко крачки преднина. Тичах с всички сили. Между следващата редица палатки и задната страна на улицата. Отпред имаше сграда. От нея идваше силна музика и звън на счупени стъкла. Беше задната страна на офицерския клуб.

Време беше да се прибера в дупката си. Влязох в двора, затворих вратата зад себе си. Никакви следи от преследване.

— Почивката свърши, престанете да се шматкате, донесете онези бъчвички тук!

В светлината на задната врата на кухнята стоеше дебел готвач и мигаше към мрака в двора. Когато кухненската полиция се раздвижи, фигурите бавно тръгнаха към бъчвичките с бира. Бяха си свалили куртките, останали само по потници във влажната топлина на кухнята. Свалих куртката си, навих я и я сложих зад бъчвичките, после взех една бъчвичка и последвах другите вътре.

Кухненска полиция. Най-унизителното робство в армията… която се слави с унизително робство. Кухненската полиция беше толкова деградирала, че с военен закон бе забранено да се налага като наказание прехвърляне в кухненската полиция. Така че, естествено, това наказание винаги се налагаше. Ставане в тъмно, работа до късно през нощта. Миене на казани, почистване на отвратителни мазни сифони в подземната канализация, изпълнение на най-прислужническите задачи, които поколения увредени мозъци са създали. Беше абсолютно, напълно невъзможно някой доброволно да приеме тази работа. Никога не бих я очаквал тук.

Тръгнах с бъчвичката към готвача, който изпълняваше ролята на надзирател на кухненската полиция. На главата си имаше мръсна готварска шапка, на ръкава — сержантски нашивки, размахваше дълъг черпак като оръжие. Когато минах покрай него, той се намръщи и посочи с черпака към мен.

— Ей, ти. Откъде се пръкна?

— Това е грешка — проплаках аз. — Не трябва да съм тук. Не съм направил нищо от онова, в което ме обвинява първият сержант. Нека да се върна…

— Ако зависи от мен, никога няма да се върнеш — изкрещя той. — Ще умреш в тази кухня и ще бъдеш заровен под пода. Отивай на казаните и тиганите! Заминавай!

Гонен с удари от черпака, аз побягнах. Към гигантския метален умивалник да грабна мръсния метален тиган, който чакаше там. Обикновен труд, миене на тиган. Може би по-тежък, когато тиганът е толкова голям като този. И друг, и друг… и още много други. Пара, гореща вода, сапун, безкраен труд.

Работих и се потих, докато почувствах, че е минало достатъчно време, за да е стихнало всякакво вълнение и претърсването да е приключило. Изправих изтръпналия си гръб и той силно изпука. Избърсах със сапунена ръка потта от челото си. Ръцете ми бяха избелели, пръстите — набръчкани и бледи като стоял дълго във вода гол охлюв. Погледнах ги и гневът ми нарасна… това не беше работа за стоманен плъх! Скоро щях да ръждясам…

Черпакът се стовари върху гърба ми и гневният глас избоботи нечленоразделните си заповеди:

— Да съ размърдаш, чъ шъ ти съ случи нещо!

Нещо изтрака и ме обзе злоба. Това може да стане и с най-добрите от нас. Облицовката на цивилизацията е тънка, криещия се под нея звяр е готов да изскочи.

Звярът в мен беше изскочил много удовлетворително, благодаря, защото следващото нещо, което усетих, бяха ръце, дърпащи ме за раменете. Погледнах учуден голямото провиснало тяло до мен, с високо вдигнати гигантски бедра. Ръцете ми стискаха врата на инквизитора, натискаха главата му в сапунената вода, където той явно се давеше. Шокиран го измъкнах и го пуснах на пода. Струйки вода се стичаха от носа и устата му и той шумно изгъргори.

— Жив е — казах на заобиколилите ни кухненски полицаи, които гледаха с широко отворени очи. — Някой от готвачите видя ли какво стана?

— Не… всички са пияни в другата стая.

— Чудесно. — Смъкнах от стената списъка на кухненските полицаи и го накъсах на парчета. — Вие сте свободни. Върнете се по палатките и си дръжте устите затворени. За нещастие мъчителят ще остане жив. Тръгвайте.

Всички на драго сърце си тръгнаха. Аз също тръгнах към закачалките, където готвачите бяха закачили части от униформите си, тъй като работеха на топло в кухнята. Намерих някога бяла куртка със сержантски нашивки. Идеална за моите нужди. Облякох я и отидох спокойно в кухнята, без да се крия, а оттам — в залата за хранене и бара.