Стоманеното сърце

Трябваше само да се надявам, че е в стаята. Обаче не можех да действам, докато Коуди и Меган не изпълнеха своята роля в плана ми, затова напрегнато ги чаках.

Двамата войници измъкнаха тетрадките и папките измежду двете парчета дунапрен, от които се състоеше матракът. Единият разлисти записките.

— Това е информация за Епичните, сър — доложи той.

— Мислех, че ще мога да видя как Случайност се бие с друг Епичен — казах аз, забил поглед в пода. — Когато открих, че става нещо ужасно, опитах да се измъкна. Бях там само да видя какво ще стане, разбирате ли?

Офицерът почна да разглежда тетрадките. Войникът, който ме наблюдаваше, явно се смущаваше от нещо. Току поглеждаше първо към мен, после към другите.

— Сериозно си загазил, поданико — рече офицерът и хвърли една от тетрадките ми на пода. — Един Епичен, важен при това, е мъртъв.

— Нямам нищо общо! Кълна се. Аз…

— Ба.

Водачът даде знак на другия войник.

— Събери това.

— Сър — обади се онзи, който ме наблюдаваше. — Той може и да говори истината.

Аз се поколебах. Този глас…

— Рой? — казах потресен. Той навърши пълнолетие една година преди мен… и после постъпи в Правоприлагането.

Офицерът отново ме погледна.

— Ти познаваш този поданик?

— Тъй вярно — неохотно отвърна Рой. Беше висок и риж. Открай време го харесвах. Във Фабриката беше помощник — Марта даваше тази длъжност на по-големите момчета; те трябваше да предпазват от тормоз по-малките и по-слабите работници. Той си вършеше работата добре.

— И не каза нищо? — строго попита водещият офицер.

— Аз… виноват, сър. Трябваше да кажа. Той все се захласваше по Епичните. Виждал съм го да пресича пеш половината град и да чака под дъжда, само защото е чул, че може би ще мине някой нов Епичен. Ако научеше нещо за сражение между двама Епични, отиваше да гледа, независимо дали това е добра идея или не.

— Прилича ми точно на такъв тип човек, който не би трябвало да е на улицата — отсъди офицерът. — Събери това. Синко, ще дойдеш и ще ни кажеш точно какво си видял. Ако свършиш добра работа, може и да преживееш нощта. Това…

Навън прозвуча изстрел. Лицето на офицера разцъфна в червено и предната част на шлема му избухна, когато куршумът го улучи.

Търкулнах се към раницата. Коуди и Меган си бяха свършили работата — безшумно бяха свалили снайпериста и бяха заели позиция да ме подкрепят.

Рязко отлепих велкрото отстрани на раницата и измъкнах пистолета, после бързо стрелях в бедрото на Рой. Куршумите улучиха отвор в неговата броня от подсилена пластмаса и го събориха, макар че почти не уцелих. Проклети пистолети.

Другият войник падна след добре прицелен изстрел на Коуди, който трябваше да се намира върху онази катерушка отвън. Не спрях да проверявам дали третият войник е мъртъв — Рефракционната може би беше в стаята, въоръжена и готова за стрелба. Извадих димката и дръпнах щифта.

Хвърлих я. От нея излетя струя сив дим и изпълни стаята. Затаих дъх, вдигнах пистолета. Силите на Рефракционната щяха да бъдат неутрализирани, щом димът я докоснеше. Зачаках да се появи.

Нищо не се случи. Тя не беше в стаята.

Сподавих една ругатня и все още сдържайки дъха си, погледнах към Рой. Той опитваше да се придвижи, държеше крака си и се мъчеше да насочи пушката към мен. Скочих през дима и изритах пушката настрани. После измъкнах пистолета му от кобура и го захвърлих. И двете оръжия щяха да са безполезни за мен, понеже бяха свързани с ръкавиците му.

Ръката на Рой беше в джоба му. Опрях пистолета си в слепоочието му и я измъкнах. Опитал беше да набере номер на мобилния. Запънах пистолета и той пусна апарата.

— И без това е твърде късно, Дейвид — просъска Рой и после закашля от дима. — Конфлукс ще разбере в мига, когато не сме на линия. Още Ядра са на път насам. Ще пуснат и шпиони да наблюдават. Сигурно вече са тук.

Все още без да дишам, пребърках джобовете на панталоните му. Нямаше други оръжия.

— Държиш се глупаво, Дейвид — продължи Рой, кашляйки. Не му обърнах внимание и огледах стаята. Налагаше се отново да почна да дишам, а димът ставаше непоносим.

Къде беше Рефракционната? Може би на стълбищната площадка. Изритах димката навън с надеждата тя да е там.

Нищо. Или бърках относно слабото й място, или тя беше решила да не идва с екипа за мен.

Ами ако се прокрадваше към Меган и Коуди? Никога не биха забелязали, че се приближава.

Погледнах надолу. Мобилния на Рой.

Струва си да опитам.

Грабнах мобилния и отворих на указателя. Рефракционната беше вписана под прозвището си. Повечето Епични предпочитаха така.

Набрах.

Почти веднага на детската площадка прозвуча изстрел.

Не можех повече да сдържам дъха си. Шмугнах се навън, останах присвит и изритах димката от стълбищната площадка. Заслизах по стълбите и почнах да дишам дълбоко.

После със сълзящи очи огледах детската площадка. Коуди клечеше отгоре на катерушката с извадена пушка. В основата й стоеше Меган с пистолет, а в краката й лежеше тяло в черно и жълто. Рефракционната.

Меган стреля още веднъж в нея, просто за сигурност, но жената явно беше мъртва.

Поредният елиминиран Епичен.

11.