Стоманеното сърце

— Наложи ли се, ще убия Правоприлагащ — отвърнах аз и устоях на погледа й. — Но няма да се разсейвам и да ги преследвам. Аз имам цел. Ще видя смъртта на Стоманеното сърце. Само това има значение.

— Айде бе — рече Меган и се извърна от мен. — Това не е отговор.

— Да не спираме — намеси се Коуди и кимна по посока на една стълба към по-дълбоките тунели.

— Той е учен, момко — обясняваше Коуди, докато вървяхме през тесните коридори в стоманените катакомби. — Изследвал е Епичните в началото. Създал е няколко доста забележителни устройства на основата на онова, което сме научили от тях. Затова му викат Проф, ако не броим фамилията, де.

Кимнах умислено. Сега, когато бяхме дълбоко под земята, Коуди се беше поотпуснал. А Меган още беше напрегната. Вървеше напред с мобилния в ръка и пращаше на Проф рапорт за мисията. Коуди беше включил светлината на своя и го беше закрепил високо вляво на камуфлажното си яке. Аз бях извадил картата от моя. Коуди каза, че било добра идея, поне докато Ейбрахам или Тиа успеят да го хакнат.

Оказа се, че не вярват даже на Фабриката Летящ Рицар. Възмездителите обикновено оставяха мобилните свързани само един с друг, а трансмисиите криптираха двустранно, без да ползват редовната мрежа. Докато не криптират и моя, поне можех да го ползвам като камера или като фенерче.

Коуди крачеше отпуснато, с пушката на рамо; беше преметнал ръка през нея и дланта му висеше. Явно със смъртта на Рефракционната бях спечелил неговото одобрение.

— И къде е работил? — попитах аз, жаден да узная още за Проф. За Възмездителите имаше прекалено много слухове и прекалено малко реални факти.

— Нямам представа — призна Коуди. — Никой не е сигурен за миналото на Проф, но Тиа може и да знае нещичко. Тя не говори за това. Ние с Ейб се обзалагаме каква е била работата на Проф. Почти съм сигурен, че е бил в някаква тайна правителствена агенция.

— Нима?

— Определено. Няма да се изненадам, ако е бил в организацията, която причини Злочестие.

Това беше една от теориите — че правителството на Съединените щати, а според други, Европейският съюз, някак си е задействало Злочестие, докато е опитвало да стартира проект за свръхчовек. Според мен това беше пресилено. Все си мислех, че е някаква комета, заловена от земната гравитация, но не знаех дали е научно обосновано. Може би беше сателит. Това би паснало на теорията на Коуди.

Не беше единственият, за когото цялата работа миришеше на конспирация. Около Епичните имаше много неща, които не се връзваха.

— О, докара онзи поглед — рече Коуди и ме посочи с пръст.

— Онзи поглед?

— Мислиш ме за откачен.

— Не. Не, разбира се.

— Напротив. Нищо. Всичко е наред. Знам каквото знам, нищо че Проф върти очи, щом заговоря за това. — Коуди се усмихна. — Но това е друга история. А за разработките на Проф: според мен трябва да е било някакво оръжейно производство. В крайна сметка, нали той създаде тензорите.

— Тензори ли?

— Проф не би искал да говориш за това — рече Меган през рамо. — Никой не е позволявал той да знае за тях — додаде тя и ме стрелна с очи.

— Аз позволявам — спокойно отвърна Коуди. — Без това скоро ще ги види. И не ми цитирай правилата на Проф.

Меган затвори уста; явно се канеше да направи тъкмо това.

— Тензори ли? — попитах пак.

— Нещо, което Проф изобрети — обясни Коуди. — Или точно преди, или точно след като е напуснал лабораторията. Има няколко подобни неща, изобретения, които ни дават нашето основно предимство пред Епичните. Едно от тях са якетата ни — те носят на доста пердах. Друго са тензорите.

— Ама какво е това?

— Ръкавици. Тоест, устройство във формата на ръкавици. Създават вибрации, които разрушават твърди тела. Действат най-добре на плътни вещества като камъни и метали, някои видове дървесина. Превръщат ги в прах, но не причиняват нищо на живо животно или човек.

— Майтапиш се.

През всичките си години на проучвания никога не бях чул за подобна технология.

— Ни най-малко — отвърна Коуди. — Обаче са трудни за употреба. Ейбрахам и Тиа най-много ги бива. Но ти сам ще видиш. Тензорите ни позволяват да отидем там, където не се предполага да бъдем. Където не се очаква.

— Удивително — рекох аз, докато мислите ми препускаха. Възмездителите наистина имаха репутацията, че са способни да се доберат до неподозирани места. Имаше истории… Епични, убити в собствените им стаи, добре охранявани и смятани за безопасни. Почти магически измъквания.

Устройство, което може да превръща камък и метал в прах… Можеш да проникнеш зад заключени врати, независимо от мерките за сигурност. Можеш да саботираш превозни средства. Може би дори да събаряш сгради. Внезапно някои от най-смайващите мистерии около Възмездителите ми се изясниха. Как са хванали в капан Буреносния, как са се измъкнали, когато Пораждащият войни почти ги е заловил.

Налагаше се да влизат хитро, за да не оставят видими дупки, които да ги издадат. Все пак разбирах как става.

— Но защо… — попитах смаяно аз — защо ми казваш всичко това?