Стоманеното сърце

— Имате електричество — установих аз. — Как се сдобихте с електричество?

— Закачихме се към една стара линия на метрото — отговори Коуди, който тъкмо излизаше от тунела. — Полузавършена и забравена. Мястото е такова, че дори Стоманеното сърце не знае всичките му ъгълчета и задънени улици.

— Поредното доказателство за лудостта на Копачите — допълни Ейбрахам. — Навързали са захранването доста странно. Намирали сме стаи, които са напълно запечатани, обаче с години лампите светят от само себе си. Repaire des fantomes.

Проф излезе от една от страничните стаи.

— Меган ми каза, че си спасил информацията, обаче методите ти били… неконвенционални.

Застаряващият, но жилав мъж още носеше черната лабораторна престилка.

— Да, по дяволите — обади се Коуди и преметна пушката си през рамо.

Проф изсумтя.

— Добре. Да видим какво си донесъл, преди да реша дали да ти се карам или не. — Той се пресегна за раницата, която Меган държеше в ръка.

— Всъщност — подзех аз и пристъпих към нея, — аз мога да…

— Ти, синко, ще си седнеш, докато аз прегледам това. Изцяло. После ще говорим.

Гласът му беше спокоен, но аз схванах посланието. Седнах до стоманената маса и се замислих, а останалите се насъбраха около раницата и взеха да разлистват живота ми.

12.

— Охо — възкликна Коуди. — Честно казано, момко, мислех си, че преувеличаваш. Ама ти наистина си завършен супермозък, а?

Изчервих се и си останах седнал. Бяха отворили папките и бяха разпръснали съдържанието им. После минаха на тетрадките, предаваха си ги един на друг и ги разучаваха. Коуди най-сетне загуби интерес и дойде да седне при мен — опря се на лакти с гръб към масата.

— Имах работа за вършене — обясних аз. — Реших да я върша добре.

— Впечатляващо — рече Тиа. Тя седеше по турски на пода. Беше обула джинси, но още носеше блуза и блейзер, а прическата на късата й червена коса беше безупречна. Вдигна една от тетрадките ми. — Организацията е рудиментарна и не си ползвал стандартните класификации. Но е изчерпателно.

— Че има ли стандартни класификации?

— Няколко различни системи. Изглежда си уловил някои термини, които минават от система в система. Например Висш Епичен. Аз лично предпочитам системата на степенуването. На други места си измислил интересни неща. Наистина харесвам част от твоята терминология. Първична непобедимост, да речем.

— Благодаря — отвърнах аз, въпреки че малко се смущавах. Много ясно, че съществуваха начини за класифициране на Епичните. Аз обаче нямах нито образованието, нито средствата да уча такива неща, затова си бях измислил собствена система.

Оказа се изненадващо лесно. Имаше и особени случаи, разбира се — странни Епични, чиито сили не попадаха в нито една класификация, обаче удивително голям брой от останалите показваха сходства. Винаги имаше индивидуални особености като трепкането на илюзиите на Рефракционната. Основните способности обаче често много си приличаха.

— Обясни ми това — каза Тиа и вдигна друга тетрадка.

Без особено желание се смъкнах от стола и седнах на пода до нея. Сочеше бележка, която бях сложил под данните за един Епичен на име Твърдината.

— Това е моят знак за Стоманеното сърце. Твърдината показва способност като неговата. Наблюдавам всички подобни Епични. Ако ги убият или ако те разкрият някакво ограничение на силите си, искам да съм наясно с това.

Тиа кимна.

— А защо не си събрал менталните илюзионисти с манипулаторите на фотони?

— Харесва ми да ги групирам на основата на техните ограничения — обясних аз, взех индекса и отгърнах на определена страница, която да й покажа. Епичните с илюзионистки сили се деляха на две групи. Едните наистина променяха поведението на светлината и създаваха илюзии чрез самите фотони. Другите създаваха илюзии като действаха върху умовете на околните. Те всъщност създаваха халюцинации, а не истински илюзии.

— Виж — казах аз и посочих. — Менталните илюзионисти имат ограничения, подобни на тези на останалите менталисти, онези с хипнотизаторски способности или със способности за контрол на мисълта. Илюзионистите, които могат да променят светлината, действат другояче. Те са много по-близки до Епичните, които могат да манипулират електричеството.

Коуди тихичко подсвирна. Беше извадил манерка и я държеше в ръка, все още облегнат на масата.

— Момко, май трябва да си поприказваме с колко време разполагаш и как да го използваме по-добре.

— Какво по-добро от проучване как да се изтребват Епичните? — попита Тиа и попривдигна вежда.

— Разбира се, че има — отвърна Коуди и си сръбна от манерката. — Помисли си какво би постигнал, ако го сложа да организира всички кръчми в града, в името на бирата!

— Ох, моля ти се — сухо рече Тиа и прелисти записките ми.

— Ейбрахам — каза Коуди, — питай ме защо е трагедия, че младият Дейвид е прекарал толкова време над тези тетрадки.

— Защо е трагедия, че момчето е направило такова проучване? — попита Ейбрахам и продължи да си чисти пушката.

— Твърде проницателен въпрос. Много ти благодаря, че го зададе.

— Удоволствието беше изцяло мое.

Коуди надигна манерката и продължи.