Стоманеното сърце

Проф не отговори. Замахна с ръката в тензора и подът пред нас изчезна. Прахът се оттече като пясък в пясъчен часовник и откри импровизиран тунел към по-ниските нива надолу.

Последвах го през тунела и се измъкнахме.

Част четвърта

31.

— Ейбрахам, още кръв — изрече Тиа, докато работеше с безумна настойчивост. Ейбрахам — ръката му в почервеняла от неговата кръв превръзка — забърза към хладилника.

Меган лежеше на стоманената заседателна маса в главното помещение на нашето укритие. Купища хартия и някои от инструментите на Ейбрахам лежаха на пода, където ги бях събрал. Сега седях отстрани и се чувствах безпомощен, изтощен и ужасѐн. Проф проби път за нас в скривалището отзад; входът бе запечатан от Тиа с някакви метални запушалки и специална запалителна граната.

Не разбирах много какво върши Тиа, докато работеше върху Меган. Имаше превръзки и опити за зашиване на рани. Меган явно имаше вътрешни наранявания. Тиа ги намираше още по-обезпокоителни от огромното количество кръв, което Меган бе загубила.

Можех да видя лицето на Меган. Беше обърнато към мен, а ангелските й очи бяха леко затворени. Тиа бе изрязала повечето от дрехите на Меган и това разкри раните й. Ужасни рани.

Изглеждаше странно, че лицето й е толкова спокойно. Аз обаче сякаш разбирах това. Аз самият се усещах вцепенен.

Стъпка след стъпка… Бях я пренесъл до укритието. Това време беше размазано петно, петно от болка и ужас, от мъка и замаяност.

Проф нито веднъж не ми предложи помощ. На няколко места за малко да ме изостави.

— Ето — каза Ейбрахам на Тиа и дойде с още една банка кръв.

— Закачи я — разсеяно му каза тя, докато работеше от страната на Меган срещу мен. Можех да видя как окървавените й хирургически ръкавици отразяват светлината. Не бе имала време да се преоблече, и ежедневното й облекло — плетена жилетка върху блуза и джинси — сега беше изцапано с червени петна. Тя работеше с напрегната съсредоточеност, но гласът й издаваше паника.

Мобилният телефон на Тиа бипкаше с тих ритъм; имаше медицински софтуер и тя го бе поставила на гърдите на Меган, за да следи пулса й. От време на време го взимаше, за да направи бърза ултразвукова картина на коремната кухина на Меган. С онази част от мозъка ми, която все още можеше да мисли, аз се впечатлявах от подготовката на Възмездителите. Въобще не знаех, че Тиа има медицинска подготовка, да не говорим за запасите от кръв и за хирургическите инструменти.

Не бива да изглежда така, помислих си аз, премигнах и покапаха сълзи, за които не бях разбрал, че са се събрали. Толкова ранима. Гола на масата. Меган е по-силна от това. Не бива ли поне малко да я покрият с чаршаф или нещо такова, докато работят?

Усетих се, че ставам, за да взема нещо и да я покрия, за да има поне подобие на приличие, но тогава схванах колко съм глупав. Всеки момент беше жизненоважен, а аз не можех да се пречкам и да разсейвам Тиа.

Седнах. Бях залят с кръвта на Меган. Повече не можех да усещам мириса й; предполагам, че носът ми бе привикнал към него.

Трябва да бъде окей, замаяно си помислих аз. Аз я спасих. Върнах я. Сега трябва да бъде наред. Така стават нещата.

— Това не бива да става — тихо се обади Ейбрахам. — Болконтролът…

— Не работи при всеки — обясни Тиа. — Не знам защо. Иска ми се да зная, по дяволите. Но никога не е работило добре при Меган, също както винаги й е било трудно да действа с тензорите.

Престанете да говорите за слабостите й!, крещях им аз наум.

Сърдечната дейност на Меган отслабваше. Можех да я чуя, усилена от телефона на Тиа — бип, бип, бип. Преди да съм го разбрал, се изправих. Обърнах се към стаята за размишления на Проф. Коуди не се бе завърнал в скривалището; все още пазеше заловения Епичен на друго място, както му бе наредено. Проф обаче беше тук, в съседната стая. Беше влязъл право там след завръщането и нито веднъж не погледна Меган или мен.

— Дейвид! — рязко изрече Тиа. — Какво правиш?

— Аз… аз…

Заеквах и опитвах да измъкна думите.

— Отивам да доведа Проф. Той ще направи нещо. Ще я спаси. Знае какво да свърши.

— Джон не може да направи нищо тук — каза тя. — Сядай.

Категоричната заповед пресече замаяното ми объркване. Седях и гледах затворените очи на Меган, докато Тиа работеше и тихичко си ругаеше. Проклятията почти съвпадаха с ритъма на сърцето на Меган. Ейбрахам стоеше отстрани и изглеждаше безпомощен.

Гледах очите й. Гледах нейното спокойно, мирно лице, докато бипканията се забавяха. После спряха. От телефона не излизаше звукът на равната линия. Само заредена със значения тишина. Натоварено с данни нищо.

— Това… — казах аз и закапаха сълзи. — Искам да кажа, носих я през целия път дотук, Тиа…