Стоманеното сърце

Колко агенти имаха Възмездителите тук? Не можех да си представя, че ще опитат нещо такова с по-малко от двадесетина човека. Поредната експлозия разтресе земята. Защо? Взривовете щяха да привлекат вниманието на Правоприлагането, войниците на Стоманеното сърце. Лакеите и разбойниците бяха достатъчна беля; а Правоприлагането имаше модерни оръжия и няколко бронирани единици — костюми-роботи със силова броня, високи по три метра и половина.

Следващият взрив беше наблизо, само на една пряка. Нещо в първоначалния план се беше объркало, иначе Случайност нямаше да се измъкне от жената в червено. Меган? Как каза, че й е името?

Това беше един от резервните им планове. Но какво опитваха да направят?

От близката алея изхвърча една фигура и едва не ме накара да подскоча. Останах на място, ругаейки снайпериста, но леко извъртях глава да погледна. Фигурата беше облечена в червено и още носеше белезници. Случайност.

Взривовете, разбрах аз. Целта им е да го подплашат и да го върнат в тази посока!

Случайност прекоси улицата, обърна се и затича към мен. Меган, ако изобщо така се казваше, излетя от същата алея като него. Тръгна насам в опит да го догони, но недалеч зад нея от съседната улица връхлетя още една група фигури.

Четирима от разбойниците на Шприцър, в костюми и с полуавтоматични пистолети. Целеха се в Меган.

Гледах от другата страна на улицата как Меган и Случайност ме подминават. Разбойниците ми се падаха далеч вдясно, а Меган и Епичният ми се падаха отляво. Всички бяхме на една и съща тъмна улица.

Хайде!, приканих аз наум снайпериста. Тя не ги вижда! Ще я улучат. Свали ги!

Нищо. Разбойниците прицелиха оръжията си. Усетих как по врата ми се стича вадичка пот. После стиснах зъби, търкулнах се настрани, измъкнах пушката и се прицелих в един от преследвачите.

Поех дълбоко дъх, успокоих сърцето си и натиснах спусъка с ясното очакване да бъда улучен в главата някъде отгоре.

4.

Пистолетът е като фишек. Палиш, хвърляш и никога не знаеш със сигурност къде ще падне и какви поражения ще нанесе.

Един Узи е още по-зле — все едно наниз фишеци. Много по-вероятно да удари някого, но въпреки това неудобен и непокорен.

Пушката е елегантна. Тя е продължение на твоята воля. Прицелваш се, обираш спусъка, работата става. В ръцете на изпълнения със спокойствие експерт нищо не е по-смъртоносно от добрата пушка.

Първият разбойник падна от изстрела ми. Леко придвижих пушката настрана и после натиснах отново. Вторият рухна. Другите двама свалиха оръжията си и се заизмъкваха.

Поглеждам. Натискам. Третият пада. Последният търчеше презглава, когато се прицелих в него, и успя да се прикрие. Изпитах колебание, сърбеше ме гръбнакът — очаквах да усетя куршума от снайперската пушка да удари гърба ми. Не долетя. Явно Хардман бе разбрал, че съм от добрите.

Изправих се неуверено. След това, без да знам какво друго да върша, се обърнах наляво и се втурнах с всичка сила по улицата след Случайност и жената-Възмездител. Епичният изруга и се оттегли към някакъв страничен сокак. Улиците бяха напълно празни. Нашите експлозии и пушечен огън бяха накарали всички наоколо да се ометат — такива неща не бяха рядко явление в Нюкаго.

Меган се понесе след Случайност; успях да свия встрани и да я засека. Тя ме изгледа ядно, докато се носехме рамо до рамо по улицата след Епичния.

— Казах ти да не се месиш! — кресна тя.

— Добре, че не ти обърнах внимание! Току-що ти спасих живота.

— Затова и не те застрелях. Разкарай се.

Не й обърнах внимание. Тичешком смъкнах пушката и се прицелих в Епичния. Не улучих — много трудно е да тичаш и да стреляш едновременно. Бърз е!, помислих си раздразнено.

— Няма полза. Не можеш да го улучиш.

— Мога да го забавя — отвърнах аз и свалих пушката. Претичахме покрай една кръчма със загасени светлини и затворени врати. Група нервни клиенти гледаха през прозореца. — Избягването на изстрелите ще го извади от равновесие.

— Не и задълго.

— Трябва двамата да стреляме едновременно. Можем да го заковем между двата куршума, така че, накъдето и да свърне, да попадне на един от тях. Шахмат.

— Ти луд ли си? — попита тя, тичайки. — Това ще е почти невъзможно.

Права беше.

— Добре. Тогава да използваме слабостта му. Знам, че я знаеш! Иначе нямаше да му сложиш белезниците.

— Няма да помогне — отговори тя и свърна край една улична лампа.

— В твоя случай свърши работа. Кажи ми и аз ще я използвам.

— Слонце — наруга ме тя. — Чувството му за опасност се притъпява, ако е привлечен от теб. Значи ако не те намери много по-хубав, отколкото би трябвало, няма да помогне.

Ох. Това, виж, си беше проблем.

— Трябва да… — подзе тя и млъкна, вдигайки пръст до ухото си, докато тичахме. — Не! Джон, мога да се справя! Не ми пука колко са близо!

Опитват да я накарат да се изтегли, заключих аз. Не след дълго Правоприлагането щяха да се появят.