Стоманеното сърце

— Само един ли? — обади се Коуди, облегнат на стената. Все едно се облягаше на въздуха. — Да видим: невероятна сила, може да изстрелва залпове енергия от ръцете си, може да превръща всичко неживо в стомана, може да управлява ветровете и да лети със съвършен контрол… О, и е напълно неуязвим за куршуми, хладни оръжия, огън, радиация, удар с тъп предмет, удушаване и взрив. Това са примерно три неща, момичето ми.

И вдигна четири пръста.

Меган завъртя очи.

— Всичко това е вярно — отговори тя, после пак се обърна към мен. — Но нищо от изброеното не е даже първият проблем.

— Първият проблем е да го намерим — тихо каза Проф. Двамата с Тиа бяха извадили сгъваеми столове и седяха в средата на въображаемия покрив. — Стоманеното сърце е параноик. Той гледа да е сигурен никой да не знае къде точно се намира.

— Точно така — каза Меган, вдигна ръце и с издадени палци почна да управлява изобразителя. Понесохме се през Нюкаго, а сградите минаха като в гъста мъгла под нас.

Аз потръпнах и стомахът ми се преобърна. Пресегнах се към стената, обаче не знаех къде се намира, и се запрепъвах, докато я открия. Внезапно спряхме, увиснахме във въздуха и видяхме двореца на Стоманеното сърце.

Представляваше мрачна крепост от анодирана стомана, която се издигаше в края на града, върху онази част от езерото, която беше превърната в стомана. Простираше се в двете посоки, дълга редица тъмен метал с кули, трегери и ходници. Като някаква кръстоска между старо викторианско имение, средновековен замък и нефтена платформа. Ослепителни червени светлини грееха от дълбините на ниши, а от комините бълваше дим — черен на фона на черното небе.

— Казват, че нарочно е построил двореца объркващ — рече Меган. — Има стотици стаи и всяка нощ спи в различна спалня, храни се в различна трапезария. Предполага се, че дори персоналът не знае къде ще бъде той. — Тя враждебно се обърна към мен. — Никога няма да го намериш. Това е първият проблем.

Аз се олюлях. Още имах чувството, че стоим във въздуха, макар явно никой от другите да не изпитваше затруднения.

— Можем ли… — обърнах се аз замаяно към Ейбрахам.

Той се ухили, направи някакви движения и ни върна на покрива на една недалечна сграда. Имаше малък комин и когато „кацнахме“, той се размаза на пода и стана двуизмерен. Това не беше холограма — доколкото знаех, никой не беше постигнал такова ниво на илюзия чрез технология. Беше си само много напреднала употреба на шест екрана и малко триизмерно изображение.

— Добре — казах аз, когато се почувствах по-стабилен. — Както и да е, това би било проблем.

— Освен ако? — попита Проф.

— Освен ако не е нужно да намираме Стоманеното сърце. Той ще дойде при нас.

— Той вече рядко се появява на публично място — каза Меган. — А ако го прави, то е изменчиво. Как, в името на пламъците на Злочестие, ти ще…

— Кривата линия — прекъснах я аз. Епичната, която накара земята да погълне банката в онзи ужасен ден, когато баща ми беше убит, и която по-късно предизвика Стоманеното сърце.

— Дейвид има право — каза Ейбрахам. — Стоманеното сърце излезе от скривалището си, за да се бие с нея, когато тя опита да превземе Нюкаго.

— И когато Тържеството на омразата дойде — добавих аз, — Стоманеното сърце лично отговори на предизвикателството.

— Доколкото си спомням — намеси се Проф, — те разрушиха цяла улица при този сблъсък.

— Трябва да е било голяма веселба — отбеляза Коуди.

— Да — отвърнах аз. Имах снимки от този бой.

— Значи ти казваш, че трябва да убедим някой силен Епичен да дойде в Нюкаго и да го предизвика — сухо каза Меган. — И ние ще знаем къде се намира. Лесна работа.

— Не, не — възразих аз и се обърнах към тях, загърбвайки тъмната димяща грамада на двореца. — Това е първата част от плана. Караме Стоманеното сърце да мисли, че някой могъщ Епичен идва да го предизвика.

— И как бихме могли да направим това? — попита Коуди.

— Вече сме започнали — обясних аз. — Сега разпространяваме мълвата, че Случайност е убит от агенти на нов Епичен. Започваме да нападаме други Епични и създаваме впечатлението, че това е работа на същия съперник. После пращаме на Стоманеното сърце ултиматум — ако иска убийствата на подчинените му да престанат, ще трябва да излезе и да се бие.

— И той ще излезе. Стига да сме достатъчно убедителни. Проф, ти каза, че той е параноик. Прав си. Такъв е. И не може да устои на предизвикателство към властта му. Винаги лично се заема със съперниците, точно както постъпи със Смъртоносното посочване преди толкова много години. Ако има нещо, в което Възмездителите да са добри, това е избиването на Епични. Ако за кратко време убием достатъчно Епични в града, това ще е заплаха за Стоманеното сърце. Можем да го измъкнем навън, сами да изберем бойното поле. Можем да го накараме да дойде при нас и да попадне право в капана ни.

— Няма да стане — отсече Меган. — Просто ще прати Зарево или Повелителя на нощта.

Зарево и Повелителя на нощта — двама изключително могъщи Висши Епични, които бяха телохранители на Стоманеното сърце и негова дясна ръка. Бяха опасни почти колкото него самия.