Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Аз бих почакал малко, преди да почна да правя това! Там има много трудни фактически обстоятелства, които с радост ще изядат живи вашите хора. Засега ще се задоволим да свалим от вратовете ви тези малоумни военни. И… не ми се ще да моля вашите хора за повече помощ, но бях ритан от професионалисти и се чудя дали нямате някакви болкоуспокояващи тук?

Затворих очи да си почина за момент и това ме облекчи, защото когато отново ги отворих, се почувствах в отлична форма. Зад спуснатите завеси беше тъмно, а някакъв непознат се беше навел над мен и ми биеше инжекция.

— Припадна — каза Мортън. — Изплаши всички и те извикаха доктор Лам, който е доста добър.

— Леко сътресение — поясни докторът. — Две счупени ребра, които обездвижих. Дадох ви болкоуспокояващо. И стимулатор, защото ми казаха, че искате да пътувате тази вечер. Мога да го неутрализирам, ако желаете.

Скочих на крака и раздвижих мускулите си. Чувствах се чудесно.

— Няма начин, докторе. Вие сте ме лекували така, както щях да поискам, ако бях в съзнание, за да го направя. След колко време ще мине действието на лекарствата?

— Не се тревожете за това. Аз ще бъда с вас, докато се оправите.

— Но вие не ме разбирате. Трябва бързо да тръгвам, да се крия, да правя неща, които може би ще отнемат много време.

Лам се усмихна.

— Страхувам се, че вие не ме разбирате. Ще бъда с вас колкото е необходимо. Всички ние, всеки на тази планета ще ви окаже всякаква помощ, от която се нуждаете.

— Това също ли се изисква от ИМ?

— Съвсем вярно. Какво ще правим сега?

— Ще вървим. Никакъв транспорт. Военните имат необходимата апаратура да открият движещи се машини.

— А не могат ли да откриват движещи се хора? — попита Стърнър. — Тяхната технология сигурно позволява и това.

— Така е. Но човешкото тяло представлява неутрален източник на топлина и е трудно да се разграничи от другите животни.

— Както е трудно да се отличи един индивид от друг — каза докторът с медицинска интуиция. — Ако възнамеряваме да вървим в една посока, няма ли да е разумно да има много хора, които да вървят в различни посоки?

— Съвсем правилно — кимнах аз и накрая започнах да разбирам колко сплотени са тези хора. — Как ще предадете тази препоръка?

— Съвсем лесно. Просто ще изляза на улицата и ще я кажа на първия човек, когото видя. Щом това стане, можем да тръгваме.

— Ще стигнем ли до язовира преди съмване? — попитах Стърнър.

— С лекота. Ваше право е, разбира се, да ни запознаете с плановете си или не. Но ако ни дадете известна информация за онова, което искате да направите при язовира, може би ще можем да ви помогнем.

Умората и боят изглежда се бяха отразили на умствените ми способности. Приех тяхното предложение за помощ и пренебрегнах факта, че не им бях казал какво възнамерявам да правя!

— Моите извинения! — разкаях се аз. — Започвам да приемам вашата любезност за даденост. Което не е справедливо. Когато вашите предци са избягали от преследването, човешката раса е притежавала някаква интелигентност. Или я е развила по-късно. Или е станала цивилизована. Макар да има изключения — като военните простаци, които нахлуха във вашата мирна планета, — преобладаващото мнозинство от планетите са в мир. Този мирен съюз плаща за поддържане на една организация, Галактическия съюз, която наблюдава местата на напрежение, контактува с преоткрити планети и така нататък. Сега става сложно, затова ме слушайте внимателно. Макар да не съм служител на Галактическия съюз, те ми дадоха едно комуникационно средство да контактувам с тях от тази планета. Въпросният прибор, поради твърде сложни за обяснение причини, е дегизиран като птица. Онова, което искам да направя, е да я извадя от мястото, където е скрита, после да я включа, за да съобщи на Галактическия съюз къде се намира вашата планета.

Стърнър се намръщи и се замисли, преди да заговори.

— Ако този Галактически съюз възнамерява да използва насилие, ние не можем да ви помогнем да го извикате.

— Не се бойте. Съюзът се е заклел да не използва насилие.

— Тогава няма проблем. Какво можем да направим, за да ви помогнем?

— Да ме заведете до язовира, това е всичко. Останалото ще направя сам. Ще бъдем трима: вие, аз и добрият доктор Лам. Ще ни трябва храна и вода.

— Ти забрави мен — обади се Мортън.

— Не, не съм те забравил. Сега си вън от армията… не се намесвай. Аз или ще взема птицата незабелязано, или няма. Колкото и да съм мъжествен, не изгарям от желание да се сблъскам с готова да стреля рота от добре тренирани главорези. Остани тук, говори с Шарла, което няма да е много трудно. Събери информация. Научи всичко, което можеш, за онова, което върши армията. Утре вечер се връщам.

— Ще ми бъде приятно да обсъдя Индивидуалния мутуализъм с вас — каза Шарла с меден глас. Мортън моментално се размекна и дори не забеляза, когато тръгнахме.