Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Три бири — поръчах аз, — големи — и пъхнах пластмасовата печатна платка с интегрални схеми в слота на бара. Докато робобармана, целият от хром и бронз и капачки от бутилки за очи, наточи трите големи бири, стойността на поръчката беше извадена от сметката на Стърнър. Взех рабч диска, когато машината го изхвърли.

— За армията, момчета — казах аз и вдигнах чаша. — Надявам се, че сте доволни от избраната от вас военна кариера.

Те се чукнаха ентусиазирано, после се стъписаха и издадоха познат ми носталгичен стон, който ме върна към прекараните в армията дни.

— Избрана военна кариера! Глупости. Наборници. Преследвани, гонени, хванати.

— След това единично обучение. Юркани денем и нощем от гадни маниаци. Кой би избрал такава кариера?

— Сигурно никой! Но поне ви хранят добре…

Слушах радостен неистови викове и отвратителни описания на горещата храна, докато поръчвах следващите бири. Когато войниците отново заровиха глави в бирената пяна, направих предложение.

— Зная, че часът ви за храна е минал, но виждам три свободни места на онази маса, до възрастния господин с необичайната птица. Ще ми правите ли компания за едно малко угощение… да речем по един голям бифтек и пържени wirfles?

Отново единственият отговор беше тропане на крака. Изядохме бифтеците, наистина много добри. Изпихме още няколко бири… опитах се да не се оригвам, защото на масата ни имаше млада дама. Задоволили глада и жаждата си, сега те имаха време за третото от военните удоволствия и непрекъснато обръщаха очи към Шарла. Време беше за второ действие.

— Храната в армията е много лоша, но поне можете да се радвате на мъдростта и дружбата на сержантите — подхвърлих аз.

Слушах отговорите известно време, кимах съчувствено, после изтръгнах други подобни оплаквания с въпроси относно офицерите, нужниците, полицията… и всички други несгоди, така близки до сърцето на новобранеца. Когато се изясни всичко, дадох знак на Стърнър и млъкнах.

— Скъпи млади войници от далечна планета, моля да ме извините за моето нахалство. Но аз и моята мила дъщеря Шарла без да искаме чухме вашия разговор. Вярно ли е, че са ви насилили да постъпите на военна служба, че това е станало срещу вашата воля?

— По-добре е да го повярваш, дядка. Здравей, Шарла, излизаш ли с други мъже, освен с баща си?

— Много често. Просто обожавам компанията на красивите млади мъже. Като вас.

И тримата цопнахме в прозрачните езера на нейните очи, поплискахме се малко и излязохме, обзети от любов. Стърнър заговори, но те не го чуваха. Накрая поръчах големи бири и накарах да ги поставят пред втренчените им очи, за да отместят погледи от страхотната Шарла. Това даде желания резултат. Докато те пиеха, Стърнър говореше.

— Аз съм силно покрусен от вашето състояние, млади господа. На тази планета такова нещо е невъзможно. Това е против нашите закони, според които няма закони. Защо позволявате да ви третират по такъв жесток начин?

— Нямаме избор, дядка. Оградени сме с бодлива тел, следят ни денем и нощем, разстрелват ни, ако се опитаме да избягаме, два пъти разстрелват, ако ни хванат. Няма къде да отидем, къде да се скрием с тези униформи, ръцете на всички хора са обърнати срещу нас.

Той подсмръкна в сълзливо самосъжаление, по лицето на неговия другар се търколи сълза.

— Тук такова нещо е невъзможно — каза Стърнър. — Тук няма бодлива тел, никой не ви следи, никой няма да стреля по вас. Отвъд този град се намира голяма страна, която се простира зад планини и реки. Страна, където винаги сте добре дошли, където винаги ще се радвате на гостоприемство, ще намерите убежище. Страна, където армията никога няма да ви намери.

Те се изправиха и напрегнаха мозъците си да разберат думите му през алкохолната мъгла.

— Глупости… — промърмори по-пияният. Шарла мило му се усмихна.

— Не разбирам тази дума, млади приятелю, но чувствам, че тя изразява недоверие. Не сте прав. Всичко, което каза баща ми, е вярно. Например, ние живеем на пет дни път от този град в едно идилично земеделско селце. Дотук пътуваме със скоростна железница… ето билетите за доказателство. О, вижте, машината е направила грешка и ни е дала четири билета, вместо два. Трябва да ги върна… освен ако вие не ги вземете като сувенир.

Билетите изчезнаха със скоростта на светлината.

— Гарата има страничен вход, който не се охранява — добави съобразително тя.

— Но влакът тръгва скоро — допълни Стърнър, стана и вдигна вързопа от пода. — Преди да тръгнем, аз трябва да отида до necesejo, както му казваме на фермата и ще взема вързопа със себе си. В него има дрехи за двамата ми сина у дома, които, съвсем случайно, имат точно същия ръст като вас. — Той тръгна, после се обърна. — Можете да вземете дрехите… ако искате.

Те стигнаха преди него до вратата на страничната стаичка. Шарла се усмихна одобрително след тях.

— Познавате ли добре селото — попитах я аз, — така че да изпратите момчетата при приятели?