Стоманеното сърце

— Тогава трябва да можем да задържим Стоманеното сърце достатъчно дълго, за да спретнем добър кръстосан огън — разсъди Ейбрахам. Поспря се. — Всъщност, ще трябва да го задържим по време на кръстосания огън. Ако си помисли, че това е просто засада за войници, ще отлети и ще остави Правоприлагането да се занимава с нея.

Ейбрахам погледна Проф.

— Светлина ще трябва да се появи.

Проф кимна:

— Знам.

— Джон… — обади се Тиа и докосна ръката му.

— Това трябва да бъде направено — каза той. — Трябва ни и начин да се оправим с Повелителя на нощта и със Зарево.

— Казвам ви — започнах аз — Зарево няма да бъде проблем. Той е…

— Знам, че не е това, което изглежда, синко — каза ми Проф. — Приемам го. Ти обаче бил ли си се някога срещу илюзионист?

— Разбира се — отвърнах аз. — С Коуди и Меган.

— Онзи беше слаб — възрази Проф. — Предполагам все пак, че ти дава представа какво да очакваш. Зарево ще бъде по-силен. Много по-силен. Почти ми се иска да беше още един огнен Епичен.

Тиа кимна.

— Той трябва да бъде приоритет. Ще ни трябват кодови фрази, ако изпрати въображаеми версии на другите членове на групата, за да ни объркват. И ще трябва да внимаваме за фалшиви стени, за несъществуващи войници от Правоприлагането, които да ни разсейват, и за подобни работи.

— Мислиш ли, че Повелителя на нощта въобще ще се появи? — запита Ейбрахам. — Както разбрах, от малкото представление с фенерчето на Дейвид е търтил да бяга като заек пред ястреб.

Проф изгледа мен и Тиа.

Аз свих рамене:

— Може и да не се появи.

Тиа кимна:

— Повелителя на нощта не е лесен за предвиждане.

— Независимо от това трябва да сме готови за него — продължих аз. — Но ще съм напълно доволен, ако остане настрана.

— Ейбрахам — заговори го Проф. — Мислиш ли, че можеш да направиш един-два ултравиолетови прожектора с допълнителните батерии? Трябва също така да снабдим всекиго с тези фенерчета.

Замълчахме и имах чувството, че всички мислим за едно нещо. Възмездителите харесваха извънредно добре планирани операции, изпълнени само след седмици или месеци подготовка. А сега щяхме да опитаме да ликвидираме един от най-силните Епични в света с украшенийца и фенерчета.

Това трябваше да направим.

— Смятам — започна Тиа, — че трябва да имаме добър план за измъкване в случай, че нищо от тези работи не действа.

Проф не изглеждаше съгласен. Изразът му бе станал мрачен; знаеше, че ако нито едно от тези предложения не ни позволи да убием Стоманеното сърце, шансовете ни да оцелеем бяха нищожни.

— Един коптер ще бъде най-добре — каза Ейбрахам. — Без Конфлукс Правоприлагането е приковано за земята. Ако можем да използваме батерия или дори да го накараме да зареди един коптер за нас…

— Това ще е добре — съгласи се Тиа. — Но все пак ще трябва да се откъснем.

— Така, все още държим Диамант под стража — продължи Ейбрахам. — Можем да вземем от експлозивите му…

— Я чакай — объркано попитах аз. — Под стража?

— Наредих на Ейбрахам и Коуди да го хванат във вечерта на малката ви среща — разсеяно каза Проф. — Не можех да рискувам да го оставя да каже каквото знае.

— Но… ти каза, че той няма…

— Видял е дупка, направена от тензорите — обясни Проф — а в ума на Повелителя на нощта ти си свързан с него. Щом те видеха на някоя от нашите операции, щяха да арестуват Диамант. Това беше за негова безопасност, както и за наша.

— И… какво правите с него?

— Храним го обилно — отговори Проф — и го подкупваме да мирува. Беше твърде объркан от нахлуването ни и мисля, че е доволен, задето го прибрахме.

Проф се спря.

— Обещах му да види как работят тензорите в замяна на престоя му в една от нашите дупки, докато цялата работа приключи.

Обезпокоен се облегнах на стената на стаята. Проф не го каза, но можех да разбера истината от тона му. Информацията за тензорите щеше да промени начина на работа на Възмездителите. Дори и да победим Стоманеното сърце, те бяха загубили нещо изключително — повече нямаше да могат неочаквано да се промъкват на някое място. Неприятелите им щяха да могат да планират, да наблюдават, да се подготвят.

Бях предизвикал края на една ера. Явно не ме обвиняваха, но не можех да не изпитвам определена вина. Бях като оня, който е донесъл разваления коктейл от скариди на партито и е докарал на всички повръщане за цяла седмица.

— Както и да е — каза Ейбрахам и почука по екрана на дейтапада на Тиа. — Можем да изкопаем част от игрището с тензорите, да оставим няколко сантиметра или малко повече стомана, след това да напълним дупката с експлозиви. Ако трябва да се измъкваме, взривяваме го, може би пращаме на оня свят някои от войниците и използваме объркването и дима, за да прикрият бягството ни.

— Ако Стоманеното сърце не ни догони и не свали коптера — добави Проф.

Замълчахме.

— Май каза, че аз съм бил депресивен? — попита Ейбрахам.

— Съжалявам — отговори Проф. — Вместо това си представи, че съм казал нещо самодоволно за истината.

Ейбрахам се усмихна.