Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Те трябва да бъдат спрени — заявих. — И аз зная как да го направя. Трябва да се върнем при язовира, при електроцентралата. Сержант Блог и ротата сигурно още са там. Трябва да се върнем, преди да са си тръгнали. Довечера, защото през деня е много опасно. Сега… да вървим. Да намерим по-сигурно място, където да останем до мръкване.

— Не разбирам — каза Стърнър.

— Аз разбирам — усмихна се Мортън, новополучената свобода бе възвърнала неговата интелигентност. — Имаш предвид онази говореща птица, нали? Оставихме я в сандъка с амуниции…

— Под манерките с алкохол. Още една причина да побързаме, преди те да са го изпили и да намерят фалшивото дъно. Когато ти чу птицата да ми говори, тя предаваше гласа на моя приятел, капитан Варод от Галактическия съюз. Една сила на доброто в тази лоша Галактика. Има за задача да поддържа мира. Той не знае къде сме ние… засега. Но знаеше, че отиваме на друга планета. Така че онази птица трябва да съдържа някакъв сигнален прибор, иначе той никога не би я пратил при нас.

— За птицата и спасението! — извика Мортън.

— Птицата, птицата! — извикахме ние щастливи. Другите ни гледаха и мислеха, че сме полудели.

Деветнайсета глава

Белегарик беше голям, обширен град с много малко прави улици или големи сгради извън центъра. Новината се беше разнесла и улиците бяха пълни с пешеходци и велосипедисти. Вървяхме привидно незабелязани. Въпреки това всички изглежда знаеха къде се намираме, защото през няколко минути покрай нас префучаваше някой колоездач и ни съобщаваше последни данни за позициите на врага. Това ни позволи много лесно да избягваме контролните пунктове и барикадите и в същото време ни осигуряваше възможност да разгледаме града. Беше подреден и много чист, пресечен от голяма река. Минахме бързо по един от мостовете, лошо място, където можеха да ни хванат на открито, и продължихме към вилните райони на далечната страна. Рано следобед бяхме в покрайнините. Тук къщите бяха по-малки, градините по-големи.

— Вече сме достатъчно далеч — заявих аз. Бях уморен и набитите от ритането ребра ме боляха. — Можете ли да ни намерите някое местенце, където да се приютим до вечерта?

— Изберете си — отвърна Стърнър и посочи къщите наоколо. — Навсякъде сте добре дошли.

Отворих уста… после отново я затворих. Имах достатъчно време да го попитам за философията на Индивидуалния мутуализъм и бях сигурен, че той гори от нетърпение да ми го обясни. Посочих към най-близката къща, една обикновена дървена къща с боядисани в бяло рамки на прозорците, обградена с цветя. Когато я доближихме, вратата се отвори и една млада девойка ни махна да влезем.

— Заповядайте, заповядайте! — каза момичето. — Ей сега ще донесат храната.

Така стана. Превъзходно угощение след безкрайното количество топла храна, която бяхме изяли по време на пътуването. Нашите домакини ни гледаха одобрително, докато двамата с Мортън издувахме бузи. За десерт домакинята поднесе винен дестилат, който се плъзгаше гладко по небцето.

— Нашите благодарности — кимнах наситен, след като добре се бях натъпкал. — За това, че ни спасихте живота, за храната, която ни поднесохте, за чудесното питие. Приемете нашите благодарности към всички и особено за философията на Индивидуалния мутуализъм, в който мисля, че всички вярвате. — От всички страни закимаха глави. — За който, за съжаление, признавам, никога не бях чувал, преди да посетя вашата прекрасна планета. Бих искал да чуя нещо повече за него.

Всички глави се обърнаха към библиотекарката Грин, която се изправи. И заговори.

— Индивидуалният мутуализъм е повече от философия, политическа система или начин на живот. Сега ще ви прочета цитати от самия създател, Марк Форър, чиято книга по въпроса ще видите на масата тук. — Тя посочи том с кожена подвързия, всички други погледнаха и кимнаха одобрително. — Която ще намерите във всеки дом в Чоджеки. Над нея ще видите също портрет на Марк Форър, създателят, на когото винаги ще бъдем благодарни.

Вдигнах глава към картината и се опулих. Мортън ахна и за двама ни.

— Ако това е Марк Форър — каза той, — тогава той е робот.

— Не, не робот — коригира го Грин. — Интелигентна машина. Една от първите интелигентни машини, според историята. Марк Уанър е имал проблеми с комуникационния интерфейс, които само отчасти били отстранени от Марк Туър…

— Марк четвърти — обадих се аз. — Четвъртата направена интелигентна машина.

— Правилно. Първият абсолютно успешен машинен интелект. Какъв чудесен ден е бил за човешката раса, когато за първи път бил включен Марк Форър. Между присъстващите в онзи драматичен момент е бил един млад учен на име Тод Е’Буй. Той е описал събитието в книга, озаглавена: „Исторически трактат върху някои наблюдения, отнасящи се до създаването на изкуствен интелект“, с подзаглавие „Галванизирано знание“.

Стърнър се надигна от мястото си, докато тя говореше. Той отиде до лавицата, взе едно тънко томче, отвори го и зачете: