Стоманеното сърце

— Звукът на гайдата е най-величественият звук, който сте чували — обясни Коуди с бурни жестове, докато вървяхме по коридора към укритието. — Мелодично съчетание от сила, крехкост и чудо.

— Звучи като натъпкани в миксера умиращи котки — каза ми Тиа.

Коуди погледна тъжно.

— Да, и прелестна е тази мелодия, девойко.

— Чакай малко — спрях го аз и вдигнах пръст. — Тези гайди. За да бъдат направени… ти какво каза? Само трябвало да убиеш някой мъничък дракон, а те били напълно истински и въобще не били митологични — и до днес живеели в Шотландските планини.

— Да — потвърди Коуди. — Важното е да намериш някой малък. Големите са твърде опасни, нали така, а и от пикочния им мехур не можеш да направиш добра гайда. Но трябва ти да го убиеш, разбираш ли. Гайдарят трябва да е убил своя дракон. Това е част от обичая.

— След това — продължих аз — трябвало да отрежеш пикочния мехур и да поставиш… какво беше?

— Резбовани рога от еднорог, за да направиш свирките — каза Коуди. — Имам предвид, можеш да използваш нещо по-малко недостъпно, като слонова кост. Но ако ще бъдеш пурист, трябва да са рога от еднорог.

— Възхитително — изкоментира Тиа.

— Величествена дума — рече Коуди. — Разбира се, тя е шотландска. Идва от деликатността, на която се възхищаваме; в нея сричката Дел идва от Дал Риата, древното и могъщо кралство от шотландските легенди. Да, мисля, че една от великите песни за гайда е от онова време. Abharsair e d’a chois e na Dun Eideann.

— Аб… ха… какво? — попитах аз.

— Abharsair e d’a chois e na Dun Eideann — повтори Коуди. — Нежно и поетично име, което не може да се преведе на английски…

— На шотландския келтски диалект означава Дяволът слезе в Единбург — каза Тиа и се наведе към мен, но говореше достатъчно високо, та Коуди да може да чува.

По изключение Коуди не можа да каже нищо.

— Говориш шотландския келтски, момиче?

— Не — отвърна му Тиа. — Потърсих го последния път, когато разказваше това.

— Хъм… намери ли го?

— Да. Въпреки че твоят превод е съмнителен.

— Хайде сега. Винаги съм твърдял, че си умница, девойче. Наистина.

Той се прокашля в ръка.

— О, виж ти. В базата сме. Ще разкажа историята по-нататък.

Другите бяха стигнали до скривалището малко по-рано и Коуди препусна да ги види, а после тръгна след Меган към тунела.

Тиа поклати глава, след това тръгна с мен към тунела. Вървях последен и проверявах дали вървите и кабелите, които прикриваха входа, са си на мястото. Включих скритите сензори за движение, които щяха да ни предупредят, ако някой дойдеше, и пропълзях навътре.

— … просто не знам, Проф — говореше Ейбрахам с тихия си глас. — Просто не знам.

Двамата изминаха обратния път в тих разговор отпред. Бях опитал да ги доближа, за да ги чувам, но Тиа многозначително постави ръка на рамото ми и ме дръпна назад.

— Е? — попита Меган и скръсти ръце, докато всичките се събирахме около масата. — Какво става?

— Ейбрахам не харесва как се разпространяват слуховете — обясни Проф.

— Изглежда, че обществото приема историята ни за Светлина — каза Ейбрахам. — Уплашени са, а от удара ни срещу електроцентралата имаше ефект — има режим на електричеството из целия град. Както и да е, не виждам доказателство, че Стоманеното сърце е повярвал. Правоприлагането прочиства долните улици. Повелителя на нощта снове из града. От информаторите чувам само, че Стоманеното сърце търси група бунтовници, а не Епичен съперник.

— Значи удряме отново силно — каза Коуди, скръсти ръце и се облегна на стената до тунела. — Убиваме още няколко Епични.

— Не — възразих аз и си спомних разговора с Проф. — Трябва да бъдем по-съсредоточени. Не можем просто да премахваме случайни Епични; трябва да мислим като някой, който опитва да завладее града.

Проф кимна.

— Всеки наш удар, при който Светлина не излиза на открито, ще направи Стоманеното сърце по-подозрителен.

— Отказваме ли се? — попита Меган, а в гласа й се долавяше отсянка на нетърпение, въпреки че очевидно опитваше да я прикрие.

— Съвсем не — отговори Проф. — Може би все пак ще реша, че трябва да се оттеглим — ако не сме достатъчно уверени за слабото място на Стоманеното сърце, мога да направя точно така. Все още не сме стигнали дотам. Ще продължим с този план, но трябва да направим нещо голямо, за предпочитане — съчетано с появата на Светлина. Трябва да притиснем Стоманеното сърце максимално здраво и да предизвикаме гнева му. Да го заставим да излезе.

— И как ще направим това? — поинтересува се Тиа.

— Време е да убием Конфлукс — съобщи Проф. — И да унищожим Правоприлагането.

27.

Конфлукс.

В много отношения той беше гръбнакът на управлението на Стоманеното сърце. Мистериозна фигура, дори при съпоставяне с такива като Зарево и Повелителя на нощта.

Нямах хубави снимки на Конфлукс. Няколкото, за които платих скъпо, бяха размазани и неточни. Дори не можех да знам дали е истински.