Стоманеното сърце

Чаках с издигната пушка и използвах прицела, за да оглеждам небето. Най-накрая съзрях в тъмнината светла точка, която се приближаваше. Постепенно тя се раздели на три фигури, които долетяха в центъра на стадиона. Повелителя на нощта се носеше безформено. До него кацна Зарево, пламтяща човекообразна фигура, толкова ярка, че оставяше остатъчни образи в очите ми.

Стоманеното сърце се приземи между тях. Дъхът ми се спря в гърлото и аз замръзнах.

Малко се беше изменил в десетилетието след разрушаването на банката. Същия арогантен израз, същата съвършено оформена коса. Нечовешки хармоничното и сложено тяло, наметнато със сребристочерна пелерина. Юмруците му излъчваха леко жълто сияние, от тях се издигаха струйки дим, а в косата му имаше мъничко загатване за сребро. Епичните старееха много по-бавно от обикновените хора, но все пак старееха.

Около Стоманеното сърце се понесе вятър и вдигна праха, събрал се на сребристото поле. Открих, че не мога да откъсна поглед. Убиецът на баща ми. Беше тук най-накрая. Явно не забеляза дреболиите от банковия трезор. Бяхме ги посипали в центъра на игрището и ги бяхме смесили с боклук, за да прикрием какво сме направили.

Предметите несъмнено бяха толкова близо до него, както и когато беше в банката. Пръстът ми трепна на спусъка на пушката — даже не бях разбрал, че е отишъл там. Внимателно го отместих. Щях да видя Стоманеното сърце мъртъв, но не трябваше да бъде от моята ръка. Трябваше да остана скрит; задължението ми бе да го уцеля с пистолета, а в момента беше твърде далеч за това. Ако стрелях сега и не улучех, щях да се разкрия.

— Май аз ще трябва да започна партито — леко произнесе Коуди. Щеше да стреля първи, за да пробва теорията за съдържанието на трезора, тъй като позицията му беше най-лесна за оттегляне.

— Дадено — каза Проф. — Стреляй, Коуди.

— Добре, слонце — тихо каза Коуди на Стоманеното сърце. — Я да видим дали тия джунджурии са си стрували зора да ги влачим дотук…

Във въздуха проехтя изстрел.

36.

Гледах лицето на Стоманеното сърце през прицела на пушката. Мога да се закълна, че видях, съвсем отчетливо, как куршумът удря главата му отстрани и разрошва косата му. Коуди се беше прицелил точно, но куршумът дори не одраска кожата.

Стоманеното сърце не трепна.

Правоприлагането реагира незабавно — хората стреляха и опитваха да определят откъде е стреляно. Не им обръщах внимание и останах фокусиран върху Стоманеното сърце. Само той беше важен.

Още изстрели; Коуди проверяваше дали е улучил мишената си.

— Искри! — каза той. — Не видях нито един от изстрелите. Поне един от тях трябва да е бил точен.

— Може ли някой да потвърди? — настоятелно попита Проф.

— Попадение потвърдено — казах аз с долепено до прицела око. — Не подейства.

Чух приглушени ругатни откъм Тиа.

— Коуди, мърдай — обади се Ейбрахам. — Засякоха мястото ти.

— Фаза втора — изрече Проф с твърд глас; притеснен, но овладян.

Стоманеното сърце се завъртя с небрежен вид — ръцете му блестяха — и огледа стадиона. Крал, който оглежда владението си. Фаза втора означаваше Ейбрахам да задейства отвличащи вниманието експлозиви и да опита да предизвика кръстосана стрелба. Моята роля беше да се промъкна напред с пистолета и да заема позиция. Искахме да опазим позицията на Ейбрахам в тайна колкото се може по-дълго, тъй че той да може да използва взривове и да опитва да разкарва хората от Правоприлагането насам-натам.

— Ейбрахам — започна Проф. — Нека тия…

— Повелителя на нощта се движи! — прекъсна го Тиа. — И Зарево!

Накарах се да отдръпна лице от прицела. Зарево се бе превърнал в резка от ослепителна светлина и отиваше към един от входовете за галерията под местата. Повелителя на нощта се издигаше във въздуха.

Летеше право към укритието ми.

Невъзможно, помислих си аз. Не може да…

Правоприлагането откриха огън от позициите си, но не стреляха към Коуди. Стреляха по други участъци сред седалките. За миг се обърках, докато не избухна първият скрит ултравиолетов прожектор.

— Нападат ни — извиках аз и се дръпнах назад. — Стрелят по прожекторите.

— Искри! — изруга Тиа, докато всички останали прожектори избухнаха един след друг, унищожени от войниците от Правоприлагането. — Няма как да са ги забелязали всичките!

— Нещо тук не е наред — обади се Ейбрахам. — Взривявам първия отвличащ заряд.

Стадионът се разтресе, докато премятах пушката през рамо и се измъквах от дупката си. Взех един ред стъпала между седалките.

Стрелбата долу звучеше тихо в сравнение с чутото от мен преди няколко дни в коридорите.

— Повелителя на нощта е по петите ти, Дейвид — обади се Тиа. — Знаел е къде се криеш. Трябва да са наблюдавали мястото.

— Няма смисъл — възрази Проф. — Щяха да ни спрат по-рано, нали така?

— Какво прави Стоманеното сърце? — попита Коуди, задъхан от тичането.

Едва слушах. Втурнах се към дупката за евакуация нагоре и не поглеждах през рамо. Сенките на седалките около мен започнаха да се удължават. Изникнаха подобни на удължаващи се пръсти пипала. Отгоре на всичко това нещо пускаше искри по стъпалата пред мен.