Стоманеното сърце

Огледах далечните стени. До едно от стълбищата имаше няколко празни кофи за боклук и няколко вързани с вериги мотоциклета. Разни буци метал бяха мацнати с киселина от предприемчиви улични артисти. Не беше разрешено, обаче хората тихомълком ги насърчаваха. Това беше едно от малкото проявления на неподчинение, в които обикновените хора изобщо се забъркваха.

— Добре. Можем да чакаме тук и да блеем, докато те наистина дойдат — каза Коуди и се почеса по лицето с облечен в кожена ръкавица пръст. — Или пък можем просто да влезем. Да се заемаме.

Той се изправи.

— Чакай! — казах аз, грабнах го за ръката и го дръпнах обратно долу. Сърцето ми се обърна.

— Какво има? — попита Коуди тревожно и смъкна пушката си. Тя беше отлично направена — стара, но добре поддържана, с голям мерник; заглушителят беше същинско произведение на изкуството. Така и не успях да се сдобия с подобна пушка. По-евтините не струваха, пък и установих, че ми е твърде трудно да се прицелвам с тях.

— Ето — отговорих аз и посочих кофата за смет. — Гледай.

Той се свъси, но направи както му казах. Умът ми препускаше, ровеше във фрагменти от изследванията ми, които бях запомнил. Имах нужда от моите записки. Трептене. Епичен илюзионист… кой ли беше това?

Рефракционната, досетих се аз за името. Епична от клас С със способността да става невидима.

— За какво следя? Да не би някоя котка да ти изкара акъла… — Коуди прекъсна, когато кофата отново трепна. Той се намръщи и приклекна по-ниско. — Какво е това?

— Епичен — отговори Меган и присви очи. — Някои от по-низшите Епични с илюзионистки способности се затрудняват да поддържат точен образ.

— Наричат я Рефракционната — тихо додадох аз. — Доста е умела, способна е да създава сложни визуални проявления. Но не е твърде могъща и в илюзиите й винаги има нещо издайническо. Обикновено трептят, все едно светлината се отразява от тях.

Коуди насочи пушката си, за да види по-добре през мерника.

— Казваш значи, че тази кофа всъщност я няма. Тя крие нещо друго. Сигурно от Правоприлагането?

— Бих допуснал нещо такова — отговорих аз.

— Момко, а може ли да бъде поразена от куршум?

— Да, тя не е Висш Епичен. Обаче, Коуди, тя може да не е там.

— Нали ей сега каза…

— Тя е илюзионист от клас С — обясних аз. — Но вторичната й сила е способност да става невидима клас В. Илюзиите често вървят със способността да ставаш невидим. Както и да е, тя самата може да стане невидима, обаче не може да направи невидимо нищо друго — трябва да прикрива другите с някаква илюзия. Почти съм сигурен, че зад тези кофи Рефракционната крие отряд от Правоприлагането, но ако е умна — а тя е — тя самата ще е някъде другаде.

Кръстът ме засърбя. Мразех Епични илюзионисти. Никога не знаеш къде са. Даже и най-слабите от тях — клас Д или Е по моята система на нотация — можеха да създадат достатъчно голяма илюзия, за да се скрият. А ако можеха да се направят невидими, нещата ставаха още по-зле.

— Ето там — прошепна Меган и посочи една от по-големите катерушки, нещо като дървен форт. — Виждате ли клетките отгоре на тази куличка? Ей сега трепнаха. Някой се крие в тях.

— Достатъчни са само за един човек — отговорих аз. — Който и да е там, от тази позиция може да гледа право в моя апартамент, през вратата. Снайперист ли е?

— Най-вероятно — каза Меган.

— Значи Рефракционната е наблизо — предположих аз. — Трябва да вижда катерушките и фалшивите кофи за боклук, за да поддържа илюзията. Обхватът на силите й не е голям.

— Как да я измъкнем? — попита Меган.

— Доколкото си спомням, тя обича да участва. Ако успеем да размърдаме Правоприлагането, тя ще остане близо до тях, в случай че е нужно да дава заповеди или да създава илюзии, с които да им помага.

— Искри! — прошепна Коуди. — Откъде знаеш всичко това, момко?

— Ти не слушаше ли? — тихо попита Меган. — Той с това се занимава. Около него е изградил живота си. Изучава ги.

Коуди поглади брадичката си. Май беше взел всичките ми по-раншни приказки за перчене.

— Знаеш ли слабото й място?

— Имам го записано. Мъча се да си припомня. Ух… хммм. Илюзионистите обикновено не могат да виждат, ако се направят напълно невидими. Необходимо е светлината да попада върху ирисите им. Значи можеш да търсиш очите. Но истински умелите илюзионисти правят очите си в такъв цвят, че да се сливат с околната среда. Това обаче не е истинска слабост на Рефракционната, а по-скоро ограничение на самите илюзии.

Какво ли беше?

— Дим — възкликнах аз и после се изчервих заради шума. Меган ме стрелна с поглед. — Това е слабото й място — продължих аз шепнешком. — Винаги избягва хора, които пушат и страни от всякакъв огън. Това е доста добре известно и е разумно доказано, доколкото има нещо разумно в слабостите на Епичните.

— Сиреч пак се връщаме към това да запалим жилището — каза Коуди. Изглеждаше развълнуван от перспективата.

— Какво? Не.

— Проф каза…