Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Приказките по-късно, ако обичате. Налага се колкото се може по-скоро да ви изведем оттук. Трябва да ви оставя от другата страна на тази врата, така че ще следвате Шарла. Улиците навън са пълни с хора, събрали се както им бе заповядано за церемонията по екзекуцията. На всички е казано, че вие идвате и те ще бъдат много щастливи да помогнат за такова необичайно дело като това.

— Внимавайте. В стаята, където бяхме затворени, имаше оптошпионин. Те са ви видели и ще ви потърсят.

— Няма да ме намерят. Довиждане.

Той отвори вратата и излезе, изчезна в тълпата навън. Нашата водачка ни махна с ръка да тръгнем и отвори вратата. Хванах Мортън за ръка — той беше още замаян — и тръгнахме след нея.

Беше странно и напълно невероятно. На улиците се бяха стекли хиляди хора; мъже, жени, деца. И никой не гледаше към нас, нито с нещо показваше, че изобщо ни забелязва. Въпреки това, когато отивахме към тях, те се притискаха плътно един към друг да ни направят място да минем и щом минехме, отново се връщаха към предишното си положение. И всичко се вършеше в мълчание. Вървяхме през непрекъснато отварящо се и затварящо се празно пространство, достатъчно широко да минем през него.

Чух викове в далечината… и изстрели! Хората се развълнуваха и зашумяха, после отново млъкнаха. Продължихме да вървим. Сега тълпата също се движеше, местеше се и се пренареждаше. Разбрах, че нарочно го прави, така че никой, който гледа от прозорците над нас, да не може да ни види.

Когато достигнахме другата страна на улицата, една врата се отвори и се заключи след нас от сивокоса, прилична на монахиня жена.

— Това е библиотекарката Грин — представи я Шарла. — Тя е тази, която организира бягството ви.

— Благодаря, че ни спасихте живота — казах аз, което изразяваше цялата ми благодарност.

— Още не сте спасени — отговори жената. — Прегледах в библиотеката всички книги за затворници и бягства, които можах да намеря. След това с помощта на нашите инженери съставихме току-що използваната формула. За съжаление плана, който намерих в книгата, стигаше само до този момент.

— Не съжалявайте… беше чудесно! — заяви Мортън. — Вие и вашите хора се справихте невероятно добре. А моят приятел Джим случайно е галактически шампион по бягство. Сигурен съм, че той знае какво да направи по-нататък.

— Наистина ли знаете? — попита библиотекарката.

— Разбира се! — отговорих аз с отново обхваналия ме ентусиазъм. — Ние сме достатъчно далеч от врага… така че сега не могат да ни хванат. Колко е голям този град?

Грин стисна устни и се замисли.

— Интересен въпрос. От север на юг бих казала, че е общо…

— Не, почакайте! Не физически размери… искам да кажа колко жители има?

— При последното преброяване на населението в Голям Белегарик имаше шестстотин осемдесет и три хиляди души.

— В такъв случай за момента сме в пълна безопасност. Познавам онези военни типове и зная точно какво ще направят. Първо ще хукнат объркани и ще стрелят. После операцията ще поеме един от най-умните, несъмнено нашият стар приятел Зенър. Той ще заварди пътищата и ще блокира града. След това ще има претърсване къща по къща. Започвайки от най-близките до тази сграда.

— Трябва да бягате! — намеси се Шарла с нежна загриженост. Използвах възможността и я потупах по ръката успокоително. Забелязах, че има нежна и гладка кожа. После отново се върнах на мисълта за бягство.

— Ще избягаме, но организирано, не панически. Щом някой се сети, ще изпратят патрули и в съседните райони. Така че планът е следния. Сменяме тези униформи, присъединяваме се към хората навън и при първа възможност намираме безопасно място извън претърсвания район в покрайнините на града, а след като се стъмни, го напускаме.

— Чудесно! — одобри Шарла и красивите й очи заблестяха. Започнах да харесвам тази планета. — Сега ще ви намеря дрехи. — Тя изскочи от стаята, преди да успея да я попитам как смята да го направи.

Решението й беше просто… при местните условия. Тя бързо се върна с двама мъже.

— Тези мъже изглежда имат същия ръст като вас. Помолих ги да ви дадат дрехите си.

— За нас това е чест — каза по-дребният и другарят му кимна одобрително. — Ще си сменим дрехите.

— Никаква смяна — възразих аз. — Ние ще вземем вашите дрехи, благодарим ви, но нашите униформи трябва да скриете или да унищожите. Ако ви хванат с тях, ще ви разстрелят.

При тези думи те се втрещиха.

— Това не може да е вярно — възкликна библиотекарката.

— Абсолютно вярно е. Казвам ви, че познавам много добре военните…

Чу се бързо почукване на вратата и Шарла я отвори, преди да успея да я спра. Беше Стърнър, задъхан и ококорен.

— Добре ли сте? — попитах го аз и той кимна.

— Не ме видяха, дойдох по друг път. Но чужденците бият хората, нараняват ги безпричинно. Чуваха се гърмежи. Някои са ранени, няма убити, доколкото зная.