Стоманеното сърце

Нетипично, тя се изчерви страшно.

— Обръщам внимание на Стоманеното сърце. Исках да съм запозната със силите му, след като отивахме в града.

— Не казвам, че е било нещо лошо — несериозно изрекох аз, пристъпих в трезора и вдигнах тензора си. — Просто го посочих.

Никога не съм се чувствал толкова добре, когато ме гледат ядосано.

Проф се засмя.

— Добре — каза той. — Коуди, Ейбрахам, Дейвид, изпарете предните части на сейфовете, но не унищожавайте съдържанието им. Тиа, Меган и аз ще започнем да ги изваждаме и да ги преглеждаме за нещо, което изглежда интересно. Да се хващаме на работа; ще ни отнеме известно време…

26.

— Е — каза Коуди, докато гледаше купчината скъпоценни камъни и бижута — ако не е имало друг резултат, поне ме направи богат. Мога да живея с този неуспех.

Тиа изпуфтя и продължи да рови из бижутата. Ние четиримата, Проф включително, се бяхме разположили около голямо бюро в една от кабинките. Меган и Ейбрахам бяха на пост и охраняваха тунела към банковата зала.

В стаята цареше благочестиво настроение — като че някак трябваше да показвам почит — и мисля, че и останалите трябва да са го усещали. Говореха ниско, с приглушени гласове. Всички с изключение на Коуди. Опита да се облегне на стола си, докато държеше голям рубин, но — разбира се — стоманените крака на стола бяха слети със стоманения под.

— Някога това е щяло да те направи богат, Коуди — каза Тиа, — но сега ще ти е малко трудно да го продадеш.

Това бе вярно. В наши дни бижутерията не струваше практически нищо. Имаше неколцина Епични, които можеха да създават скъпоценни камъни.

— Може би — отговори Коуди, — но златото си остава стандарт.

Почеса се по главата.

— При все че не е сигурно защо. Не можеш да го ядеш, от което се интересуват повечето хора.

— Привично е — обясни Проф. — Не ръждясва, лесно се обработва и трудно се фалшифицира. Нито един Епичен не може да го създава. Все още. На хората им трябва средство за търговия, особено през границите на кралствата и градовете.

Той завъртя в ръце златна верижка.

— Всъщност, Коуди е прав.

— Наистина? — Коуди изглеждаше изненадан.

Проф кимна.

— Независимо дали се заемем или не със Стоманеното сърце, само с откритото тук злато ще можем да издържаме Възмездителите в продължение на няколко години.

Тиа постави тетрадката си на бюрото и разсеяно почука по нея с химикалката си. На другите бюра в кабинката за ипотеки наредихме намереното в трезора. Около три четвърти от съдържанието на сейфовете се оказа възстановимо.

— Имаме преди всичко много завещания — каза Тиа и отвори кутийка кола — удостоверения за притежаване на ценни книжа, паспорти, копия от шофьорски книжки…

— Можем да изпълним цял град с измислени хора, ако поискаме — рече Коуди. — Представете си какъв майтап.

— Втората по обем група — продължи Тиа — е гореспоменатата купчина бижута — ценни и без стойност. Ако нещо оттам е засегнало Стоманеното сърце, то от гледна точка на обема това е най-вероятната група.

— Но не е — намесих се аз.

Проф въздъхна:

— Дейвид, знам какво…

— Каквото имам предвид — прекъснах го аз — е, че бижутерията не обяснява нищо. Стоманеното сърце не е атакувал други банки и не е опитвал — пряко или непряко — да забрани на хората да носят бижута в негово присъствие. Бижутата са достатъчно често срещани сред Епичните, та щеше да се е наложило да вземе мерки.

— Съгласна съм — възрази Тиа, — макар и само отчасти. Възможно е да сме пропуснали нещо. В миналото Стоманеното сърце се е оказвал ловък; може би е въвел тайно ембарго върху определени видове скъпоценни камъни. Ще го проуча, но мисля, че Дейвид е прав. Ако нещо е засегнало Стоманеното сърце, то вероятно е едно от необичайните неща.

— Колко такива има? — попита Проф.

— Над триста — Тиа направи гримаса. — Повечето са сувенири или лични вещи за спомен без истинска стойност. Теоретично всяко от тези неща би могло да бъде нашият виновник. Но съществува и възможността да е нещо, което е носил върху себе си някой от хората в помещението. Или пък би могло да бъде, както явно смята Дейвид, нещо свързано със ситуацията.

— Много е необичайно слабостта на някой Епичен да бъде повлияна просто от близостта с нещо обикновено — обясних аз и вдигнах рамене. — Освен ако някой предмет в трезора не е излъчил някаква радиация, светлина или звук — нещо, което в действителност да е достигнало Стоманеното сърце — шансовете той да е виновникът са малки.

— Независимо от това прегледай предметите, Тиа — каза Проф. — Може би ще сме в състояние да установим връзка между тях и нещо, направено от Стоманеното сърце в града.

— Ами тъмнината? — попита Коуди.

— Тъмнината на Повелителя на нощта?

— Точно — обясни Коуди. — Винаги ми се е струвало странно, че поддържа такъв мрак тук.