Стоманеното сърце

Чукнах бутона за пълно изключване на звука на моя мобилен. Чух се да казвам:

— Извинявай.

Меган повдигна едната си вежда към мен.

— Че направих това на Възмездителите — обясних аз. — Че заради мен всичко се разви по-различно, отколкото ти го искаше. Че ви въвлякох в това.

Тя сви рамене, после също почука по бутона си за изключване на звука.

— Преглътнала съм го.

— Какво се промени?

— Излиза, че твърде много те харесвам, за да те ненавиждам, Колене.

Тя ме изгледа.

— Не си го набивай в главата.

Не се притеснявах за главата си. От друга страна, сърцето ми беше нещо различно. Заля ме вълна от шок. Тя наистина ли каза това?

Преди да мога да се разнежа твърде обаче, мобилният ми телефон просветна. Проф опитваше да се свърже с нас. Чукнах го с бързо движение.

— Вие двамата, стойте включени — каза ни той. Звучеше малко подозрително. — Поддържайте линията свързана.

— Тъй вярно — отвърнах незабавно аз.

— Осем минути — поясни Тиа. — Конвоят зави наляво към „Фриуонтън“. Завийте надясно на следващата пресечка, за да продължите за прихващане.

Меган се съсредоточи върху шофирането, а аз няколко пъти прегледах плана в ума си — за да не се съсредоточавам твърде много върху нея.

Ще направим това просто, каза Проф. Без никакви прищевки. Конфлукс е уязвим. Той е интригант, организатор, той дърпа конците, но няма сили, които да го защитават. Доближаваме се плътно до кавалкадата и Ейбрахам използва търсача, за да установи дали в колата наистина има могъщ Епичен. Микробусът се изпречва пред конвоя; отваряме задните врати, където стои Коуди, облечен в костюм. Коуди вдига ръце; Ейбрахам стреля с електромагнитното оръдие иззад него. Надяваме се, че в бъркотията ще изглежда, сякаш е изстрелял заряда с ръката си. Удряме цялата лимузина, не оставяме нищо освен сгурия, а после изчезваме. Оцелелите телохранители на мотоциклети могат да разнесат историята.

Щеше да стане. Да се надяваме. Без Конфлукс, който да дава способността си на високопоставените служители в Правоприлагането, бронетанковите части, енергийните оръжия и хеликоптерите щяха да спрат да работят. Горивните клетки щяха да се изтощят, а градът да остане без електричество.

— Приближаваме се — тихо произнесе Тиа. — Лимузината свива надясно по улица „Бийгъл“. Проф, използвай бета формацията; уверена съм, че отиват в горната част на града, а това значи, че ще излязат на улица „Фингър“. Меган, все още си по план.

— Готово — обади се Проф. — Бях се насочил натам.

Минахме покрай изоставен парк от старото време. Познаваше се по замръзналите бурени и паднали клони, превърнати в стомана. Само мъртвите растения се бяха изменили — Стоманеното сърце не можеше да влияе на живите същества. Всъщност, ударите му не влияеха твърде много върху нещата в близост до живо тяло. Дрехите на човек често не се променяха, за разлика от земята под него.

Тази странност беше често срещана при Епическите сили; това бе едно от неразбираемите от научна гледна точка неща. От позицията на науката мъртвото и живото тяло можеха да са много подобни. Мъртвото обаче можеше да бъде засегнато от множество от по-необичайните Епически сили, а живото — не.

Дъхът ми запоти прозореца, докато минавахме край игрището — вече не безопасно място за игра. Сега плевелите представляваха нащърбени парчета метал. Стоманата на Стоманеното сърце не ръждясваше, но можеше да се чупи и да оставя остри ръбове.

— Окей — обади се Проф след няколко минути. — На място съм. Катеря се по външната страна на постройката. Меган, искам да ми повториш алтернативните ни планове.

— Нищо няма да тръгне наопаки — отвърна тя; гласът й прозвуча едновременно до мен и в слушалката на ухото ми.

— Винаги нещо тръгва наопаки — възрази Проф. Можех да го чуя как пъхти, докато се катери, при все че имаше граватонен колан като помощно средство. — Алтернативните планове.

— Ако ти или Тиа наредите — започна Меган, — ние се изтегляме и се разделяме. Ти ще отвлечеш вниманието. Ние, четиримата от микробуса, ще се разделим на две групи и ще тръгнем в противоположни направления към сборен пункт гама.

— Ей това не го разбирам — включих се аз. — Как точно ще тръгнем в различни посоки? Имаме само един микробус.

— О, тук отзад имаме малка изненада, момко — намеси се Коуди; бях му включил звука, когато направих същото за Проф и за останалите. — Всъщност се надявам нещо да се прецака. Някак си ми се ще да го използвам.